Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 21 юли 2020 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Явор Гебов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 348 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена жалба от служебната защита на подс.Ф. Б. срещу решение № 5/09.01.2020г. по ВНОХД № 722/2019г. на Софийския апелативен съд, н.о. Касаторът поддържа касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание, като моли наказанието да бъде намалено, както и размера на присъденото гражданско обезщетение. Твърди се, че макар и двете да са намалени от въззивната инстанция, то в недостатъчна степен са отчетени обстоятелства, които са довели до намаляването им. Излагат се съображения и за необходимост от призоваване на подсъдимия в Република Турция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция намира касационната жалба за формална. Твърди, че дадените указания с отменителното решение на ВКС на предходен въззивен акт са изпълнени от новия апелативен състав. Според него поради това нямало основание за промяна на атакувания съдебен акт. Частните обвинители Г. Б. К. и В. Б. К., редовно призовани, не се явяват. Явява се техният повереник, който моли касационната жалба да са остави без уважение и решението на САС да бъде потвърдено. Подсъдимия, по отношение на който производството се провежда в негово отсъствие, не се явява, представлява се от служебен защитник, който поддържа подадената жалба, като заявява, че наложеното наказание и уважения размер на гражданския иск, са завишени. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда по НОХД № 686/2017г. подс.Ф. Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3-та, б.“б“, вр.ал.1, б. „в“, вр.ал.342, ал.1-ва, пр.3-то от НК, като му е наложено по реда на чл.54 от НК наказание от 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.343г от НК му е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 години. С присъдата е уважен и предявения граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 400 хиляди лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците, като за разликата до пълните предявени 500 хиляди лева искът е отхвърлен. С решение № 70/19.02.2019г. по ВНОХД № 2632/2018г. на Софийски апелативен съд ,н.о., по жалби на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимия, тази присъда е била потвърдена изцяло. По жалба на подсъдимия по идентични на настоящите основания въззивното решение е било касирано пред ВКС, който с решение № 131/18.06.2019г. по к.н.д.№ 520/2019г. го е отменил и върнал за ново разглеждане от друг състав. Потвърдил е поради липса на съответно обжалване отхвърлителната част по отношение на гражданския иск. В касационното решение е отбелязано възражението за призоваването на подсъдимия, но конкретни указания не са дадени. Поради несъответствие на въззивния съдебен акт с чл.339, ал.2 от НПК, и липсата на отговор в мотивите на въззивната инстанция на възраженията за прекомерност на наказанието и на уважения размер на иска решението е отменено. С атакуваното в настоящето касационно производство въззивно решение № 5/09.01.2020г. по ВНОХД № 722/2019г. на Софийския апелативен съд, н.о., първоинстанционната присъда е била изменена, като наказанието е било намалено на 9 години лишаване от свобода, а уважения размер на гражданския иск на 300 хиляди лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Настоящето касационно производство е второ поред. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице-служебен защитник, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Касационният състав счита, че фактите по делото са правилно установени и проведеното второ поред въззивно производство е протекло при спазване на процесуалните правила. Спазени са дадените указания от предходната касационна инстанция и въпреки липсата на такива относно призоваването на деецаq са направени всички възможни усилия за призоваването на подсъдимия. Това се е оказало невъзможно за германската съдебна система поради напускане на известния и по нашето производство адрес във Федералната Република. С основание се е провело неприсъственото производство на няколко основания, предвидени в чл.269, ал.3 от НПК. Призоваване в Република Турция, каквото се предлага от защитата формално, очевидно не е било възможно, след като на известен адрес във Федералната Република не е намерено, а относно евентуалното турско местоживеене със сигурност е установено само родното място на дееца. Производството се развива твърде дълго с оглед фактите по делото и е недопустимо да продължава единствено с цел призоваване на дееца по неизвестно местоживеене, при процесуално установеното положение, че отсъствието му няма да попречи на разкриване на обективната истина по делото и това в действителност е точно така . Впрочем въззивната инстанция е подложила на задълбочен преглед и анализ на хронологията по установяване местоживеенето на дееца и съответно възможността за призоваване на дееца, като е достигнала до изложените по-горе изводи. Поради това възражението на защитата относно непризоваване на дееца в Република Турция по неустановено и евентуално местоживеене там се отхвърля. Спорен е останал единствено въпросът за размера на наказанието и този на гражданския иск. Въззивната инстанция се е съобразила с дадените задължителни указания по налагане на наказанието и по доказаността по размер на гражданския иск. Макар да е липсвал спор относно фактите по делото, въззивната инстанция е обсъдила всички въпроси относно приложението на материалния закон, относно обективната и субективна страна деянието, с много подробен и детайлен анализ. По същината на настоящия спор съдът е обсъдил възприетите от предходната инстанция смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Справедливо е отбелязал, че съдебното минало на дееца следва да се счита необременено и е отчел положителни характеристични данни за дееца, свързани с неговото процесуално поведение пред германските съдебни власти, уседналост, в тази връзка социална вградимост и трудова заетост, както и полагани грижи за семейството. Разбира се, тези аргументи губят част от своята значимост поради напускането на мястото, относно което се отбелязват социалната вградимост, трудова заетост и полагана грижа за семейството, в неизвестна дори за германската съдебна система и неустановима от последната посока. Така или иначе, предвид липсата на касационно интервениране от оправомощените от процесуалния закон противни страни – държавно и частно обвинение, наказателноправното положение не може да бъде утежнено, поради което касационната инстанция ще се задоволи само с горната констатация. Това обстоятелство обаче влиза в противоречие със защитната аргументация за несправедливо наложено наказание. Касационният съд по тези причини счита, че наказанието е снизходително определено и няма повече място за допълнително намаляване на наложеното наказание. Възприетите от въззивната инстанция обстоятелства, които отегчават наказателната отговорност на Ф. Б., са в достатъчен обем, за да обосноват правилния и законосъобразен извод на въззивната инстанция, идентичен впрочем с този на съда от първата инстанция, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Изложените доводи от втората поред въззивна инстанция относно тях се различават от тези на първостепенния съд единствено само по отчетения продължителен период от време на провеждане на производството. Това обстоятелство е обективен факт поради необходимостта от повторно разглеждане на делото и с основание е посочено, че не може да бъде вменен във виновно поведение на дееца и като следва само да бъде отчетено компенсаторно чрез намаляване на наказанието, в унисон с изискването за постигане на целите по чл.36, при балансирано отчитане на всяко едно налично обстоятелство относно вината и отговорността на дееца. По тези причина касационният състав напълно се съгласява с изложените доводи относно наложеното наказание на дееца и не намери основание за допълнително снизхождение. Престъплението е с твърде тежки последици, освен чисто съставомерната последица от причиняване смъртта на две лица, трябва да се отчита и това, че деянието, извършено .с драстично нарушение на правилата за движение- движение не просто с превишена, а с прекомерна скорост, надвишаваща над два пъти разрешената, е причинило не само загубата на човешки животи, а е разрушило и ценна за обществото социална клетка, каквато е семейството на загубилите живота си съпрузи мотоциклетисти. При липсата на основание за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, успоредно с това на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС от 12 години, което е потвърдено от въззивната инстанция, касационният състав прие, че решението в наказателната част следва да се потвърди изцяло. Относно лишаването от право следва да се отбележи само че то е съобразено с чл.49, ал.2 от НК и предвид изключително грубото нарушение на правилата за движение и дефинирането по този начин на дееца като много опасен за движението по пътищата, останалите участници следва да бъдат предпазени за този дълъг период от време от възможни подобни прояви на Б.. По отношение на намаления размер на гражданския иск касационният състав отчете по същество съгласието на гражданските ищци предвид неподаването на касационна жалба в този смисъл при предходното касационно производство. Въззивната инстанция е отчела това обстоятелство и се е съобразила с изричния диспозитив в този смисъл на предходното касационно решение. При новонамаления размер на гражданската претенция отново е налице съгласие на гражданските ищци, които не са оспорили въззивния съдебен акт в тази част. Процесуалната невъзможност за завишаване на уважения размер на гражданската претенция за неимуществени вреди се съпостави и с липсата на основание за по-нататъшно намаляване, каквото искане се прави от защитата на подс.Ф. Б.. Въззивната инстанция е събрала доказателства и е възприела наличието на тежки последици от извършеното деяние в духовната сфера на наследниците на двете жертви от пътнотранспортното произшествие. Касационният състав напълно се съгласява с изложените доводи, отчитайки, че не са изложени достатъчно аргументи, в действителност никакви освен общата констатация за наличието на постоянна практика по размера на неимуществените вреди, за намаляване на веднъж вече намалените от първоначално претендираните вреди. Всяка подобна загуба е невъзвратима, тя не може да бъде репарирана във физически смисъл, а правото познава само паричното обезщетение като компенсация на търпените болки и страдания от загубата на близък роднина. Няма основание да се приеме, че какъвто и да било размер на уважен размер на гражданската претенция би неутрализирал и заличил последиците от болките и страданията, търпени от загубата и на двамата родители от гражданските ищци. Тези болки и страдания не са ограничени във времето и не могат да се свържат с определена крайна дата, а щом това е така, всяко намаляване на предявения граждански иск влиза в пряка колизия с продължителността на страданията от подобен род. Определянето на обезщетението се дължи по справедливост, а последната изисква да се признае, че размерът е също така обществената оценка и начин за изразяване на съпричастност от обществото чрез способите на правото към претърпяната тежка загуба от ищците. При също така установена липса на основание уваженият размер на предявената гражданска претенция да бъде намален касационният състав прие, че решението следва да бъде потвърдено и в гражданската част, където искът е намален, както е намалена и дължимата държавна такса. В останалата част решението има потвърдителен характер, не е атакувано, поради което също следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 5/09.01.2020г. по ВНОХД № 722/2019г. на Софийския апелативен съд, н.о. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.