Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 04.06.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 656 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. С. Т., чрез служебния му защитник адв. П. З., против въззивното решение от 14.12.2010 год. по гр. д. № 612/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора против М. Л. Г., Б. Г. Г. и П. Г. Г.-П. иск за възстановяване и предаване от последните в предишното й състояние сградата, находяща се в [населено място], [улица], като отворят съществуващия вход откъм улицата за обслужване на жилищните етажи, на втория от които съсобственик е ищецът, сега касатор. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1140 от 9.12.2011 год., на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е прието, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за пасивната легитимация по иска по чл. 109 ЗС, включваща според приетото от него необходимостта от извършване от ответника на неоснователното действие, твърдяно от ищеца, е в противорчие с представената съдебна практика – решенията по гр. д. № № 918/93 год. и 1598/73 год. на ВС, приемащи в обхвата й и поддържането на това противоправно състояние на нарушението към момента на предявяването на иска, а не само необходимостта ответникът да го е извършил. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията му се свеждат до нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи. Моли то да бъде отменено и вместо това искът бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в жалбата основания във връзка с доводите на страните и данните по делото, приема следното: Не е спорно, а е и установено от събраните по делото доказателства, че касаторът е собственик по наследство на втория жилищен етаж в сградата в [населено място] [улица], а ответниците, също по наследство – на дюкянския /магазинния/, първия и таванския етажи. Следователно сградата е в режим на етажна собственост, като собствениците на отделните етажи в нея са собственици и на съответните идеални части в общите й части, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Не е спорно и обстоятелството, че магазинът с площ 44.80 кв. м. е бил продаден по ПМС № 60/75 год., впоследствие възстановен на ответниците, като твърденията на ищеца са, че в площта му е включена и обща част на сградата – съществувал преди продажбата вход на сградата откъм улицата. Това предишно положение иска да бъде възстановено с оглед осигуряване на достъпа до неговия втори етаж от този вход към улицата, предавявайки иска по чл. 109 ЗС. Въззивният съд приел, че съществувалият, според показанията на свидетелите, преди изкупуването на магазина вход, към момента на реституцията не съществува поради извършено преустройство и ответниците нямат задължението да осигурят искания от ищеца достъп от улицата вместо съществуващия такъв от двора, дори и да е налице техническа документация за неговото местоположение, каквато липсва. Изводът е обоснован с аргумент за противното от чл. 3 ЗВСВНМРСА за възстановяване на имота във вида му към тази дата. Не е налице неоснователно действие от тяхна страна – затварянето на входа, което е осъществено преди възстановяване на собствеността вследствие на преустройство и обединяването на няколко магазина в един, поради което и отхвърлил предявения иск. Настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС намира, че по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на решението, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената от касатора съдебна практика, която споделя и намира за правилната такава. В Р № 340 по гр. д. № 918/93 год. на ІV г. о. ВС е прието, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота. Разгледаният в това решение казус е сходен с настоящия доколкото касае премахване на вътрешно стълбище по време, когато имотът е бил собственост на изкупилата го по ПМС № 60/75 год. [фирма], като съдът е приел за релевантен факта на установяване на съществуването на това стълбище за основателността на иска по чл. 109 ЗС против реституирания собственик, който ще следва да отговаря по него с оглед поддържаното негативно въздействие и противоправно състояние по отношение достъпа на имота на ищеца независимо, че нарушението не е извършено от него, а от предишния собственик. Такъв е и настоящия случай – налице е преустройство и обединяване на няколко съседни магазина в един, вследствие на това се твърди да е премахнат входа на сградата към улицата, което, както е установено, а и е прието от съда, е станало преди възстановяване на собствеността върху магазина на ответниците. Затова и съображението на въззивния съд, че искът против тях е неоснователен, тъй като те не са извършили твърдяното затваряне на входа, е в противоречие с горната практика, както и с другото представено решение № 2177 по гр. д. № 1598/73 год. І г. о. на ВС. Независимо от приетото противоречие в произнасянето по този въпрос с горната съдебна практика, която настоящият състав споделя, но счита, че тя е неприложима към висящия спор поради следните съображения: Касаторът, ищец е предприел исковата защита с предявяване на негаторния иск по отношение на правото му върху съществуващ до изкупуването на магазина вход на сградата с достъп откъм [улица]до жилищните етажи. Като собственик на втория етаж от нея той е собственик и на съответните идеални части в общите части на сградата, каквато несъмнено е нейният вход. Поради това и в негова доказателствена тежест е било установяването на съществуването към този момент на такъв вход към улицата, което от събраните доказателства не е постигнато. Установено е от приетото заключение на експертизата, че сградата е строена през 1927 год., липсват строителни книжа, включително и за осъщественото в периода от 1977 до 1991 год. преустройство, изразяващо се в обединяването на съседните три магазина в един по-голям, с обособяването на два входа към улицата за преустроения магазин. Вход към улицата процесният магазин /като част от по-големия такъв/ не е имал, а вещото лице не е могло да установи къде е бил входа за жилищните етажи в тази сграда. При това положение и с оглед местоположението на сега съществуващия вход откъм двора с достъп до етажите по вита дървена стълба, както и с оглед нейното местоположение на скицата – приложение № 3 към заключението, се налага извода за липса на помещение в площта на сегашния магазин, което да свързва тази стълба с улицата, към момента преди изкупуването му. В подкрепа на този извод са и данните за площта на магазина към момента на изкупуването му – 44.80 кв. м. и към настоящия момент – 48 кв. м. според заключението на вещото лице, т. е. тази минимална разлика в площите не може да обуслови извод за наличие на такова свързващо стълбата и улицата помещение преди изкупуването, което сега да попада в него в резултат на преустройството. Обратен извод не може да се направи и въз основа на свидетелските показания, тъй като, както се установи от заключението, преустроеният магазин е имал два входа към улицата, и с оглед продължителния период от време вероятността същите да свидетелствуват за този период е голяма. Поради това и при липса на категорични данни къде е бил входът, който ищецът счита, че е имала сградата преди това, извод за затварянето му не може да се направи, а оттук и твърденията за неоснователно въздействие върху правото му на достъп до собствения му етаж чрез затваряне на входа на сграда от към улицата са неоснователни. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. В случая е установено, че е налице достъп до втория етаж, собственост на ищеца, през съществуващ вход и стълба, поради което и искът за възстановяване на друг вход от улицата за достъп до етажите е неоснователен. Като е отхвърлил предявения иск по чл. 109 ЗС, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил правилно по крайния си резултат решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1, във вр. с чл. 291, т. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 466 от 14.12.2010 год. по гр. д. № 612/2010 год. на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: