6 Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 28.02.2019 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №4428 по описа за 2018 год. Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на З. В. Б., чрез процесуален представител адв. А., за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 29.01.2018 г. по в.гр.д. № 585/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение от 13.04.2017 г. по гр.д. №1044/2016г. на Районен съд – Благоевград, с което са уважени предявените от А. В. Б. срещу молителя искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на правилата на чл. 142, ал. 2 ГПК е бил лишен от възможност да участва в делото. Представя изложение на молба за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна А. В. Б., чрез процесуален представител адв.А., оспорва молбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 814 от 30.11.2018г. по настоящото дело. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С влязло в сила въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което З. В. Б. е осъден да заплати на А. В. Б. сумата в размер на общо 27 000 щатски долара, представляваща получени от ответника без основание суми, за периода 05.04.2012г.- 01.02.2013г., чрез единадесет превода по MoneyGramInterational и чрез посредничеството на „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: получена сума на 05.04.2012 г. в размер на 2 000 щ.д.; получена сума на 03.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 09.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 15.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 18.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 21.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 21.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 21.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 30.01.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 01.02.2013 г. в размер на 2 500 щ.д.; получена сума на 01.02.2013 г. в размер на 2 500 щ.д., ведно със законната лихва върху всяка една от посочените главници в общ размер на 27 000 щ.д., считано от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2016г. до окончателното им плащане. За да достигне до този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е доказал в процеса предаването на сумата по всеки от единадесетте иска, а ответникът не е доказал на какво основание е получил даденото, респ. задържането му, както и не е правил своевременно възражения, които да бъдат обсъдени. Изложени са съображенията на съда, че основание за тези преводи не може да се изведе от различните твърдения, правени несвоевременно, доколкото следва винаги да се изясняват конкретните отношения между страните, послужили за превода и задържането му. Прието е, че получаването на процесната сума от ответника по всеки от исковете е установен факт по делото, включително и чрез съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, че всеки от исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Недължимо платената сума, установена по този ред като платена от ищеца в претендирания размер, подлежи на възстановяване от ответника, като платена при начална липса на основание. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна, в две от които, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а в третата хипотеза – когато въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради даване ход на делото в съдебното заседание в нарушение на правилата на чл.142, ал.2 ГПК – подадени молби за отлагане на делото, с твърдение, че страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Въззивната жалба е подадена на 30.05.2017г. от З. В. Б., чрез процесуалния му представител адв.А.. С определение от 13.10.2017г. въззивният съд е оставил без уважение направените във въззивната жалба искания за събиране на гласни доказателства и обяснения от другата страна в спора по реда на чл.176 ГПК. Изложени са съображенията на съда, че съгласно нормата на чл.266, ал.1 ГПК страната не може да сочи и представя доказателства, които е могла да ангажира в първоинстанционното производство. Констатирано е, че в случая жалбоподателят не е подал писмен отговор по исковата молба, а с въззивната жалба е поискал събиране на доказателства, които е могъл да посочи още с този отговор или в задесанието по обявяване на окончателния доклад по делото. Посочено е от съда, че не се касае за доказателствени искания по смисъла на чл.266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, тъй като по отношение на тези доказателствени искания е настъпила преклузия. Делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 14.11.2017г. от 9.30часа, за която дата З. Б. е редовно призован на 17.10.2017г. по реда на чл. 46, ал .2 ГПК, а също и чрез адв. А. на 03.11.2017 г. На 07.11.2017 г. от последната по делото е постъпила по електронна поща молба за пренасрочване на делото за друга дата поради това, че желае, но не би могла да се яви на насрочената дата поради служебна ангажираност на същата дата и час по друго дело, насрочено по-рано. Заявила е, че в качеството й на защитник на един от подсъдимите участието й в съдебно заседание е абсолютно задължително. Представила е справка-извлечение от ел.портал за достъп до дела на СпНС, като сочи, че допълнително ще представи протокол от проведено с.з. по нохд № 600/2015 г. на СпНС, 8с. От приложената справка-извлечение е видно, че посоченото нохд е насрочено на 14.11.2017 г. от 10 ч. Не са представени доказателства за ангажираност на адв. А. като защитник по това дело, както и кога е насрочено заседанието. С молба от 13.11.2017 г. адв. А. е заявила по делото, че поддържа молбата си от 07.11.2017г. и моли да не се дава ход на делото в о.з. на 14.11.2017 г. по причините, изложени в нея. Освен това сочи, че след телефонно обаждане същия ден разбрала, че и З. Б. не е в състояние да пътува и да се яви в заседанието поради внезапно възникнал здравословен проблем, доказателства за което ще представят допълнително. В молбата е посочено, че са се запознали с отговора на въззивната жалба и желаят да не се дава хода на делото, за да вземат становище по възраженията на ответната страна. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 14.11.2017 г. жалбоподателят не се е явил и не изпраща представител. Докладвани са молбите за отлагане на дело и е изслушано становището на явилата се страна. По съображения, че изложеното в молбите не е пречка за даване ход на делото, и че ангажиментът в друг съд не се вмества в хипотезата на чл.142, ал. 2 ГПК, искането за отлагане на делото е оставено без уважение, даден е ход на делото, докладвано е, изслушано е становището на явилата се страна, даден е ход по същество и делото е обявено за решаване. В срока за произнасяне, на 22.11.2017 г. по делото е постъпила подадена на 20.11.2017 г. молба от адв.А., с искане за отмяна хода по същество, като сочи, че изложеното в молбата й за ангажимент по друго дело, насрочено по-рано и влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, което сочи, че е известно на съда, т.к. е послужило при освобождаването му от внасяне на държавна такса и които обстоятелства счита, че съставляват основание по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото. Към молбата прилага удостоверение, издадено от СпНС по нохд № 600/2015г., че адв. А. се е явила като служебен защитник на подсъдим по делото на 14.11.2017 г. от 10 ч. Приложен е и амбулаторен лист от 13.11.2017 г., издаден от лекар в [населено място], в заверен препис. От представения документ е видно, че на посочената дата в 9.30ч. на З. Б. е извършен първичен амбулаторен преглед, издадено му е направление за МДД и му е назначено медикаментозно лечение; отразена е основна диегноза – неинсулинозависим захарен диабет без усложнениея, придружаващи заболявания и усложнения – есенциална хипертония, посредици от мозъчен инфаркт, отразени са резултатите от извършените изследвания на кръвно-захарен профил, резултат 9,27; 11,50, грикиран хемоглобин, резултат 9,6; констатирано е обективно добро общо състояние. Съдът е приложил молбата към делото с резолюция, че ще се поизнесе с крайния съдебен акт. В крайния съдебен акт – постановеното въззивно решение, съдът е изложил съображения, че в провелото се на 14.11.2017 г. открито съдебно заседание, жалбоподателят не взема участие, като същият не се и представлява по пълномощие. Съдът е оставил без уважение постъпилата от процесуалния му представител молба с правно основание чл. 253 ГПК за отмяна на определението, с което е даден ход по същество на делото, като е приел, че не са били налице предвидените предпоставки на чл. 142, ал. 2 ГПК. Посочил е, че в приложения амбулаторен лист от 13.11.2017 г. не са отбелязани констатации за възпрепятстването на явяването на страната. При съобразяване на изложените данни следва да бъде направен извод, че не се осъществява претендираното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл. 15 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 120/23.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., действаща към момента на провеждане на откритото съдебно заседание по въззивното гражданско дело, възможните режими на лечение са: 1. болничен; 2. санаторно-курортен; 3. домашен: а) на легло - постоянно или за определени часове на деня; б) стаен; в) амбулаторен; 4. свободен: а) само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест; б) с право да отиде в друго населено място в границите на Република България. Законодателят е предвидил изричен ред, по който фактите относно обективните здравословни пречки на страната да се яви пред съда да бъдат установени. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Когато в болничния лист е отразен режим на лечение, различен от домашен амбулаторен или свободен, заболяването следва да се счете за препятствие, което страната не може да отстрани. Медицинско удостоверение за възможността на страната да се яви пред съда, не е необходимо да се представя, тъй като болничният лист задължително отразява необходимия режим на лечение - чл. 15 от Наредбата, в този смисъл решение № 88/02.05.2018 г. по гр.д. № 2572/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 233/25.01.2017 г. по гр.д. № 3912/2016 г. по описа на ВКС, I г.о. и др. Предвид обстоятелството, че молителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, действително липсва основание за издаване на болничен лист. Това обаче не изключва необходимостта в изходящия от медицинските органи документ, в случая - амбулаторен лист, да се съдържат данни за назначения режим на лечение. В представения лист единствено е предвидена терапия чрез медикаменти. Посочено е и че общото състояние на пациента е добро. Осъществената от здравните органи преценка относно режима на лечение и състоянието на пациента следва да бъде установена с медицински документи. Твърдяната от молителя препоръка на личния лекар не може да се кредитира като обвързващо съда обстоятелство, доколкото липсват данни същата да е назначена, а единствено страната заявява, че й е наложен – „домашен режим на лечение и няколко дни на легло“. От процесния амбулаторен лист се удостоверява единствено, че е осъществен медицински преглед на З. В. Б. и са му назначени изследвания. Данните от извършените контролни изследвания не дават възможност на страната или на съда да извършват впоследствие експертна оценка на състоянието на пациента. В случай, че е бил необходим специален режим на лечение, както и че са били необходими специфични препоръки към пациента – напр. да не пътува, то е следвало те да са отразени в медицинската документация. Внезапното влошаване на здравословното състояние е факт от обективната действителност, за който законодателят е предвидил изричен ред за установяване пред съдебните органи. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, извършено от въззивния съд, което да е нарушило правото на участие на страната, не се установяват и обективни причини, попречили на З. В. Б. да се яви в съдебно заседание. При постановяване на определението по чл. 142, ал. 2 ГПК съдът действа при обвързана компетентност, доколкото преценката, че заболяването не позволява явяване пред съд, е единствено от правомощията на здравните органи. Тя следва да е обективирана в медицинско удостоверение по образец по чл. 18, ал. 2 НМЕ или отразена в издадения болничен или амбулаторен лист. Няма пречка такъв документ да бъде представен и след проведеното съдебно заседание, както в случая е сторено, но за преценката по чл. 142 ГПК съдът е обвързан от съдържанието му. За изчерпателност на мотивите, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че доводите относно основателността на предявените искове, както и възраженията на насрещната страна по молбата за отмяна, че във въззивното производство не са събирани доказателства и правото на защита на въззивника не е нарушено, са такива по същество на спора и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Те не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. В. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила въззивно решение, постановено на 29.01.2018г. по в.гр.д. № 585/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: