2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50089
гр. София, 13.03.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2201 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационното обжалване на решение № 260118/23.06.2021 г. по в.т.д. № 646/2020г. на Апелативен съд – Варна е допуснато в частта в която, след частична отмяна на решение № 260020/20.10.2020 г. по т. д. № 40/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, са отхвърлени следните искове: 1/ иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ срещу „Зенон БГ“ ООД /н/ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ на действията на съдружниците на дружеството С. М. и Б. Б. Б., изразяващи се в разпределяне на дивиденти с протокол от 01.03.2019 г.; 2/ иск за осъждане на С. М. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сума за разликата над 226 869,80 лева до 1 426 904 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане; 3/ иск за осъждане на Б. Б. Б. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сума за разликата над 515 682,80 лева до 1 715 727 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законна лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане.
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и е необосновано.
Твърди, че въззивният съд в нарушение на чл.269, изр.2-ро ГПК е достигнал до решаващия извод, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по исковете по чл.645 от ТЗ както в съобразителната част, така и в диспозитива на решението. Първоинстанционният съд е формирал своята воля в мотивите на решението си, като липсата на диспозитив по отношение на исковете с правно основание чл.645 от ТЗ представлява очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението, както неправилно е приел въззивният съд. Първата инстанция е уважила като основателни исковете по чл. 55 от ЗЗД, именно защото в своите мотиви е приела, че извършените прихващания са недействителни спрямо кредиторите. Допуснатата от нея очевидна фактическа грешка е от такова естество, че не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, поради което е следвало да бъде поправена служебно от въззивния съд, като липсата на такава поправка представлява съществено процесуално нарушение.
Касаторът намира за неправилни и доводите на въззивния съд, че полученият от съдружниците дивидент не представлява нито вещ, нито вземане на дружеството, поради което не може да служи за обезпечение на дружеството към трети лица. Апелативният съд неправилно е приел, че не е налице правно действие на дружеството - длъжник, което уврежда кредиторите му, тъй като при уважаване на иска то не може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на претендираното да бъде обявено за недействително действие - решение на общото събрание на съдружниците, проведено на 01.03.2019 год. за разпределение на печалбата и изплащане на дивидент на съдружниците. Не е взето предвид обстоятелството, че с разпределения дивидент на съдружниците С. М. и Б. Б. Б. са извършили насрещно прихващане със своите задължения към „Зенон БГ‘‘ ООД. Сочи се, че ако не е бил разпределен дивидент на съдружниците С. М. и Б. Б. Б., в полза на същите нямаше да възникнат ликвидни и изискуеми вземания, с които да се извърши погасяване чрез прихващане на техните задължения към „Зенон БГ“ ООД. Касаторът счита, че по този начин кредиторите на „Зенон БГ“ ООД /н/ са увредени, тъй като чрез извършеното прихващане са редуцирани вземанията на „Зенон БГ“ ООД към ответниците С. М. и Б. Б. Б.. Предвид изложено, се иска отмяна на въззивното решение в атакуваната му част, както и в частта за разноските. Претендира се заплащане на направените за всички инстанции разноски.
Не е постъпил отговор от ответните страни по жалбата и по делото, „Зенон БГ“ ООД /н/ , С. М. и Б. Б. Б..
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по правните въпроси: „1/ Налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК или непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК, когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива?; 2/ Може ли да бъде обявено за относително недействително по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ решение по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ за разпределение на дивидент?“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените искове по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ като са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, решения на ОСС, обективирани в протоколите от 11.02.2019г. и 25.04.2019год. за опрощаване на задължения на съдружниците, както и свързаните с тях обусловени искове, с които С. М. е осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сумата от 226 869,80 лева, представляваща непогасени от него заеми към „Зенон БГ“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г., а Б. Б. Б. е осъдена да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сумата от 515 692,80 лева, представляваща непогасени от нея заеми, предоставени й от същото дружество, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане. По отношение на въззивното решение в частта относно иска по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ за обявяване недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на решението за разпределение на дивиденти, взети на 1.03.2019г. от ОСС на „Зенон БГ“ ООД, касационният контрол не е допуснат.
По исковете, по които е допуснат касационният контрол въззивният съд е приел за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството „Зенон БГ“ ООД е предоставило заеми на съдружниците в него - С. М. и Б. Б., в периода 2015г. - 2019г., като М. е получил заеми в общ размер сумата 1 958 244 лева, а Б. - сумата от 2 427 947 лева. М. е върнал през този период сумата от 531 340 лева, като неизплатената от него част е в размер на 1 426 904 лева, а Б. Б. е върнал сумата от 712 220 лева, като остава дължима сумата от 1 715 727 лева. Общо на двамата съдружници през периода 2015г. - 2019г. са предоставени заеми в размер на 4 386 191 лева, от които са върнати 1 243 560 лева, като остава дължима разлика в размер на 3 142 631 лева.
На 01.03.2019г. е проведено Общо събрание на съдружинците (ОСС) на „Зенон БГ“ ООД, като съдружниците С. М. и Б. Б. Б. са взели следните решения: да бъде разпределена печалба както следва: 976 126,47 лева за 2014г., 1 074 732,54 лева за 2016г., 60 117,09 лева за 2017г., 415 411,81 лева за 2018г., като с разпределената печалба, след намаляване на сумата с данък дивидент в размер на 5%, да бъдат прихванати дължими заеми към дружеството от съдружниците. Задълженията, погасени чрез прихващане общо за двамата съдружника, след приспадане на данък дивидент, са в размер на 2 400 068,51 лева, като е прихванато вземане за дивидент в размер на 1 200 034,25 лева за всеки от съдружниците.
Дружеството съдът е приключило 2018г. с финансова печалба от 487 232,91 лева, през 2019г. е налице счетоводна загуба от 2 946 820 лева. Чистата сума за разпределяне за дивиденти е в размер на 2 400 068,51 лева до 2018г. Цялата разпределена печалба, след удържане на данък дивидент, е прихваната срещу заеми на съдружниците. В същото време има загуби от предходни години в размер на 1 021 462,84 лева, които съобразно взетото решение, не са приспаднати. Наличното имущество на дружеството, което е част от масата на несъстоятелността включва земи, сгради, оборудване и съоръжения, автомобили, и е на обща стойност в размер на 3 121 768 лева.
По молба по чл.625 ТЗ от 30.04.2019г. с решение № 56/16.07.2019г. по т. д. № 39/ 2019 г. на ОС - Търговище е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Зенон БГ“ ООД, при определена начална дата на неплатежоспособност на дружеството - 01.03.2019г.
От публикуваните в ТР списъци на приетите вземания, приложени и по делото, е установено, че общата сума по първия списък по чл.685 ТЗ на обезпечените вземания е 3 417 210 лева, като останалите необезпечени вземания са малко над 861 000 лева.
Въз основа на така установените факти, съдът е направил следните правни изводи:
Апелативният състав е посочил, че решенията на ОСС на ООД по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ по своята правна природа, представляват едностранни гражданско-правни сделки. Счел е за допустим иск по чл.135, ал.1 ЗЗД в хипотезите, когато се твърди, че увреждащото действие на ответника-длъжник, е резултат на взето решение на ОСС. (определение № 178/26.06.2016г. по ч.гр.д. № 2998/2016год. на ВКС, II гр.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и определение № 138/02.03.2020г. по гр. д. № 4250/2019г. на ВКС, IV г.о.).
Въззивният съд е приел за неоснователен предявения отменителен иск по чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ срещу взетото на 01.03.2019г. решение на ОСС на „Зенон БГ“ ООД, с които е разпределен дивидент от печалба: 976 126,47 лева за 2014г., 1 074 732,54 лева за 2016г., 60 117,09 лева за 2017г., 415 411,81 лева за 2018г., независимо, че е прието, че действията са извършени от „свързани лица“ по см. на пар.1, т.5 от ДР на ТЗ /ДВ бр.63/1994г./. Изложени са съображения, че целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника с трето лице, с които той го уврежда, за да може кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена при принудителното изпълнение върху имуществото, предмет на атакуваното правно действие. В тази връзка, след като е приел, че полученият от съдружниците дивидент не представлява нито вещ, нито вземане на дружеството, решаващият състав е заключил, че той не може да служи за обезпечение на дружеството към трети лица, като въззивният съд се е позовал на решение № 126/03.07.2020г. по гр. д. № 4250/2019г. на ВКС.
По отношение на предявените искове по чл.645, ал.4 ТЗ и по чл.645, ал.3 ТЗ за обявяване на относителна недействителност на извършеното прихващане, обективирано в протокол от 01.03.2019г. на ОСС на „Зенон БГ“ ООД /н/, апелативният състав е приел, че първоинстанционният съд не е разгледал тези искове, тъй като е пропуснал да се произнесе по тях, както в мотивите, така и в диспозитива на решението /констатирано е, че на стр. 4 от решението на окръжния съд се коментират единствено исковете по чл.647 ТЗ, като не са изложени съображения за основателността на исковете по чл.645 ТЗ/. Счетено е, че този пропуск не може да бъде отстранен служебно от съда по реда на чл.247 ГПК, а единствено по реда на чл.250 ГПК, но допълването на решение става само по искане на страната, каквото в случая не е направено в преклузивния за това срок, поради което пропускът е неотстраним и исковете по чл.645 се считат за непредявени.
С оглед извода на въззивната инстанция, че извършеното прихващане с т.З от протокол от 01.03.2019г. на ОСС на „Зенон БГ“ ООД /н/, не е обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността и взетото решение от съдружниците с разпределената печалба да бъдат прихванати дължими заеми към дружеството от съдружниците е валидно и произвело своето действие, е заключено, че погасителният ефект на извършеното прихващане е настъпил.
Предвид констатацията, че исковете по чл.645 ТЗ не са разгледани, решаващият състав на апелативния съд е приел, че обусловените от тях осъдителни искове също са неоснователни. Посочено е, че задълженията, погасени чрез прихващане общо за двамата съдружника, след приспадане на данък дивидент, са в размер на 2 400 068,51 лева (прихванат е дивидент в размер на 1 200 034,25 лева за всеки от съдружниците). Предвид направения извод за действителност на извършените прихващания, е счетено, че задълженията на всеки съдружник е погасено чрез прихващане със сума от по 1 200 034,25 лева, за която осъдителния иск срещу всеки от съдружниците е неоснователен, поради което с тази сума е редициран уваженият от първата инстанция размер на иска.
По поставените правни въпроси:
I. Отговор на въпроса относно разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ по чл.247 ГПК и „непълно решение“ по чл.250 ГПК се съдържа в решение № 168/02.08.2013г. по гр. д. № 580/2012г. на IV г.о. на ВКС. В него е посочено, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, като непълно съдебно решение е налице, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формулирал воля по целия според предмет (по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. по целия размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр.), но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото съдебно решение т.е. в неговия диспозитив, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението.
В решение № 125/12.03.2021г. по гр. д. № 612/2020г. на I г.о. на ВКС е посочено, че в хипотеза на очевидна фактическа грешка, изразяващи се в неточности в текста на диспозитива, които не променят волята на съда, обективирана в мотивите, като грешно изписване на името или на някои от цифрите в ЕГН на страна, на номер на делото, на граници на недвижим имот, на дата на съдебно заседание, не може да се приравни на произнасяне по непредявен иск или по отношение на ненадлежна страна, като в тези случаи доколкото поправката на очевидната фактическа грешка не е обусловена със срок, тя може да бъде извършена и след произнасянето на въззивната инстанция и след влизане на решението в сила. Отчетено е, че поправянето на допуснатите очевидни грешки се извършва от съда, постановил решението, като и, че решението по чл.247 ГПК е самостоятелен съдебен акт, който подлежи на обжалване, по реда, по който подлежи на обжалване и началното решение, поради което при очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение по начало в този случай въззивният съд следва да изпрати делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.247 ГПК. В случаите, обачеq в които грешката е от такова естество (като в посочените в това решение на ВКС), че не са отразява на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, той може да се произнесе по подадената жалба и без да инициира предварително провеждане на процедурата по чл.247 ГПК по нейното отстраняване.
С решение № 91 от 05.07.2019г. по гр. д. № 2282/2018г. е прието, че при наличие на очевидна фактическа грешка, свързана с произнасяне по съединени искове, при преюдициалност на производството по чл.247 ГПК по отношение на въззивното производство, образувано по жалба срещу основното решение, въззивният съд следва да спре производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по чл.247 ГПК.
II. Отговор на въпроса, може ли да бъде обявено за относително недействително по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ решение по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ за разпределение на дивидент, е даден в решение № 50179/25.05.2023г. по т. д. № 1894/2021г. на II т. о. на ВКС, в което е прието, че решението по чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ на дружеството с ограничена отговорност (сделка – решение), респективно решението на едноличния собственик на ЕООД (едностранна сделка - решение № 178 от 24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на I т.о. на ВКС), за разпределение на печалбата и нейното изплащане, могат да бъдат обявени за относително недействителни при предявен иск по чл.647, ал.1, т.6, тъй като пораждат задължения за дружеството и субективни права за съдружника / за едноличния собственик на капитала. Изложените са следните съображения:
Първо, разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ не съдържа ограничение относно вида на сделката (според броя на страните в правоотношението, които правят волеизявление), чиято относителна недействителност се претендира – сделката може да е едностранна (при която само една от страните по съществуващо или бъдещо правоотношение прави волеизявление), двустранна (договор, при който и двете страни правят волеизявления) или многостранна (с еднопосочна съгласуваност на волеизявленията). Посочено е, че сделката може да е и сделка – решение с имуществени последици (в частност решенията на общото събрание на търговските дружества по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ), тъй като съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решенията на ОС на търговско дружество представляват особен вид сделки и квалифицирането им като нищожни или недействителни е допустимо /само/ по критериите на ТЗ. Направен е извод, че релевантно е, не какъв е видът на сделката, а дали с волеизявлението/ята се пораждат задължения за длъжника и субективни права за свързаното с длъжника лице и дали това правоотношение (необхванато от разпоредбите на чл.647, ал.1, т.1-5 ТЗ) уврежда имуществено кредиторите, тъй като е довело до намаляване на масата на несъстоятелността или е създало опасност от такова увреждане, респективно дали би осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредиторите срещу длъжника.
Второ, посочено е, че преценката на останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ се извършва за всеки конкретен случай с оглед установените по делото факти, като относно наличието на увреждане, се взема предвид и лишил ли се е длъжникът от свое имущество, намалил ли го е или е затруднил удовлетворяването на кредиторите.
На последно място, изрично е подчертано, че даденото с решение № 126 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 4250/2019 г. на IV гр. о. на ВКС разрешение във връзка с класическия П. иск по чл.135 ЗЗД (несвързан с производство по несъстоятелност) и с индивидуалното изпълнение по ГПК, не намира приложение в хипотезата на открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството - длъжник при предявен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, при която, с оглед констатираното състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на длъжника, масата на несъстоятелността не е достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, поради което се прилагат предвидените във връзка с универсалното принудително производство по несъстоятелност специфични правила. Такава е и разпоредбата на чл.649, ал.2 от ТЗ, предвиждаща възможност за предявяване на обусловените от исковете по чл.645, 646 и 647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД /свързан с производството по несъстоятелност/ осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, включително и на иск по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, вр. чл.648 от ТЗ за снабдяване със съдебно изпълнително основание за възстановяване на излязлото от масата на несъстоятелността, в резултат на увреждаща сделка по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, имущество, за да се завърши фактическия състав на попълване на масата и да се удовлетворят кредиторите.
По съществото на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено в несъответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и по чл.247 ГПК.
С оглед отговора на втория правен въпрос, неправилен е изводът на съда, че след като полученият от съдружниците дивидент не представлява нито вещ, нито вземане на дружеството, той не може да служи за удовлетворяване на кредиторите, поради което искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е неоснователен.
В конкретния случай, сделката – решение за разпределение на печалбата уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като увеличаването на пасива на дружеството в изключително големи размери, чрез възникване на вземания за дивидент на свързани с дружеството лица в размер общо на 2 400 068,51 лева (след данък), съвпада с установената начална дата на неплатежоспособност. Решението за разпределение на дивиденти е за заплащане на вземания към свързани с дружеството лица (съдружници) и е взето в рамките на двугодишния срок по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, поради което настоящият състав на съда, намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
С оглед горното, въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ следва да бъде отменено, като се уважат исковете за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на действия на дружеството, извършени от ОС на съдружниците, изразяващи се в решение за разпределение на дивидент с протокол от 01.03.2019г.
На второ място, видно от диспозитива на първоинстанционното решение, в него са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ опрощаването и отписването на вземания, извършени с решение на ОСС на „Зенон БГ“ ООД /н/, обективирани в протоколи от 11.02.2019г. и 25.04.2019г., и разпределянето на дивиденти с протокол от 01.03.2019г., но не и прихващанията, извършени с решение на ОСС от 01.03.2019г. Същевременно в мотивите на решението на окръжния съд е посочено: „Всички решения за заличаване на задълженията като погасени по давност, съдът счита, че са извършени без основание, с цел лично облагодетелстване, като това решение няма как да бъде обосновано с нещо друго. Същото се отнася и за решенията, които са свързани с разпределение на печалба и дивиденти и прихващането на остатъка по заемите с тези вземания на ответниците. … По отношение на размера. Той е установен от счетоводната експертиза в размерите, в които са предявени осъдителните искове по чл.649 ТЗ.“ С оглед така установените факти, настоящият състав на ВКС намира, че от мотивите на първоинстанционното решение, макар и много лаконични, е видно, че: 1/ се формира воля относно исковете, имащи предмет решението на ОСС за извършване на прихващанията; 2/ посочено е, че волята относно тези искове е същата, каквато е по останалите отменителни искове, с предмет решенията на ОСС за опрощаване и за разпределение за дивидент, и следователно за тяхната основателност; 3/ осъдителни искове, свързани с всички отменителни искове срещу решенията на ОСС, са уважени изцяло (това е посочено и в мотивите и в диспозитива на решението).
С оглед горното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивната инстанция не е зачела наличието на несъответствие между формираната воля на окръжния съд в мотивите на първоинстанционния акт и нейния външен израз в диспозитива му относно исковете по чл.645 ТЗ, поради което постановеното от нея решение е в несъответствие с цитираната от касатора практика на ВКС по чл.247 ГПК.
Неправилните изводи на съда за неоснователност на исковете по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и за наличие на хипотезата на непълно решение по см. на чл.250 ГПК, е обусловил както неразглеждането на исковете по чл.645 ТЗ, така и отхвърлянето на осъдителните претенциите, свързани с отменителните искове по чл.647, ал.1, т.6 и чл.645 ТЗ.
С оглед наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решението по отношение на исковете по чл.645 ТЗ, делото следва да бъде върнато, на основание чл.247 ГПК, на окръжния съд за отстраняването й, след което делото трябва да се върне на въззивния съд за произнасяне от друг състав на съда по жалбата на ответниците по исковете срещу решението в частта относно исковете по чл.645 ТЗ.
Предвид недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на решението на ОСС за разпределение на дивидент на съдружниците, последните нямат вземания за дивидент и направените с тях прихващания с дължимите заемни суми не произвеждат действие, поради което всеки от ответниците - физически лица дължи връщане на заемна сума в размер от по 1 200 034,25 лева, ведно със законна лихва за забава от завеждането на исковата молба- 13.04.2020г., като в тази част отхвърлителното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и обусловените искове уважени.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците – физически лица дължат на дружеството в несъстоятелност разноски в размер на 400 лева за първата инстанция. Не се доказва възнаграждението на представителя на ищеца да е заплатено, поради което такова не може да бъде присъдено за която и да е от инстанциите.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6 ГПК, всеки от ответниците - физически лица следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 96 162,74 лева, дължима за трите инстанции.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и 2 Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260118/23.06.2021 г. по в.т.д. № 646/2020г. на Апелативен съд – Варна, в частта в която, след частична отмяна на решение № 260020/20.10.2020 г. по т. д. № 40/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, са отхвърлени следните искове: 1/ иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ на синдика на „Зенон БГ“ ООД /н/ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ на действията на съдружниците на дружеството С. М. и Б. Б. Б., изразяващи се в разпределяне на дивиденти с протокол на ОСС от 01.03.2019г.; 2/ иск за осъждане на С. М. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/, представляван от синдика, сума за разликата над 226 869,80 лева до 1 426 904 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане; 3/ иск за осъждане на Б. Б. Б. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сума за разликата над 515 682,80 лева до 1 715 727 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законна лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане, като ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, на основание чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/, решение от 1.03.2019г. на Общото събрание на съдружниците на „Зенон БГ“ ООД /н/ за разпределение на дивиденти на съдружниците С. М. и Б. Б. Б..
ОСЪЖДА С. М., ЕГН [ЕГН], да заплати „Зенон БГ“ ООД /н/, представлявано от синдика, сумата от 1 200 034,25 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Зенон БГ“ ООД /н/, представлявано от синдика, сумата от 1 200 034,25 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г.
ОСЪЖДА С. М., ЕГН [ЕГН], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 96 162,74 лева, дължима за трите инстанции.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 96 162,74 лева, дължима за трите инстанции.
ОСЪЖДА С. М., ЕГН [ЕГН], и Б. Б. Б., ЕГН [ЕГН], да заплатят „Зенон БГ“ ООД /н/, представлявано от синдика, разноски за трите инстанции в размер на 400 лева.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Търговище за отстраняване в диспозитива на решение № 260020/20.10.2020 г. по т. д. № 40/2020 г. на Окръжен съд – Търговище на очевидна фактическа грешка по отношение на исковете по чл.645 ТЗ, след което делото да се изпрати на АС-Варна произнасяне по въззивната жалба срещу решение № 260020/20.10.2020 г. по т. д. № 40/2020 г. на Окръжен съд – Търговище от друг състав в частта относно исковете по чл.645 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|