Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * причинна връзка * причинно-следствена връзка * смесена вина

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47
София, 19.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Галина Тонева
Членове: 1. Бисер Троянов
2. Надежда Трифонова

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 153 по описа за 2022 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. Б. М. С. против решение № 57 от 16.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 18/ 2021 г. на Бургаския апелативен съд.
В касационната жалба подсъдимият Б. С. сочи всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с отказа да бъде назначена повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза, след направено възражение от защитата да не се приема изготвеното и изслушано в съдебно заседание медицинско заключение и постъпили писмени възражения срещу експертните изводи. Счита още, че отказът на апелативната инстанция е немотивиран. Съображенията са придружени с подробен доказателствен анализ. Касаторът е на мнение, че не е извършил престъпление, което да е довело до причиняване на смъртта на неговата сестра по непредпазливост и материалният закон е приложен неправилно. Възразява и срещу приетата от съда теза за причиняване на тежката телесна повреда при евентуален умисъл. Доводи за явната несправедливост на наказанието не са изложени.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. М. С. не взема становище. Неговият защитник адвокат Р. К. поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения и предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като материалният закон е приложен правилно, извършеното деяние и причинната връзка с настъпилата смърт са доказани. Основателно е отхвърлено искането на жалбоподателя за преквалифициране на престъплението в по-леко наказуем закон. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на своето вътрешно убеждение, като е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. Наложеното наказание е справедливо определено и отсъстват основания за приложението на чл. 55 от НК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 57 от 16.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 18/ 2021 г. Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 272 от 17.09.2019 г. по н.о.х.д. № 752/ 2018 г., по описа на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимият Б. М. С. бил признат за виновен в това, че причинил по непредпазливост смъртта на сестра си Д. М. С., следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсан черен дроб и жлъчен мехур, довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, чрез нанасяне на удари с ръце в коремната област на пострадалата, осъществени в жилищен имот, находящ се на ул. "Мусала" № **, в гр. Созопол, за времето от 09.00 ч. до 10.00 ч. на 17.06.2018 г., поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. първо във вр. с чл. 128 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, като го признал за невинен по обвинението за нанасяне на удар с крак в коремната област на пострадалата. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложил за изпитателен срок от четири години изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Съдът определил, на основание чл. 67, ал. 3 от НК изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца. Съдът се разпоредил с разноските и с веществените доказателства по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законовия срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка и от подсъдимия, които има право да обжалва осъдителното решение, поради което жалбата му се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е второ по ред, след отмяната на решение № 118 от 21.08.2020 г., постановено по по в.н.о.х.д. № 98/ 2020 г. Бургаския апелативен съд с касационно решение № 195 от 01.02..2021 г. по н.д. № 852/2020 г., по описа на Върховния касационен съд, ІІІ н.о.
Касационната инстанция е върнала за повторно разглеждане въззивното дело, защото е констатирала, че не била доказана пряката причинно-следствена връзка между нанесения удар и спукването на черния дроб, и защото не било отхвърлено съмнението дали смъртта е била предотвратима, ако пострадалата е била своевременно подложена на медицинска интервенция.
При второто разглеждане въззивният съд назначил повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза и допълнително заключение към нея, чрез които по категоричен начин разрешил въпросите, останали неизяснени при предишното въззивно производство. Апелативният съд е възприел експертните изводи като изчерпателни и обосновано налагащи пряката причинно-следствена връзка между удара на подсъдимия и смъртта на постр. С., а така също е извел невъзможността да бъде предотвратен смъртният изход в конкретния случай, въпреки оказаната на пострадалата високоспециализирана медицинска помощ.
Въззивният съд е изпълнил указанията, дадени с предходното касационно решение. Потвърждавайки първоинстанционната присъда апелативната инстанция правилно е приложила материалния закон, защото смъртта на Д. С. е настъпила по непредпазливост, следствие на умишлено нанесената ѝ тежка телесна повреда от подсъд. Б. С., неин брат. От събраните по делото доказателства и от обективните находки, установени по време на оперативната интервенция в болничното заведение (История на заболяването № 14951/ 18.06.2018 г.) и при аутопсията на трупа (№ 126/ 19.06.2018 г.) съдът е приел, че локализацията на удара (или наслагващи се удари) по време на деянието от 17.06.2018 г. съвпадат с мястото на увреждане на черния дроб и на жлъчния мехур, които били в една линия (жлъчката е отстранена по време на операцията), като едновременното разкъсване на два коремни органа се дължи само на приложена сила отвън. Опасното поведение на подсъд. Б. С. законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. първо във вр. с чл. 128 от НК.
Не са налице основания за преквалифициране на престъплението по друг наказателен закон, както неоснователно претендира касаторът.
Не е допуснато претендираното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Въззивният съд основателно е отхвърлил възраженията на подсъдимия и поддържаната от него защитна теза по делото за друга етиология за смъртта на пострадалата, поради цирозното състояние на нейния черен дроб с етанолов произход. Съдебното решение съдържа изчерпателни, логични и подробни мотиви за несъстоятелността на тезата, останала неподкрепена от събраните по делото доказателства и опровергана от специалните научни познания в областта на медицината, защото черният дроб и жлъчният мехур не могат да се разкъсат спонтанно и едновременно, дори и при наличното заболяване на постр. Д. С.. Същата защитна теза на подсъдимия се предлага и в настоящото касационно производство, за което касационната жалба и писменото ѝ допълнение съдържат подробни аналитични съждения и доказателствен разбор. Касационното производство обаче не може да удовлетвори искането на касатора за самостоятелен доказателствен анализ, нито за промяна на фактическата обстановка, тъй като настоящата касационна проверка е за спазването на правилното приложение на материалния и на процесуалния закони, както и за справедливостта на определената наказателната санкция.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Въззивният съд е удовлетворил искането на апелатора за назначаване на допълнителна медицинска експертиза по конкретно поставени от него задачи, като е приел заключението и се позовал на експертните познания. Подсъдимият се противопоставил на приемането им и с писмена молба е уточнил своето несъгласие с експертните изводи. Без да нарушава принципа за невиновност и без да излага на риск законността на състава с определение на л. 117 от въззивното дело съдебният състав отказал да допусне втора по ред повторна съдебно-медицинска експертиза. В мотивите към оспорваното решение съдът подробно е обосновал отсъствието на необходимост, която да налага назначаването на нова повторна съдебномедицинска експертиза (с 42 от решението). Упрекът за немотивираност на отказа е несъстоятелен.
Наложеното на подсъд. Б. С. наказание от три години лишаване от свобода е определено на специалния минимум за престъплението по чл. 124 от НК с умишлено причинена тежка телесна повреда. По делото не са разкрити многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат преуреждане на предпоставките за определяне на санкцията по чл. 55 от НК, вместо по чл. 54 от НК, каквито мотиви са изложени и на с. 51 от въззивното решение. Касационната жалба също не съдържа предложения за такива обстоятелства. Ето защо касационният съд прие наказанието на подсъдимия за справедливо, а възражението му по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК- за неоснователно.
Воден от изложените съображения Върховният касационен съд счете атакуваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 16.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 18/ 2021 г., по описа на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.