Р Е Ш Е Н И Е № 225 [населено място], 08.12.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2572 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на [фирма] срещу решение № 859 от 27.04.2015г. по т. д. н. № 4320/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 881 от 11.06.2014г. по т. д. № 1461/201Зг. на Софийски градски съд в частта за определяне на начална дата на неплатежоспособност на [фирма]-30.09.201Зг. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде определена нова начална дата на неплатежоспособността на длъжника -12.09.201О г. Поддържа се, че при определяне на началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е направил решаващите си изводи без да обсъди всички събрани доказателства. Не са взети предвид констатациите на вещото лице, че към 12.09.201О г. [фирма] е имала изискуемо парично вземане в размер на 44 726 898,36 лева, при наличието на което при анализ на заключенията на вещите лица се установява, че всички коефициенти за ликвидност към тази дата са под единица. Въззивният съд непрлавилно е приел, че началото на състоянието на неплатежоспособност е 30.09.1Зг., като не е взел предвид доказателствата, установяващи горните факти, и е изложил единствено мотиви, че самото неплащане на паричното задължениене прави търговеца неплатежоспособен. Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, [фирма], моли решението на Софийски апелативен съд да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, [фирма], счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно. Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност по значимите за изхода на спора правни въпроси: „Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?". Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: По поставения правен въпрос: По въпроса за определяне на началната дата на неплатежоспособност чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства е формирана задължителна практика по чл.290 ГПК на ВКС - решение № 33 / 07.09.2010г. по т.д. № 915 / 2009г. на ВКС, II ТО, решение № 115 / 25.06.2010г. по т.д. № 169 / 2010г. на ВКС, II ТО, решение № 90 / 20.07.2012г. по т.д. № 1152 / 2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 44 / 04.07.2012г. по т.д. № 983/ 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202 / 10.01.2014г. по т.д. № 1453/ 2013г. на ВКС, II ТО, решение № 80 / 08.10.2015г., т.д. № 1565/2014г., I ТО и други. В нея е застъпено становището, че началната дата на неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност / задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи. В Решение № 80 / 08.10.2015г., т.д. № 1565/2014г. на ВКС, I ТО, е посочено, че влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и рязко, ако в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели. С решение № 71 / 30.04.2015г., т.д. № 4254/201Зг. на I ТО, ВКС се е произнесъл по въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност, като е приел следното: При финансово - икономическия анализ основен показател за състоянието на неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който, включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. По съществото на касационната жалба: Даденото разрешение от апелативния съд не съответства на цитираната задължителна практика ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд и изложил общи съображения, че за състоянието на неплатежоспособност не е достатъчно длъжникът да има изискуемо задължение към кредитор, което не плаща, а е необходимо длъжникът да не е в състояние да изпълни т.е. невъзможността за плащане трябва да е обективна, да не зависи от субективната преценка на длъжника. Същевременно, при излагане на конкретните съображения относно определяне на началната дата на неплатежоспособност, съдът единствено е констатирал, че на 12.09.201О г. е станало изискуемо задължение по договор за банков кредит № 70/ 13.05.2008г. в размер на 44 726 898,36 лева, но не е изложил мотиви, как това се отразява на общото икономическо състояние на дружеството. Въззивният съд е взел предвид само едно от приетите шест ма брой заключения на счетоводно-икономическите експертизи, като е възпроизвел буквално съдържанието му: декапитализация на дружеството и съответстващите на това отрицателни величини на показателите на финансова автономност и задлъжнялост, без да изследва твърдяното рязко влошаване на икономическото състояние на търговеца при падежиране на значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника, като не е извършил преценка, дали това води до обективна невъзможност на предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, установима чрез показателите на ликвидност и обръщаемост /съобираемост/. Единственият конкретен извод на съда във връзка с определянето на началната дата на неплатежоспособност е, че „съвкупната преценка на данните" в посоченото заключение сочи, че „датата 30.09.201З г. следва да бъде приета като деня, в който е настъпила обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, която невъзможност представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово затруднение". Посочено е, че коефициентът на обща ликвидност не следва да се абсолютизмра и следва да се преценява „в общата съвкупност на доказателствата, вкл. и в съпоставка с останалите икономически показатели, които имат отношение към неплатежоспособността". Направен е извод, че общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи е достатъчна за покриване на текущите задължения. Апелативният съд не е извършил съвкупна преценка на всички установени в шестте приети заключения на СИЕ /четири - в първа и две - във втора инстанция/ обстоятелства, които са от значение за определяне на началния момент на състоянието на неплатежоспособност, вследствие на което е формулирал необоснован и незаконосъобразен извод, че началото на състоянието на неплатежоспособност на дружеството - ответник по молбата по чл.625 ТЗ, е настъпило едва на 30.09.201З г. Не е взето предвид, че съгласно второто прието във въззивното производство заключение, усвоената от [фирма] сума от 44 726 898,36 лева по договор за банков кредит № 70/13.05.2008г., сключен с [фирма], е рефинансирана със сключен между същите страни договор за банков кредит №209/12.10.2009г., поради което срокът за погасяването й е 12.09.201О г. Не е отчетено, че съгласно първото прието от въззивната инстанция заключение на СИЕ, в счетоводството на [фирма] до 29.01.2015г. не са взети счетоводни операции за отнасяне на задължението от 44 726 898,36 лева към [фирма] като краткосрочно, с което счетоводно да се отрази настъпването на неговата изискуемост. Решаващият състав на апелативния съд не е съобразил обстоятелството, че след като до 2015г. в счетоводните записвания на длъжника дългът към [фирма] от 44 726 898,36 лева не се води като краткосрочно задължение, той не е включен в размера на краткосрочните задължения в балансите и оборотните ведомости, въз основа на които са работили вещите лица при изготвяне на експертизите, поради което изчислените въз основа на тях показатели за ликвидност, при формирането на които участват краткосрочните задължения, са неверни. Ето защо, основателно е оплакването на касатора, че при определяне на коефициентите на ликвидност, представляващи съотношение на краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, неправилно въззивният съд не е взел предвид краткосрочното задължение от 44 726 898,36 лева, падежирано през 201О г, като е изградил анализа на икономическото състояние на предприятието на базата на занижени спрямо действителните стойности на краткосрочните задължения и то за целия изследван период от 31.12.201О г. до 30.09.201Зг. При отчитане на дълга от 44 726 898,36 лева като краткосрочно задължение към 12.09.2010г. реалните коефициенти за ликвидност са: 1/ към 31.12.Юг.: 0.8901 - обща и бърза, 0.5991 - незабавна и 0.0001 - абсолютна; 21 към 31.12.11г.: 0.6846- обща и бърза, 0.4985- незабавна и 0.0007- абсолютна; 3/ към 31.12.12r.: 0.7773- обща и бърза, 0.6007 - незабавна и 0.0005 - абсолютна; 4/ към 30.09.13г.: 0.7395 - обща и бърза, 0.6289 - незабавна и 0.0005 -абсолютна. С оглед на това, неправилно въззивният съд се е позовал на изчислените от вещите лица, въз основа на неверни данни в балансите относно размера на краткосрочните задължение за периода от 2010г. до 201 Зг., коефициенти на ликвидност: 1/ към 31.12.Юг.: 1.2656 - обща и бърза, 0.8519 - незабавна и 0.0019 - абсолютна; 21 към 31.12.11 г.: 0.9193- обща и бърза, 0.6693- незабавна и 0.0010- абсолютна; 3/ към 31.12.12г.: 1.1621- обща и бърза, 0.8980 - незабавна и 0.0008 - абсолютна; 4/ към 30.09.13г.: 1.0848 - обща и бърза, 0.9226 - незабавна и 0.0008 - абсолютна. Не е съобразен и направения в приетите икономически експертизи от първата инстанция анализ на структурата на краткотрайните /текущи/ активи, съгласно който дружеството не притежава материални запаси /от 2010 до 201Зг. вкл./; основен дял от краткотрайните активи са текущите финансови активи /между 72% - 85% за периода 2011г.-2013г./; краткосрочните вземания са между 27% - 14,9 % за същия период; длъжникът не разполага с достатъчно паричните срества, които са едва 1% за целия период. Не са отчетени установените големи периодите на събираемост на вземанията /703 дни за 2011 г., 525 дни за 2012г. и 1822 дни за 201Зг./, които сочат, за липса на реална ликвидност на този елемент от текущите активи, което от своя страна би довело и до още по-ниски стойности на показателите за ликвидност. Не е изследвана и реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции /т.нар. текущи финансови активи/. Доколкото в конкретния случай те формират основния дял от оборотния капитал на предприятието, липсата на достатъчно парични средства, установена от изключително ниската стойност на абсолютната ликвидност -от 0.0001 до 0.0007 или от 2000 до 286 пъти по-ниска от базова стойност от 0.2, може да се приеме като индиция за невъзможност да се формира входящ паричен поток въз основа на основния компонен от краткотрайните активи Въззивният съд е акцентирал върху коефициентите на финансова автономност /към 31.12.Юг.- 0.2337; към 31.12.11 г.- 0.1805; към 31.12.12r.-0.0015; към 30.09.13г.- /-/ 0.0190; при общ норматив 0.33 и реципрочният на него коефициент на задлъжнялост е съответно 4.2785, 5.5394, 1.4042, /-/ 52.5970 към посочените дати/, без да съобрази, че при определяне на състоянието на неплатежоспособност те имат само помощен характер, тъй като отразяват съотношението на собствен към привлечен капитал и обратното, като при формирането им участват и дългосрочните задължения. Неплатежоспособността представлява обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец или Ю. да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. С оглед на това, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са именно показателите за ликвидност, тъй като те се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Следователно, при установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ и неговия начален момент, следва да се извърши анализ, дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните / текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Предвид горното, при установени действителни коефициенти на обща и бърза ликвидност под единица /определана за базов отраслов коефициент в експертизите/ за целия изследван период 31.12.201О г. до 30.09.201Зг., сочещи, че за всяка съответна година от този период могат да се погасят само 89%, 68%, 78%, 74% от крактоксрочните задължения, дори да се приеме, че от всички налични краткотрайни активи могат да се формират входящи за предприятието парични потоци, с тях не могат да се поемат плащанията на всички краткосрочните /текущите/ задължения, поради което настоящият състав приема за доказано, че началният момент на състоянието на неплатежоспособност е - 31.12.201Ог. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част, като за начална дата на неплатежоспособност на [фирма] се определи датата -31.12.201О г. Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се заплатят от ответника-длъжник направените за настоящото производство разноски в размер на 155 лева - заплатена държавна такса. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 859 от 27.04.2015г. по т. д. н. № 4320/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 881 от 11.06.2014г. по т. д. № 1461/201Зг. на Софийски градски съд в частта за определяне на начална дата на неплатежоспособност на [фирма] - 30.09.201Зг, като ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2010 г. за начална дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство в размер на 155 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.