Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 16 София, 11 март 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година и в състав:                                                                  Председател: Иван М.Недев                                                                          Членове: Ивета Анадолска                                                                                             Николай Дърмонски   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Антони Лаков ................ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 713/2008 год.             Производството е касационно по жалби от частните обвинители Г.и П. Г. и подсъдимия Т. Х. Я. против въззивно решение 186/22. Х.2008г. по внохд 339/2008г. на АС-Пловдив. Първите поддържат, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо по съображения, че не е отдадено съответното значение на отегчаващите обстоятелства и факта, че по делото няма нито едно смекчаващо. Подсъдимият и защитата му, без да конкретизират основанията, в жалбата и допълнението навеждат всички касационни по чл.348 НПК. Съображенията са, че правилната квалификация на деянието е по чл.124,ал.1,предл.І-во НК, а в съдебно заседание и в алтернатива – или по чл.118 НК, че при разглеждане на делото и постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.13 и чл.14 НПК, на правилата за проверка и преценка на събраните по делото доказателства; наложеното наказание е явно несправедливо, както с оглед квалификацията на деянието, така и с изискването то да съответства на извършеното престъпление. Всеки от жалбоподателите е на становище, че насрещната жалба е неоснователна. Прокурорът поддържа решението да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С обжалваното по касационен ред въззивно решение е потвърдена присъда №50/23.V.2008г. по нохд 214/2008г. на ОС-Пазарджик, с която подсъдимият Т. Х. Я. е признат за виновен и осъден по чл.116,ал.1,т.6, предл.ІІІ-то във вр. с чл.115 и чл.54 НК на 17(седемнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване за това, че през нощта на 1/2. Х.2007г. в землището на гр. Б., обл. Пазарджик умишлено умъртвил с особена жестокост Т. П. Я. Поддържаните доводи по касационната жалба са наведени и пред въззивната инстанция по същите съображения. Обсъдени са внимателно и в решението са посочени основанията, поради които не са възприети – спазен е чл.339 НПК. Това е била и защитата пред инстанцията по същество, която при постановяване на присъдата ги е анализирала във връзка с изводите по фактите, включени в предмета на доказване. При приетите за установени по несъмнен начин обстоятелства – на инкриминираните дата и място подсъдимият нанесъл жесток побой с юмруци, ритници и удари с мраморна ваза (приложена и предявена като веществено доказателство по делото, неоспорено от подсъдимия в предишните инстанции) на пострадалата, чиято пряка и непосредствена последица е настъпилата й смърт, законът е приложен правилно. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението убийство по чл.116,ал.1,т.6, предл.ІІІ-то във вр. с чл.115 НК. По авторството спор няма, а за квалификацията на субективната страна на деянието основание дава обективно извършеното от дееца. Не са налице и посочените в допълнението на касационната жалба основания. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, като са посочени и доказателствата, послужили за възприетите изводи. Ако, доказателствата установяват една фактическа обстановка, то въззивният съд не може и не следва да възприема друго. Без значение в настоящия случай са доводите и съображенията за наличие или – не на предумишлено убийство, защото такова не е предмет на делото. Не налагат други изводи и твърденията на защитата, че при своевременна и компетентна медицинска помощ не би настъпила смърт на пострадалата, след като оказването на такава е зависило само от подсъдимия. Ирелевантни са и съображенията във връзка с изневяра на пострадалата и въздействието й върху психическото състояние на подсъдимия, след като такъв факт не е установен и възприет от съдилищата по същество. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. Касае се до деяние с подчертано висока степен на обществена опасност, което, наред с установените прояви на подсъдимия в миналото, определя като такава и степента на обществена опасност на личността му. Проявено е достатъчно снизхождение към Я. , като не му е наложено по-тежко наказание от санкцията на чл.116 НК. И писменото становище на подсъдимия, представено в съдебното заседание не води до други изводи – твърденията му за „...един Фарс от измислици, лъжи, предполужения и нагласици... обвинителния акт, който е пълна безмислица ... мотивите на Апелативния съд със леки доукраски „ЛЪЖИ” ... мотивите на ... Окръжен съд са пълна безмислица.”, са голословни и не намират опора в доказателствения материал. И жалбата на частните обвинители за налагане на по-тежко наказание е неоснователна. При констатацията, че целите на наказанието по чл.36 НК са постижими и с налагане на наказанието лишаване от свобода за срок от 17 (седемнадесет) години, няма основания делото да се връща за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието на подсъдимия. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът     Р Е Ш И:       Оставя в сила въззивно решение № 186/22. Х.2008г. по внохд 339/2008г. на АС-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.       Председател:   Членове: