4 Р Е Ш Е Н И Е №. 177 София, 23.12.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2696 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. срещу решение № 1812 от 19.11.2012г. по гр.д. № 2982/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта му, в която е потвърдено решение от 28.04.2012г. по гр.д. № 13489/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-9 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Т. против Г. фонд иск с правно основание чл.288, ал.1 КЗ за разликата над 70 000 лева до 85 000 лева. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, тъй като въззивният съд е приел за доказано, че на касаторката е преведено от ответника обезщетение в размер на 15 000 лева, въпреки липсата на доказателства за това и изложеното в исковата молба твърдение, че сумата не е получена. Поради това моли да бъде отменено въззивното решение по отношение на отхвърлената част от иска за разликата над 70 000 лева до 85 000 лева и искът в тази част да бъде уважен, ведно със законната лихва от 01.10.2011г. и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Г. фонд и третото лице-помагач С. Б. К. не представят отговор в срока по чл.287 ГПК. С определение № 480 от 22.07.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 28.04.2012г. по гр.д. № 13489/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-9 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Т. против Г. фонд иск за обезщетение по чл.288, ал.1 КЗ за сумата 15 000 лева като погасен чрез плащане, по релевантния за изхода на спора правен въпрос: Следва ли да се докаже и от кого фактът на извършено плащане по одобрена от Г. фонд претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.288, ал.1, т.2 КЗ при оспорването му от страна на пострадалия? Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Т. против Г. фонд иск за обезщетение по чл.288, ал.1 КЗ за сумата над 70 000 лева до 85 000 лева, въззивният съд е приел, че от общо дължимото се на ищцата справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 85 000 лева следва да се приспадне платеното от фонда обезщетение в размер на 15 000 лева и следва да се присъди обезщетение в размер на 70 000 лева. Въззивният съд е приел за безспорно доброволното заплащане от ответника на обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, определено по молбата й с вх. № 24-01-257/01.07.2011г. и писмо на фонда изх. № 24-01-257/30.08.2011г.. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – решение № 108/04.10.2012г. по т.д. № 441/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде приспадната от съда изплатената извънсъдебно сума от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, следва да бъде доказано осъществяването на факта на извършеното плащане. При направено оспорване, тежестта за доказване на този факт е на застрахователя, респ. на Г. фонд, който следва да докаже, че сметката на кредитора е заверена с осъщественото плащане. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил и не е взел предвид изложеното в исковата молба твърдение на ищцата, че определеното от ответника Г. фонд обезщетение в размер на 15 000 лева не е прието от нея и не е получено, както и обстоятелството, че в писмения отговор на ответника не е изложено твърдение за изплащане на определеното от него обезщетение в посочения размер, нито са ангажирани доказателства за такова плащане. По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.288, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество. Определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде присъдено изцяло, тъй като не е доказано извънсъдебното изплащане на определеното от ответника Г. фонд обезщетение в размер на 15 000 лева. От една страна, ответникът не е изложил твърдение за изплащане на определеното от него по щета № 210138/01.07.2011г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, а в писмения си отговор поддържа единствено, че това обезщетение е достатъчно за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди. От друга страна, в исковата си молба ищцата е изложила твърдение, че определеното от ответника обезщетение в размер на 15 000 лева не е изплатено, поради което в тежест на ответника е, ако твърди изплащането му, да ангажира доказателства за този факт. При липса на твърдение и доказателства за извършено плащане, определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 85 000 лева следва да бъде присъдено в цялост, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2011г. до окончателното плащане. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я. С. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции, съразмерно с допълнително уважената част от исковете, в размер общо на 3 000 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 600 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1812 от 19.11.2012г. по гр.д. № 2982/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в частта му, в която е потвърдено решение от 28.04.2012г. по гр.д. № 13489/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-9 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Т. против Г. фонд иск с правно основание чл.288, ал.1 КЗ за разликата над 70 000 лева до 85 000 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. фонд, [населено място], [улица] да заплати на Н. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, чрез адв. Я. С. и адв. Б. Е., сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решението по гр.д. № 2982/2012г. на Софийски апелативен съд/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 07.01.2008г. смърт на нейната майка З. Г. Т., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2011г. до окончателното плащане ОСЪЖДА Г. фонд, [населено място], [улица] да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Я. М. С., [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, ап.19 сумата 3 000 лева /три хиляди лева/. ОСЪЖДА „Г. фонд, [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 600 лева /шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: