Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * продължавано престъпление * особено големи размери

Р Е Ш Е Н И Е

Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е

 

                                                        № 527

 

                                     София, 15 декември 2009 година

 

 

                                      В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов

                                                                               Фиданка Пенева

 

при секретар Л. Гаврилова

и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев

изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева

 наказателно дело № 563/2009 г.

 

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С, чрез неговите защитници – адвокатите от Пловдивския АК – Г. К. и Г. Василев, против решението от 1.07.2009 година на Пловдивския апелативен съд, постановено по в н о х д № 201/2009 година.

В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, с твърдения за съществени процесуални нарушения като: обжалваното решение не е мотивирано; недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, което налага връщане на делото на прокуратурата; липса на отговор на доводите на защитата пред въззивния съд, в нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК; непроверени от въззивния съд възражения на защитата, както и липса на цялостна проверка независимо от доводите на страните, в нарушение на чл. 314 ал. 1 НПК – например: ПОС възприел различна от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, както и необсъдени доводи свързани с необосноваността на първоинстанционната присъда и др. пренесени в касационната жалба от въззивната; твърди се допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с тежестта на доказване по чл. 103 ал. 3, пр. последно НПК. Защитата е обобщила в касационната си жалба изчерпателно изброени и други нарушения, в подкрепа на довода за пороци при формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд и във връзка с неизпълнени задължения за разкриване на обективната истина. Въз основа на посоченото и твърдението, че въззивният съд е потвърдил осъдителната присъда на първата инстанция, постановена само въз основа на две косвени доказателства, с касационната жалба е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Пред касационната инстанция подсъдимият и неговите упълномощени защитници, редовно призовани не се явяват.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

С присъда№ 45/14.03.2009 г. по н о х д № 960/2008 година, състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия П за виновен в това, че в периода 15.02.1999 г. – 31.10.1999 г. в гр. А., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С. Пешев” е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери, като е потвърдил неистина в подадени декларации пред ТДД – Пловдив, ДП-Асеновград, които се изискват по силата на закон /ЗДДС и ППЗДДС/, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери – 480 804,35 лв. За престъпление по чл. 257 ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК /в редакцията на текстовете към момента на деянието, обн. ДВ бр. 62/97 г./, във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 и 2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на две години и глоба в размер на 5 000 лева.

Бил оправдан по това обвинение за разликата над 480 804, 35 лева, т. е. за два лева.

Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и за това, че в същия период, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 479 986,65 лева, е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание /дневници за покупки/, в които отразил данъчни фактури с право на данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ и за престъпление по чл. 257 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 256 пр. 1 НК /в редакцията на текстовете към момента на деянието, обн. ДВ бр. 62/97 г./,във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 и 2 НК му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер на 5 000 лева.

Бил оправдан по това обвинение за сумата над първоначалното обвинение от 480 806,35 лв. или за 817, 70 лв.

На основание чл. 23 ал. 1 НК му е определено общо наказание – две години лишаване от свобода, условно с четири годишен изпитателен срок , към което присъединил на основание чл. 23 ал. 3 НК и глоба в размер на 5 000 лева.

Осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция потвърдил тази присъда.

Инстанционните съдилища са установили от фактическа страна, че подсъдимият регистрирал през 1992 година по ф. д. № 1* пред Пловдивския окръжен съд и вписал в търговския регистър при същия съд ЕТ „С. Пешев” със седалище в гр. А.. До 1.01.1999 година като едноличен търговец извършвал различна дейност, включително изкупуване от различни физически лица, нерегистрирани по ЗДДС гъби, горски плодове и кожи, които продавал. При това неговият едноличен търговец не можел да се ползва от привилегията по чл. 64, ал. 2 ЗДДС /отм./ По тази причина, подсъдимият потърсил и намерил регистриран по ЗДДС данъчен субект, който да извършва мнимото фактуриране на изкупените от подсъдимия стоки, за да може търговецът да ползва правото да приспада данъчен кредит. Този субект бил „Демократическа партия в България” със седалище в гр. С., с председател и представляващ св. К. При проверката при данъчната ревизия, /чиито резултати са станали законен повод за образуване на наказателното производство/ било установено, че на посочения в регистърните документи в Софийски градски съд адрес – ЖК „Младост” 2, бл. 226 вх. Г, за тази партия, тя не се намирала. Същата не притежавала имущество, в това число и превозни средства и складови помещения, за да извършва описаната в инкриминираните данъчни фактури дейност по превозване на „изкупените” стоките отразени в тези документи. По делото е установено, че единствения недвижим имот, който тази партия ползвала е едно малко помещение на ул. „Врабча” № 10 в София, съвместно със св. И, който бил зам. председател на друга партия. По делото е установено, че ДПБ била регистрирана по ЗДДС през 1996 година, която регистрация била прекратена служебно на 8.01.2001 година, когато влязъл в сила данъчен акт за дерегистрация /л. 48 от д.п., т. ІІІ/. Причината за последното е това, че този данъчен субект нито веднъж не е изпълнил задължението си към бюджета, въпреки, че за стопанския си оборот дължала над 1 000 000 лева косвен данък. Поради липса на имущество, тези задължения са останали непогасени и необезпечени и към момента на разглеждане на делото, /вж публикувания архив на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 ДОПК/, поради липса на имущество. Освен това, по делото е установено, че съгласно § 10 от ПЗР от Закона за данъка върху печалбата, в сила от 1.07.1996 г. за политическите партии отпаднала възможността да извършват стопанска дейност, извън такава свързана с книгоиздаване и друга подобна свързана с интелектуалната собственост. В инкриминирания период 1.01.1999 г – 31.10.1999 г., без да извършва реално изкупуване и доставки на стоки, председателят на ДПБ издал и подписал множество фактури, в който били вписани за извършени несъществуващи сделки. По делото е установено, че св. К. Г. нито е имал законно право да върши стопанска дейност, нито фактически е извършил изкупуване и продажба на гъби, горски плодове и кожи. Издадените неверни фактури, обаче послужили на подсъдимия да ги отрази в дневниците за покупки на ЕТ „С. Пешев”, което рефлектирало при попълването на справките декларации подавани от този търговец по чл. 100 от ЗДДС /отм/. Това невярно деклариране довело до значително редуциране на дължимия данък от този търговец, в размер на 480 804, 35 лв., което попълва обективния състав на престъплението за което той е предаден на съд – укрити данъчни задължения в особено големи размери, чието установяване е било осуетено от подсъдимия, тъй като водел счетоводна отчетност с невярно съдържание – отразявал в дневника за покупки сделки, които реално не са извършени с продавача ДПБ.

Неоснователна е тезата на защитата, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт, относно авторството и съставомерността на инкриминираните деяния. Аргументите за нарушаване на процесуалните правила при обсъждане на доказателствения материал, които са довели до неправилни изводи, се опровергава от съдържанието на въззивното решение. В него е описана възприетата фактическа обстановка, диференцирано разделена на спорна и безспорна. При обсъждане на спорните факти, съдът е дал отговор на възраженията на защитата /л. 33 от въз.р./ посочени във въззивната жалба /предимно с доводи за необоснованост/ и развити в устните състезания пред втората инстанция. Въззивното решение е лаконично, но предпоставка за това е изключително подробното, пълно и всестранно изложение на фактите и правото в мотивите към присъдата на първата инстанция. Като е потвърдил тази присъда, въззивният съд е възприел напълно съображенията във връзка с авторството и съставомерността на деянието описано в обвинителния акт. От инстанционните съдилища внимателно са обсъдени всички елементи на доказателствената съвкупност, без да се пренебрегва нито един от тях. Осъществяването на инкриминираната дейност от С. П. е доказана по несъмнен начин с процесуално допустими средства. Обсъдена е подробно както фактологията дадена от счетоводителката на ЕТ – св. А, съпоставена с писмените доказателства – фактури и дневници, така и данните за отразената само по данъчни документи стопанска дейност на ДПБ. Изводите за инкриминираната дейност на подсъдимия са направени на базата на подробен анализ на св. П на Цв. Г. , Д. Р. , И. И. , А. Д. , Н. А. и др. който се подкрепят от множество писмени доказателства и експертни заключения подробно описани на десет страници от мотивите към присъдата на ПОС. Настоящата инстанция, намира, че не може да се приеме възражението за липса на мотиви към въззивното решение, след като въззивният съд е приел за законосъобразни подробните съображения на първоинстанционния състав. Със стегнатия и лаконичен език във въззивния акт не са засегнати правата на подсъдимия и защитата му да разберат по какви съображения двете съдебни инстанции счетат, че П. умишлено е водил невярно счетоводство и съзнателно е избегнал плащането на данъци в големи размери. Освен това, въззивните доводи на защитата са били за необоснованост на приетите за установени фактически положения от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила. На всеки довод е даден отговор по реда на чл. 339 ал. 2 НПК.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, както и твърдението, че то е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия в съдебната фаза на процеса. Наистина на този въпрос не е отделено място нито в мотивите към съдебния акт на първата инстанция, нито в съобразителната част на проверяваното решение, тъй като искането на защитата за прекратяване на съдебното следствие и връщане на делото на прокурора, направено още преди даване ход на делото /вж. протокол от с.з. от 3.11.2008 г., л. 109/ е било обсъдено и с мотивирано определение, правилно това искане не е било уважено.

Не кореспондира с данните по делото твърдението за това, че ПОС е възприел различна фактическа обстановка от описаната в обвинителния акт. Твърдението е обобщено и силно преувеличено. Преди всичко, след провеждане на съдебното следствие по обвинение със сложен фактически състав, практически е невъзможно исканото от защитата пълно съвпадение между обвинителния акт и мотивите на присъдата. В случая, твърдението е неоснователно, по-конкретно и поради това, че посоченото на л. 3 от жалбата отклонение касае не факти, а логически изводи на съда на базата на факти – „С. П. е намерил демократическата партия, за да избегне заплащане на данъци.” Освен това, този извод касае дейност, която не е инкриминирана. Кой кого е намерил и какви са били договорките между страните по сделките отразени във инкриминираните фактури е ирелевантно за това имало ли е реална доставка на стоките отразени във фактурите. За обективната невъзможност на „доставчика” да изпълни отразеното във фактурите, двете предходни инстанции са дали отговор в мотивите към съдебните си актове.

Настоящата инстанция намира, че е извън предмета на касационната проверка посоченото в касационната жалба, относно необосноваността на изводите на въззивния съд. При съпоставката на двата документа – въззивна и касационна жалба, от пръв поглед личи автоматично пренесените аргументи от едната в другата, без да се държи сметка, че необосноваността не е касационно основание /вж чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК/.

Неоснователно е възражението за допуснато нарушение във връзка с тежестта на доказване. Твърдението в жалбата е голословно. Съдилищата са изпълнили задължението си по чл. 107 ал. 3 НПК, като в съобразителната част на актовете си са изложили съждения по стандартите на изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК. Съставът на ПОС изрично се е позовал на частичните самопризнания на подсъдимия, на доказателствата който ги подкрепят, както и на тези към които се е отнесъл критично с убедителни мотиви за това – /вж. л. 224-230/. На л. 228-гърба от мотивите е видно, че изрично са обсъдени показанията на св. К, Т. и Каваленков, посочени в полза на защитната теза от св. К. Г. , съпоставени са с другите гласни и писмени доказателства и са изведени приетите за установени факти относно механизма на разплащане и доставка на гъбите и др. стоки.

Обобщено, предходните инстанции не са допуснали съществени нарушения на правилата на НПК за проверка и анализ на доказателствения материал, поради което направените от тях изводи, относно подлежащите на доказване факти не страдат от логически и доказателствени пороци, които да представляват касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК. Поради това е неоснователно и твърдението за неправилно приложение на материалния закон, което касаторът обосновава единствено с отсъствие на съставомерно поведение. Настоящият състав намира, че предходните съдилища на основата на безпротиворечиви доказателства и при спазване на предвидения процесуален ред са достигнали до законосъобразния извод, че подсъдимия С е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията за които е бил обвинен.

Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 1.07.2009 година на Пловдивския апелативен съд, постановено по в н о х д № 201/2009 година, по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: