Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 142

[населено място],. 27.07.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3306 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Велпа Трейд” ЕООД срещу решение № 63 от 10. 05. 2021г. по в. гр. дело № 269/2020г. на Великотърновски окръжен съд (ВтОС), в частта му, с която касаторът - ответник е осъден да заплати на ищеца А. Д. А. сумата 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30. 08. 2018г., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Твърди, че изводът на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалия работник под формата на груба небрежност, не е подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява надлежно проведен начален инструктаж и периодични инструктажи, последният от които около месец преди трудовата злополука, за задължението да ползва лични предпазни средства и специално работно облекло, вменено в длъжностната му характеристика. Поддържа, че въззивният съд е разгледал едно преклудирано, заявено едва във въззивната жалба, възражение на ищеца за непроведен инструктаж. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука е завишен и несправедлив, определен в отклонение от критерия по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че приетите по делото доказателства не са ценени поотделно и в тяхната съвкупност както при определяне на размера на процесното обезщетение, така и при преценката за наличие или не на груба небрежност. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, след което да бъде определен справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - А. Д. А. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че отсъства груба небрежност като съпричиняващ процесната трудова злополука фактор, тъй като отсъства инструкция от работодателя за отпушване на дюзите на процесната машина, вкл. в представената на вещото лице по СТПТЕ инструкция за безопасност при експлоатация на хартиена машина от 09. 04. 2011г.. Освен това от съдържанието на длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, счита че няма изводимо задължение за отпушване на формерите от отлагания. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.
Третото лице – помагач на страната на касатора - ответник – „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не подава отговор.
С определение № 180 от 14. 03. 2022г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния правен въпрос: Кога е налице груба небрежност от страна на работника или служителя при трудова злополука като основание за намаляване на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и какви са разграничителните й критерии спрямо обикновената небрежност?.
По правния въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, според която не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина може да се квалифицира като съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Определението за груба небрежност се съдържа в решение № 510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г. на ВКС, 4 г.о, в решение № 291/2012г. по гр. д № 951/2011г. на ВКС, 4 г.о. и др., а признаците за отличаване на грубата небрежност са посочени в решение № 348/2011г. по гр.д. № 387/2010г. на ВКС, 4 г.о, решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г. на ВКС, 4 г.о., решение № 62/2015г. по гр. д. № 2798/2014г. на ВКС, 4 г.о. и др.. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът или служителят извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. При възражение по чл. 201, ал. 2 КТ работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.
По съществото на касационната жалба:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30. 08. 2018г..
ВтОС е приел за установено, че по силата на трудов договор от 12. 12. 2017г. ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „машинен оператор, производство хартия”, като според длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност му е вменено задължение да следи за техническото състояние на оборудването, за състоянието и работата на контролно-измервателните уреди, като предприема действия по регулирането им за достигане на оптимални параметри, да съобщава за нередности в работата на машините и нарушения на технологичния режим, да използва правилно и по предназначение машините, като при изпълнение на задълженията си е пряко подчинен на ръководител-смяна, както и да ползва личните предпазни средства и специално работно облекло, които е получил към момента на сключване на процесния трудов договор. В задълженията му по длъжностна характеристика е включено и периодичното почистване на дюзите на хартиената машина, обезпечаващо нормалното й функциониране – факт, приет за установен както от длъжностната характеристика за ищцовата длъжност, така и от показанията на свидетеля на ответника С. и от обяснителната бележка на ищеца (стр. 42 от първоинстанционното дело), която се полза с материална доказателствена сила за признатите неизгодни за ищеца факти. Намерил е за установено и че на 30. 08. 2018г. ищецът е претърпял трудова злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане на началника на съответната териториална дирекция на НОИ - със знанието и по разпореждане на прекия си ръководител, е предприел отпушване на две от дюзите на машината, по които тече пречистена вода за измиване на филца в пресовата част и формерите. Тъй като дюзите се намират в долната част на машината, за да ги почисти работникът е следвало да легне под нея, като е поставил картони под нея, за да не се намокри от течността, кондензираща от машината, но те не са успели да го предпазят. Според приетото и неоспорено заключение на съдебната експертиза по охрана и безопасност на труда, под машината в резултат на производствения процес се образувало басейнче, в което се стичала течност, съдържаща корозионното вещество SP 9251 (анионен разтвор на повърхностно активни вещества, ефективен срещу органичните замърсители на хартията, използвано за пране на филца), която впоследствие се пречиствала и отново влизала в производствения процес. Съдебният експерт е посочил, че по време на работа на машината, част от горепосочената течност с корозионното вещество кондензира, при което под всяка машина за производство на хартия се намирало „нещо като басейнче“, което я събирало. Именно тази течност е увредила ищеца, а не течността, преминаваща през дюзите, която съдържа само вода. Иначе, работниците нямали пряк достъп до корозионното вещество, тъй като то се подавало автоматично с помпа към системата за подаване на вода. Според инструкциите на производителя използването на веществото следвало да се извършва при повишено внимание и при използване на предпазно облекло, очила и ръкавици, като при засягане на кожата или очите се препоръчвало обилно измиване с вода, а замърсеното, пропито облекло – да се съблече веднага. Вещото лице е направило експеримент при ответника, като пред него е извършено почистване на дюзите на процесната машина – операторът е легнал с поставен предпазен костюм (предоставен от работодателя и на ищеца) – дъждобран, благодарение на който, не се е намокрил от кондензиращата в басейнчето под машината течност, съдържаща корозионното вещество, като слагането на предпазното облекло и почистването на дюзите е отнело около 5 минути. ВтОС е приел за установено, че ищецът А., без да сложи предоставеното му от ответника предпазно облекло - дъждобран и ръкавици, подложил под машината картони, за да легне, които обаче се пропили с течност и намокрили дрехите му в областта на слабините и бедрата. Според съдебния експерт предоставеният от ответника дъждобран е водонепроницаем и ако пострадалият е бил облечен в него не би се намокрил, което иначе е неминуемо. Същевременно отсъства инструкция или упътване за начина, по който се извършва отпушването на дюзите на процесната хартиена машина. Наложилата се практика била работниците да поставят под машината хартия или картони, които не предпазват от намокряне, която практика е потвърдена и от свидетелските показания на прекия ръководител на ищеца. Преди злополуката е била утвърдена на 09. 04. 2011г. инструкция за безопасност при експлоатация на хартиената машина, а на ищеца са проведени начален инструктаж и периодични инструктажи относно опасностите и рисковете при работа и правилата и изискванията за безопасност, като видно от подписа на ищеца в нарочната книга за провежданите инструктажи, последният такъв е проведен на 04. 07. 2018г.. Въз основа на показанията на свидетеля С., въззивният съд е намерил за установено, че след намокрянето А. му се оплакал, че се е изгорил и се държал за слабините; С. го изпратил да се измие, но А. се върнал, като казал, че не го е сторил, защото на чешмата имало много хора и го било срам, след което го изпратил да се измие в тоалетната, но и там пострадалият не се измил, след което С. го изпратил вкъщи, за да се измие. Вкъщи, според обясненията, дадени от самия пострадал при разследване на процесната злополука, той не се измил, а само се преоблякъл, след което се върнал на работа. По-късно се почувствал по-зле и началникът му С. го освободил. От заключението на медицинската експертиза ВтОС е счел за установено, че ищецът е получил химическо изгаряне, което е наложило 11 - дневен болничен престой, както и хирургическа интервенция под обща анестезия за отстраняване на некротизирали участъци от кожата по скротума, пениса и дясната половина на пубиса, с венозна антибиотична терапия и превръзки. След изписването му ищецът е ползвал едномесечен отпуск за временна нетрудоспособност, като не се е явил за продължаването му. По време на възстановителния период, който в конкретния случай е отнел между 30-45 дни, е изпитвал значителни затруднения при уринирането, както и при движението на десния крак, които с израстването на новата тъкан са изчезнали. По отношение на белезите от изгарянето вещото лице е посочило, че тяхното заличаване съгласно добрите медицински практики изисква медикаментозна терапия за срок между три и шест месеца под наблюдението на хирург или уролог, целяща намаляване на фиброзната тъкан. Поради неявяване на пострадалия за личен преглед от вещото лице, последното е заявило, че не може да даде отговор на въпроса за наличие на остатъчни белези, за тяхното естество, както и за налични трайни увреждания. Посочило е, че ако има образуван груб белег по пениса или в неговата основа, това би могло да доведе до еректилна дисфункция, но в случая поради неявяване на ищеца за преглед, не може да се заключи какви белези са налични и има ли някакви трайни увреждания. Вещото лице е заявило, че не може да определи каква е щяла да бъде степента на увреждане, ако ищецът веднага след намокрянето се е измил обилно, но е категоричен в извода си, че и при измиване веднага след злополуката би се получило някакво химическо изгаряне.
Въззивният съд е счел за осъществен фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, като при определяне на справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, възлизащ според него на 20 000 лв., е съобразил следните конкретни обстоятелства: вида и тежестта на уврежданията; продължителността на лечебно-възстановителния период; младата възраст на увредения, при която травматичното увреждане се отразява в по-голяма степен на самочувствието му, на съзнанието за полова пълноценност при интимно общуване; по-интензивното социално изолиране след злополуката, заради житейската му съдба (ищецът е пълен сирак, израснал в дом); недоказването в процеса, че уврежданията са с траен характер, и поведението на увредения, който не се e явил на контролен преглед след трудовата злополука и пред съдебния експерт.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, ВтОС е намерил, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, която само би била основание за намаляване на определеното репарационно обезщетение, съставлява неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, при липса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила или правила за безопасност на труда. Посочил е, че за да е налице груба небрежност, пострадалият и без познаване на специфичните технологични правила или правила за безопасност, следва да е извършил действие или бездействие, несъвместимо със здравия разум, подсказващ в конкретната ситуация и на най – небрежния по природа човек, че съществува реална опасност от увреждане на здравето или живота и че без полагане на грижа за предпазване, тази опасност не може да бъде избегната. По процесното правоотношение ищецът е бил наясно, че ако легне под машината ще се намокри – имал е знанието за възможен досег с течност, поради което е и подложил картони, за да го избегне, което сочи на положена грижа. По делото обаче не е представено нито едно доказателство, че той е имал знание, че в течността се съдържа разяждащо вещество, което може да причини изгаряне, както и че при извършване на конкретната операция по почистване на дюзите, винаги трябва да облича водонепромокаемия костюм, още повече че в утвърдената на 09. 04. 2011г. инструкция за безопасност при експлоатация на хартиената машина липсват предписания относно конкретния начин, по който работниците следва да извършват почистването на дюзите. Не са представени доказателства, че ищецът е знаел или е могъл да допусне, че при намокряне ще получи изгаряне, като показателна в тази насока е и реакцията на учудване на прекия му ръководител на твърдението му, че се е изгорил. Липсват и доказателства, че е нормално и обичайно в течността под машината да се съдържа процесното корозионно вещество, както и че не е било възможно този теч да бъде отстранен или локализиран на друго място, без да създава опасност за здравето на работещите при случаен контакт с него. Въззивният съд е приел, че от страна на пострадалия е осъществена обикновена небрежност, която според него е от категорията обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението, но не е осъществена груба небрежност, релевантна за намаляване на обезщетението, защото липсва субективният елемент на знание за съществуваща реална опасност за здравето. По гореизложените съображения възражението на ответника за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ е счетено за неоснователно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира за правилни фактическите и правни изводи на въззивния съд досежно осъществяването на елементите от фактическия състав на субективното право по чл. 200 КТ. Неправилен като необоснован и в нарушение на материалния закон (чл. 201, ал. 2 КТ) е решаващият извод за липсата на груба небрежност от страна на пострадалия като основание за намаляване на претендираното обезщетение по чл. 200 КТ. Независимо, че отсъстват изрични указания как се почистват запушените дюзи на процесната машина за хартия, ищецът е бил запознат с конкретните инструкции за безопасност при експлоатация на хартиената машина, като са му проведени начален инструктаж и периодични инструктажи относно опасностите и рисковете при работа и правилата и изискванията за безопасност, последният от които от 04. 07. 2018г.. Част от тези инструкции съставлява и предписанието на производителя на хартиената машина за използването й, вкл. при рутинното й почистване, при повишено внимание, с предпазно облекло, очила и ръкавици, с оглед използваното при работата й опасно за здравето корозионно вещество, с изрично посочване, че при засягане на кожата или очите се препоръчва обилно измиване с вода, а замърсеното, пропито облекло – да се съблече веднага. Видно от проведените му горепосочени многократни инструктажи за безопасна работа с процесната машина за хартия, ищецът е бил запознат с използваното в технологичния й процес на работа корозионното вещество SP 9251 и с това, че то е опасно за здравето и как точно да се предпази от него – чрез предпазно облекло, очила и ръкавици, а в случай, че опасното за здравето вещество попадне върху кожата и очите – какви конкретни действия да предприеме, за да запази здравето си. Установено е от доказателствата в процеса и че работодателят е предоставил преди трудовата злополука на ищеца необходимото предпазно облекло, посочено в инструкциите за безопасна работа с хартиената машина, което ако беше използвал, не би се намокрил със съдържащата корозионното вещество течност, т.е. не би настъпила процесната трудова злополука. Следователно ищецът е бил информиран в достатъчна степен за реално съществуващите опасности за здравето му, които биха могли да настъпят, ако отпушва дюзите на машината без предпазния, водонепромокаем, костюм, предоставен му от работодателя, т. е. могъл е да предвиди настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, осланяйки се и на обичайната практика в ответното дружество почистването на дюзите на машината да се извършва без предпазно облекло. Ето защо непоставянето на изискуемото и предоставено от работодателя предпазно работно облекло от ищеца съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В този контекст неправилната и противоречаща на правилата за безопасна работа с машината за хартия практика по почистването й, наложена в ответното предприятие, не може да бъде толерирана и не може да обуслови извод за отсъствие на груба небрежност. Тя би могла да е от значение за степента на грубата небрежност, като ще обуслови по – нисък процент на съпричиняващото поведение на пострадалия спрямо трудовата злополука. Следва да бъде посочено също, че трудовата злополука като вид деликт по процесното правоотношение съставлява продължително осъществил се във времето фактически състав, включващ увреждането при намокрянето на ищеца със съдържащата корозионното вещество течност, което е продължило до момента, в който ищецът е свалил мокрите си дрехи, което е станало едва след като се е прибрал в къщи, и докато е измил обилно тялото си с вода, което не е установено да е направено преди да е потърсил медицинска помощ. Поведението на ищеца след намокрянето на дрехите му от течността от „басейнчето“ под процесната машина е в нарушение на изричните инструкции на производителя за незабавно събличане на пропитото облекло и измиване на тялото обилно с вода, с които той е бил запознат, като това поведение е елемент от комплексния съпричиняващ процесното непозволено увреждане факт, допринесъл за процесните телесни увреждания. Поради това то също съставлява проявна форма на процесната груба небрежност, тъй като е резултат от самонадеяната, лекомислена, увереност на ищеца, че увреждане няма да настъпи, въпреки че е отказал да прояви елементарно старание в случая - не се е измил веднага с вода в ответното предприятие, въпреки, че началникът на смяната веднага го е изпратил да стори това първо на чешмата и после в тоалетната, а накрая – и в къщи. Независимо от съдействието на прекия си началник, ищецът дори в къщи не се е измил с вода, а само е съблякъл намокрените си дрехи и отново е отишъл на работа, където се е почувствал зле и е бил освободен, за да потърси медицинска помощ. В съответствие с обективното съотношение на допринасянето на пострадалия за процесната трудова злополука, обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде намалено с 1/3 ид.ч..
Според ППВС № 4 от 23. 12. 1968г. и множество доразвили постановките на ППВС № 4/1968г. решения по чл. 290 ГПК на ВКС (решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о., решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о., решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о., решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о., решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о., решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о., решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. и др.), размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, вкл. при трудова злополука, се определя от съда по справедливост, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането; обстоятелства, при които е получено; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации; перспективата и трайните последици за здравословното състояние; възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира; обществено и социално положение; икономическа конюнктура и др..
Установените по делото, конкретни факти за индивидуалния възстановителен процес при ищеца след процесната трудова злополука, от значение за определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди, са: младата 32 г. трудоспособна възраст на пострадалия към момента на деликта, при която травматичното увреждане се отразява в по-голяма степен на самочувствието му, вкл. при интимно общуване; интензитета на физическите и психически страдания с 11 дневния болничен престой, включващ хирургическа интервенция за отстраняване на некротизирали участъци от кожата по скротума, пениса и дясната половина на пубиса, както и затрудненията при уринирането и при движението на десния крак за около от месец; социалното изолиране след злополуката, вкл. заради житейската му съдба (ищецът е пълен сирак, израснал в дом); недоказването в процеса, че уврежданията са с траен характер; поведението на увредения, който не се e явил на контролен преглед след трудовата злополука и пред съдебния експерт и сам е неглижирал собственото си здраве, и икономическата конюнктура в страната. Настоящият съдебен състав, съобразявайки горепосочените конкретни обстоятелства, намира за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди сумата 15 000 лв.. При прилагане на приетия дял на съпричиняващото поведение на ищеца по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата 10 000 лв.. В останалата част до сумата 20 000 лв., като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изложеното обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, в която е уважен иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв., и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, ведно с реализираната отговорност на страните за съдебни разноски пред първата и втората съдебни инстанции, вкл. в хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция отговорността на страните за съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции следва да бъде реализирана по следния начин: 1/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца, сумата 432. 50 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция /хонорар за един адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/; сумата 432. 50 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция (хонорар за един адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и сумата 565 лв.– съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция (хонорар за един адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения), пропорционално на уважената част от иска с правно основание чл. 200, ал.1 КТ и въведения предмет на обжалване с неговата парична равностойност, който е различен пред първата и втората инстанции (40 000лв.), и пред касационната инстанция (20 000лв.), т.е. общо сумата 1 430 лв.; 2/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, сумата 2 250 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция (платен хонорар за един адвокат); сумата 675 лв. – съдебно – деловодни разноски пред втората инстанция (платен хонорар за един адвокат) и сумата 1 339. 50 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция (държавна такса по касационната жалба и платен хонорар за един адвокат), пропорционално на отхвърлената част от иска с правно основание чл. 200, ал.1 КТ и въведения предмет на обжалване с неговата парична равностойност, който е различен пред първата и втората инстанции (40 000лв.), и пред касационната инстанция (20 000лв.), т.е. общо сумата 4 264. 50 лв., и 3/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС, сумата 717. 30 лв., понесените деловодни разноски от бюджета на съдебната власт пред първа и втора инстанции, пропорционално на уважената част от иска.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 63 от 10. 05. 2021г. по в. гр. дело № 269/2020г. на Великотърновски окръжен съд, в частта му, с която е уважен иска с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за разликата над сумата 10 000 лв. до присъдената сума от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 30. 08. 2018г. до окончателното изплащане, както и в частта досежно реализираната отговорност на страните за съдебно – деловодни разноски за първа и втора инстанции, на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А., ЕГН: [ЕГН], срещу „Велпа Трейд“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК]: иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 30. 08. 2018г., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 10. 05. 2021г. по в. гр. дело № 269/2020г. на Великотърновски окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Велпа Трейд“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на адвокат Х. М. В., с личен № [ЕГН] в ЕРАРБ, сумата 1 430 лв. – хонорар за един адвокат за трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Велпа Трейд“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС, сумата 717. 30 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Велпа Трейд“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], сумата 4 264. 50 лв. – съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.