4 Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 21 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова. и в присъствието на прокурора Руско Карагогов. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №1033/2011 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Н. К. срещу въззивно решение № 236 от 6 декември 2010г. по внохд № 476/22010г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се прави искане за оправдаване по повдигнатото обвинение,алтернативно-да се намали наказанието.Прави се искане и за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.В мотиви към жалбата,подсъдимият излага съображения в подкрепа на искането. Гражданските ищци и частни обвинители молят решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия А. Н. К. за ВИНОВЕН в това,че на 30.04.2010г. в[населено място] е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на две ненавършили 14 годишна възраст лица-М. С. Б. на 9 години и А. А. А. на 6 години ,двамата от[населено място],като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.149,ал.5 т.1 и 3 във връзка с ал.1 и във вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл.58а,ал.1 НК съдът е НАМАЛИЛ наказанието с една трета,при което подсъдимият следва да търпи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в З. при СТРОГ режим. ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на малолетния М. С. Б. представляван от неговите родители и законни представители С. Й. Б. и К. П. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева ведно със законните последици и сумата 600 лева разноски по делото.ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 10 000 лева. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ престъплението по чл.149,ал.5 т.1 и 3 вр.с ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” в такова по чл.157,ал.3 НК,ОПРАВДАЛ е подсъдимия по първоначалното обвинение и НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание на ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ИЗМЕНИЛ е присъдата и в частта по чл.59,ал.1 НК.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводите на подсъдимия за несъставомерност на деянието,неправилна квалификация и липса на пострадало лице, респ.вреди от деянието,са обсъдени от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК.Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав. Възражението за несъставомерност на деянието е в разрез с доказателствата по делото.От показанията на разпитаните пострадали лица и другите свидетели е установено,че подсъдимият е пипал с ръка двете малолетни момчета по половия им орган.Установено е от дос.производство посредством показанията на М. Б.,че подсъдимият не за първи път се е появил на мястото където са играели децата.С. е заявил,че в понеделник той също „се въртеше около нас” и ги оглеждал. Извършените от подсъдимия действия на пипане по половите им органи са установени от свидетелите М. С. Б. и А. А. А..Разпита на посочените малолетни свидетели е проведен при спазване на процесуалните правила-в присъствието на инспектор от Детската педагогическа стая и на техните родители.Оспорваното от подсъдимия действие,според когото същото не съдържа опипване,а неволно докосване е несъстоятелно.Двете деца описват извършеното от подсъдимия с думите „щипане”,”хващане” по половите органи . Тези действия, независимо от описанието , безсъмнено сочат на престъпно сексуално поведение,насочено към половата неприкосновеност на малолетните лица,и имат за цел именно полово удовлетворение за подсъдимия. Доводът,че подсъдимият не е постигнал полово удовлетворение,следователно деянието не съдържа признаците по чл.157,ал.3 НК е неоснователен. Приетата от въззивната инстанция квалификация, съответства на фактическите обстоятелства установени по делото и е в съгласие със съдебната практиката.Безсъмнено е доказано,че подсъдимият е извършил неправомерни развратни действия с лица от един и същ пол.Инкриминираните действия са насочени към постигане на полово удовлетворение за подсъдимото лице.За съставомерността на деянието не е необходимо доказване на това дали е постигнато целеното полово удовлетворение, или не.Достатъчно е да е извършил такива действия.В случая,независимо от начина на съприкосновение с половите органи на малолетните момчета,действията на подсъдимия обективират конкретна цел-полово удовлетворение. Няма никакво съмнение,че последните са насочени именно към постигане на тази цел.От експертното заключение по делото е установено,че у подсъдимия е налице разстройство в сексуалното влечение в посока на педофилия.Установено е също така,че за неговото възникване са от значение както „дефектното” развитие на половата му система/анатомична и физиологична непълноценност-крипторхизъм/,но и произтичащите от това психологични проблеми.Експертите са категорични,че извършеното деяние произтича от педофилните му наклонности.Следва да се отбележи,че подсъдимият предвид предходните му две осъждания за блудство,е бил наясно,че извършените от него действия са престъпни по смисъла на закона.Ето защо,тезата,че действията му са неволни,респ.че доколкото има докосване,то последното е в съприкосновение единствено с дрехите на малолетните момчета,е несъстоятелно и форма на защита. С оглед на установените по делото фактически положения,почиващи на доказателствата по делото,събрани,проверени и анализирани в съгласие с чл.13,чл.14,чл.18,чл.107 НПК,изводът на въззивната инстанция за извършено от жалбоподателя-подсъдим деяние съдържащо признаците на престъпление по чл.157,ал.3 НК е законосъобразен. Съдебните инстанции са спазили процесуалните правила,а материалният закон е приложен в съответствие с доказателствата по делото. Наказанието е съобразено с разпоредбата на чл.58а НК и с чл.36 НК.С оглед степента на обществена опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия,наказанието не е явно несправедливо.Същото е отмерено в пределите на закона и е съобразено с всички обстоятелства по делото. Предвид квалификацията по чл.157 НК,наказанието е намалено по размер от въззивния съд.Съдът не е допуснал нарушение по чл.348,ал.5 т.1 вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК,поради което не е налице основание за изменяване на решението . Решението е законосъобразно и досежно гражданско осъдителна част на присъдата. Присъдената на пострадалия М. Б. процесна сума съответства на причинените морални вреди-страдание,емоционален стрес,уплаха,смущение,страх и срам от случилото се с него.Определената от съда сума е съобразена с изискването на чл.52 ЗЗД,възрастта на детето-девет годишно към момента на деянието,продължителността на действията,извършването им на публично място.Сумата е справедлива и отговаря на степента на претърпените морални вреди.Не е налице основание да бъде намалена. По изложените съображения,тъй като при постановяване на решението не са допуснати визираните в жалбата нарушения,съдебният акт като законосъобразен и правилен следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 236 от 6 декември 2010г. по внохд № 476/2010г. по описа на Пловдивския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: