Ключови фрази
Частна касационна жалба * Косвен иск * спиране на производството по делото * преюдициално значение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 372


гр. София,23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 244 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 3168 / 11.08.2014г. по ч.т.д. № 1416/2014г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 334/ 21.05.2014г. на Районен съд - Провадия за спиране, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по гр.д. № 279/2014г.
Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не може да се спира производството по иск, който е недопустим, какъвто е искът по чл.134 ЗЗД, предявен от кредитор от името на длъжника за обявяване по чл.26 ЗЗД за нищожна сключена от последния сделка за цесия с трето лице. Твърди се, че съдът следва служебно да извърши преценка по чл.130 ГПК относно допустимостта на иска по чл.134 ЗЗД, включително за наличието на правен интерес от иска на конкретния кредитор, който въпрос е обуславящ за спиране на производството по делото, тъй като не може да се спира производство по недопустим иск. На следващо място се поддържа, че в исковата молба се сочи, че ищцата е завела иска от чуждо, а не от свое име, поради което разглеждайки хипотезата на чл.26 ЗЗД съдът е излязъл извън твърдяните в исковата молба факти. На последно място, се излагат подробни съображения за липса на преюдициалност на иска по чл.125, ал.3 ТЗ спрямо исковете по чл.134 ЗЗД вр. чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД.
Ответникът по частната жалба, Б. А. Б., действаща със съгласието на своята майка, Т. С. Б., поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол на обжалваното определение, съответно – същото е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че доколкото не може да се изведе категорично в какво качество е предявен от ищцата главния иск – като лично право или в упражняване на чуждо материално право, следва да се разгледат двете възможни хипотези на иск по чл.134 ЗЗД вр. чл.26 ЗЗД и на такъв по чл.26 ЗЗД. При предявяване на иск по чл.134 ЗЗД, за да е редовна исковата молба е достатъчно да се излагат твърдения за качеството на кредитор на ищеца, което най - общо подлежи на доказване в производството /без значение е дали вземането е изискуемо и ликвидно и времето на възникването му/. Вземането не става предмет на делото, но влязлото в сила решение относно качеството кредитор следва да се вземе предвид от съда. Налице е правен интерес за предявяване на иска по чл.26 ЗЗД и за трети лица, когато се засягат техни права и признати от закона интереси. Когато едно трето лице твърди, че има качеството на кредитор и атакува с иск по чл.26 ЗЗД разпоредителна сделка, извършена с имуществото на неговия длъжник, той свързва правния си интерес с възможността да насочи принудителното изпълнение върху това имущество на длъжника. В този случай, въпросът за вземането е преюдициален, тъй като ако вземането не съществува /невъзникнало или погасено по давност/, то намесата на ищеца в чуждата правна сфера ще се окаже неоправдано, защото той не притежава материалното право, което спорното правоотношение да засяга или застрашава и което да се нуждае от търсената с иска защита. Въззивният съд е приел, че следва да се прави разлика по отношение на преюдициалността на установяване на качеството на кредитор за производствата по чл.135, чл.134 и чл.26 ЗЗД. Ако вземанията, които кредиторът иска да обезпечи с иска по чл.135 ЗЗД се погасяват, или в друг спорен процес се установи, че не съществуват, то по-ранно обявената относителна недействителност на прехвърлянето няма да прояви никакво действие вкл. между страните по сделката, тъй като относителната недействителност е единствено по отношение на ищеца - кредитор. Доколкото, от действието на уважения иск по чл.134 ЗЗД и чл.26 ЗЗД може да се ползват и останалите кредитори, респ. заинтересованите лица, а отричането по-късно на качеството на кредитор на ищеца, няма да доведе до липса на правни последици на решението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси: /1/ Когато съдът прави преценка за спиране на производството по гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради наличие на друго висящо производство, което според съда би могло да има преюдициален характер при преценка наличието на една от всичките процесуални предпоставка за допустимост на иска по гражданското дело - активна процесуална легитимация, дължи ли преди / наред с това съдът преценка на основание чл.130 ГПК и по всички останали процесуални предпоставки, които обуславят допустимостта на иска по гражданското дело – наличието на правен интерес и за които другото висящо производство няма никакво отношение, в това число няма и преюдициален характер?; /2/ Представлява ли по – ранно висящото производство, в което се установява качеството на кредитор на дадено лице по отношение на друго лице, производство с преюдициален характер по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по отношение на друго по-късно производство, в което на основание чл.134 ЗЗД вр. чл. 26, ал.2 ЗЗД първото лице упражнява права на второто лице по отношение на трето лице, при положение, че това трето лице не участва като страна в производството между първото лице и второто лице и не е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението между първото лице и второто лице; или в производството по чл.134 ЗЗД качеството на кредитор на първото лице по отношение на второто лице следва ли да се преценява само на база фактите, демонстрирани от първото лице. Частният касатор релевира допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по конкретизирания от настоящата инстанция, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, преюдициален ли е спорът по предявен осъдителен иск от кредитора срещу длъжника за събиране на вземането му по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по отношение на иск на кредитора по чл.134 ЗЗД вр. чл.26 ЗЗД за упражняване правото на длъжника да обяви за нищожен сключен от последния договор по отношение на другата страна по сделката. Въпросът е включен в предмета на делото, образувано по иск по чл.134 ЗЗД вр. чл.26 ЗЗД и е обусловил изхода на спора. Осъществен е и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точно прилагане на закона и развитие на правото е налице във всички случаи, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Силата на пресъдено нещо по обуславящото гражданско дело по осъдителния иск на кредитора се формира само между страните по него /кредитор и длъжник/, като субективните й предели не се разпростират по отношение на третото лице, единствен ответник /насрещна страна/ по иска по чл.134 ЗЗД вр. чл.26 ЗЗД. Ето защо, разрешаването на спора по осъдителния иск не е от значение за образуваното по иска по чл.134 вр. чл.26 ЗЗД дело, поради което няма обуславящ характер и липсва основание за спиране последното по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С оглед горното, настоящият състав дава следния отговор на поставения въпрос: Спорът по предявен осъдителен иск от кредитора срещу длъжника за събиране на вземането му не е преюдициален по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК спрямо иска на кредитора по чл.134 ЗЗД вр. чл.26 ЗЗД за упражняване правото на длъжника да обяви за нищожен сключен от последния договор по отношение на другата страна по сделката.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Въззивният съд е постановил акта си в противоречие с чл.229, ал.1, т.4 ГПК и дадения отговор на правния въпрос, поради което обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като неправилни и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3168 / 11.08.2014г. по ч.т.д. № 1416/2014г. на Окръжен съд – Варна.
ОТМЕНЯ определение № 3168 / 11.08.2014г. по ч.т.д. № 1416/2014г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него определение № 334/ 21.05.2014г. на Районен съд - Провадия за спиране, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по гр.д. № 279/2014г. на Районен съд – Провадия.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 279/2014г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.