Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр.София, 29.10.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3387 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 14.02.2013г. по гр.д.№984/2012г. на ОС Добрич, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПК. С определение от 09.10.2013г. е спряно производството по делото на основание чл.292 ГПК до приемане на решение по ТД№4/2013г. ОСГК на ВКС. С определение от 18.12.2013г. е възобновено производството по делото и е допуснато касационно обжалване на решение от 14.02.2013г. по гр.д.№984/2012г. на ОС Добрич по въпрос от значение за спора, а именно относно точното тълкуване на понятието “ какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”. Жалбоподателят - ” Д. -гр.Г..Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът С. Г. Р., редовно призован не изпраща представител и не взема становище по спора. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на С. Г., извършено със заповед от 05.06.2012г. на директора на института на основание чл.328, ал.1, т.2 предл. второ КТ – поради съкращение в щата, считано от 06.06.2012г., възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „главен зоотехник” и жалбоподателят е осъден да му заплати сумата 5 555,52 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, законната лихва върху горната сума, начиная от 26.06.2012г. до окончателното й изплащане, За да постанови горния резултат съдът е приел, че уволнението на ищеца- ответник по жалба, е незаконно поради неизпълнение на чл.333, ал.4 КТ. Прието е, че когато това е предвидено в колективния трудов договор,съгласно чл.333, ал.4 КТ, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване в щата, след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието Посочено е, че от представен КТД от 10.05.2011г., сключен между ръководството на института и СО на ФНСЗ към КНСБ - чл.21 ал.1, се установява, че работодателят може да прекрати поради съкращаване в щата трудовия договор с работник или служител, член на синдикалната организация, след съгласуване със синдикалното ръководство. Съдът е счел, че в текста на разпоредбата е употребен терминът „съгласуване” вместо този в текста на чл.333, ал.4 КТ „съгласие”, но двете понятия съвпадат. Прието е за безспорно, че ищецът е бил член на СО на ФНСЗ към КНСБ в института, следователно въведената в цитираните две разпоредби закрила има действие по отношение на него. На поставения при допускането въпрос в ТР№4/2013г. ОСГК на ВКС е дадено следното разрешение: „Ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ”. Разгледана по същество жалбата е основателна. С оглед на даденото задължително тълкуване на правната норма настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с трайната практика на ВКС и същото следва да бъде отменено. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на С. Г., извършено със заповед от 05.06.2012г. на директора на института на основание чл.328, ал.1, т.2 предл. второ КТ – поради съкращение в щата, позовавайки се единствено на приложението на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ и приемайки неправилно, че уволненият служител се ползува от предварителна закрила уредена в тази разпоредба, а именно липса на съгласие от страна на синдикалната организация за неговото съкращаване.Установено е било по делото, че в колективният трудов договор е предвидено, че работодателят може да прекрати поради съкращаване в щата трудовия договор с работник или служител, член на синдикалната организация, след съгласуване със синдикалното ръководство. След като законодателят по императивен начин е предвидил закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ да се изразява в даване на предварително съгласие за уволнението от съответния синдикален орган в предприятието, не е допустимо страните по КТД да уговарят нещо друго, както в случая „съгласуване”, поради което в случая служителят не се ползува със закрилата по чл.333, ал.4 КТ. Тъй като съдът не е разгледал спора по същество и не се е произнесъл по всички основания за незаконност на уволнението, посочени от ищеца - за липса на реално съкращаване на щата и за законност на извършения подбор, то с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да разгледа и се произнесе по всички основания посочени в исковата молба и свързани със законноста на извършеното уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 14.02.2013г. по гр.д.№984/2012г. на ОС Добрич. В Р Ъ Щ А делото на същи съд за ново произнасяне от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: