О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 10   гр. София, 16.01. 2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и осмата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2250 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Ф. А. У. и Т. С. У. П. – двете от гр. В., против определение № 1* от 7 юли 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е потвърдено определение № 5* от 4 април 2008 г., постановено по гр.д. № 9* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. В жалбата се сочи, че жалбоподателите установили смъртта на първоначалния ответник след депозиране на исковата молба, а действията им за установяване на наследниците му са своевременни; правоприемниците са индивидуализирани с последваща молба преди даване ход на делото, поради което искът е предявен срещу наследниците на първоначалния ответник. Поставен е съществен процесуалноправен въпрос (макар и неясно формулиран от жалбоподателките), разрешаван противоречиво от съдилищата относно това допустимо ли е конституиране като ответници при констатирана след предявяването на иска смърт на ответника на неговите правоприемници. Към жалбата се представя определение № 1* от 24 април 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 856 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г. Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че правоприемниците на починала страна не могат да я заместят в качеството на ответници, тъй като не са конституирани при завеждането на исковата молба, а искът е персонално насочен срещу починало лице, поради което действията по уточняване на наследниците му са без значение за делото. Частните жалбоподателки предявили иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу И. С. Съдът оставил исковата молба без движение за уточняване цената на иска и представяне на скица на имота. При снабдяването си с доказателства по делото ищците научили за смъртта на ответника. На 21 март 2008 г. ищците посочили наследниците на С. , но съдът приел, че С. починал много преди предявяването на иска, поради което заведеното срещу него дело е недопустимо, защото не може да възникне валидно процесуално правоотношение. Ход на исковата молба не е даван. В представеното друго определение на същия съд по друго дело при идентични обстоятелства въззивният съд приел по отношение на прекратителното определение на районния съд, че то е неправилно, защото преди даване ход на делото са посочени наследниците на посочения като ответник, извършено било уточнение на иска и той бил предявен срещу наследниците, а не срещу починалото лице. След преценка на доводите на жалбоподателките и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като изложеният от жалбоподателките процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Касационният съд при условията на чл. 291 т. 1 от ГПК приема, че представеното с частната касационна жалба определение е посочило правилното разрешение на повдигнатия процесуалноправен въпрос. Когато ищците са узнали за смъртта на ответника след предявяването на исковата молба, но в процедура по чл. 129 ал. 2 от ГПК, съдът, при тяхно своевременно искане следва да даде възможност да бъдат констатирани наследниците на покойното лице. След като ход на делото по смисъла на чл. 140 и сл. от ГПК не е даден, то посочването на наследниците на първоначално отразения ответник е било сторено своевременно и следва да се счете, че искът е предявен именно срещу тях. В тази фаза на производството при посочените обстоятелства могат да се посочат правоприемници на починал ответник, без да се счита, че искът е предявен спрямо починало лице. Искът е предявен срещу надлежна страна, поради което съдът (стига да са налице всички изисквания за допустимост на иска и за редовност на исковата молба) следва да пристъпи към разглеждане на делото по съответния процесуален ред. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 7 юли 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г. ОТМЕНЯ определение № 1* от 7 юли 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от районния съд в гр. В..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: