Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 325   С  о  ф  и  я, 30 юни 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  22  ю н и  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 325/2009 година.   Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимите Ж. Е. Ж. от с. Р., област Видин и А. К. И. от същото село, в момента в затвора Враца и имат за предмет на нова въззивна присъда № 49 от 16.04.2009 г. по ВНОХД № 42/2009 г., постановена от Видинския окръжен съд, която се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалните представители на подсъдимите адв. Хр. Ботев и адв. Зв. Л. от САК.   Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 2 от 07.01.2009 г., постановена по НОХД № 146/2008 г. на Районен съд-Белоградчик подсъдимите А. К. И., А. Н. А. и Ж. Е. Ж., всички от с. Р., област Видин са признати за виновни в това на 19 и 20.12.2007 г. в с. Р., област Видин, при условията на продължавано престъпление, подс. И. като опасен рецидив, след предварително сговаряне, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство са отнели чужди движими вещи на обща стойност 492,70 лв, от владението на А. А. Д. и М. П. Й. от с.с., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетите вещи са били заместени и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” вр.чл.26 ал.1 отНК за подс. И. , чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.26 ал.1 от НК за подс. Ангелова и подс. Ж. от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 за подс. И. и т.2 б.”б”от НК за подс. Ангелова и подс. Ж. са им наложени наказания от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на подс. И. , а на подс. Ангелова и подс. Ж. - наказания “пробация” за срок от по 1 година и 6 месеца с налагане на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и по чл.42а ал.2 т.6 от НК - полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 250 часа за срок от 1 година, като последните двама са признати за невинни и са оправдани по обвинението им по чл.195 ал.1 т.7 от НК за повторност на деянието им. Присъдата е била протестирана от прокурора от Районна прокуратура-Белоградчик с оплакване за незаконосъобразност в оправдателната й част, касаеща подсъдимите А. и Ж. с искане за постановяване на нова присъда и признаването им за виновни и по обвинението по чл.195 ал.1 т.7 от НК със съответното отражение върху вида и размера на дължимото им се наказание, което да бъде лишаване от свобода, търпимо и от двамата ефективно при първоначален общ режим. Тя е била обжалвана и лично от подсъдимия И с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляване на размера на същото. С атакуваната нова въззивна присъда обжалваната първоинстанционна е отменена относно подсъдимите А. и Ж. и двамата са признати за виновни по първоначално предявеното им обвинение по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК им е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода за подс. Ангелова и 6 месеца лишаване от свобода за подс. Ж. , търпими при първоначален общ режим, като е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба от подсъдимия Ж се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на новата въззивна присъда поради неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване и се прави искане за изменянето й с преквалификация на деянието му в такова по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.26 ал.1 от НК, оправдаването му по обвинението по чл.195 ал.1 т.7 от НК и определяне на наказанието му при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК като пробация със съответните пробационни мерки, т.е. потвърждаване на първоинстанционната присъда. В касационната жалба, подадена лично от подс. А. К. И. се изразява несъгласие с потвърждаването на първоинстанционната присъда по отношение на него и като се заявява намерение да се развият оплаквания пред касационната инстанция от защитник, се претендира уважаване на бъдещите му искания.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба на подс. Ж. за НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на подс. А. К. И. – за НЕДОПУСТИМА, по следните съображения :   По жалбата на подс. А. И. : Жалбата на А. И. е недопустима. С новата въззивна присъда не е извършена каквато и да е корекция на постановената по отношение на този подсъдим първоинстанционна присъда на Белоградчишкия районен съд, макар протестът на Районна прокуратура-Белоградчик да е касаел деятелността на съучастниците му в кражбите – другите двама подсъдими Ж. и А. Или, в частта, с която присъдата на районния съд относно подс. И. е потвърдена, новата въззивна присъда има характера на въззивно решение на окръжен съд и като такова, съгласно чл.346 т.2 от НПК е изключена от касационен контрол и следва да се приеме за влязла в законна сила за този осъден. Щом това е така, то жалбата му се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено. С оглед недопустимостта на касационната жалба на осъдения А. И. , то не следва да се обсъждат съображенията, наведени от служебния му защитник адв. Л дали жалбата му касира оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и доколко е процесуално допустимо разширяване на ангажираните касационни основания с нови извън срока за обжалване, по линията на допълнение към изложените в първоначалната жалба.   По жалбата на подс. Ж. Е. Ж. : Жалбата е неоснователна. Наведените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК се правят преди всичко в подкрепа на доводите относно явната несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание лишаване от свобода като последица от уважаване на въззивния протест и преквалификация на деянието му в по-тежко наказуемо престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4, 5 и 7 от НК, за което и при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК следва да се наложи наказание лишаване от свобода, макар и под законовия минимум на предвидената за това престъпление санкция, при протеклото по реда на Глава двадесет и седма – чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдебно следствие. Няма наведени каквито и да е доводи относно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, такова не се сочи, макар и формално, а и не се атакуват изводите на съда относно правно релевантните факти от предмета на доказване. Въззивният съд се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, доколкото тя съответства на обстоятелствата по обвинителния акт, признати и от тримата подсъдими на основание чл.371 т.2 от НПК и които, като намерили подкрепа в събраните на досъдебното производство доказателства, правилно са поставени в основата на осъдителната им присъда. Против тези факти не е имало възражение от която и да е от страните по делото, като пострадалите са били обезщетени за причинените им имуществени вреди чрез заплащане равностойността на отнетите им вещи, съобразно неоспореното заключение на вещото лице. Това обстоятелство е било отчетено от съда като смекчаващо отговорността на подсъдимите и е дало своето отражение при преценката за справедливостта на дължимото им се наказание, включително това на осъдения А. И. Отделно от това, по повод на подадения протест съдът е отговорил и на всички възражения на страните относно маловажността на деянието, предмет на обвинението на тримата подсъдими, данните дали е било налице предварителното им сговаряне преди извършването на всяко едно от престъпните посегателства над чуждо имущество и с това е изпълнил в цялост задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, като с основание е отхвърлил аналогичните на сега поддържаните от защитата им възражения. Не е налице бланково наведеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Окръжният съд е изложил убедителни съображения защо и двете деяния на подсъдимите не могат да бъдат приети като маловажен случай, не само с оглед стойността на отнетите вещи, но и от начина на извършването им и множеството квалифициращи като по-тежко престъпление обстоятелства, извършено като продължавано. Неоснователно се претендира по-голямо значение на признанията на подсъдимите, доколкото времето, последователността и начина на осъществяване на кражбите сочи на предварителната им уговорка да ги извършат. Към това следва също така да се отбележи, че районният съд е изградил една вътрешно противоречива конструкция на обвинението по чл.195 ал.1 т.5 и 7 от НК, възприемайки да е налице маловажен случай (позовавайки се абсолютно незаконосъобразно на чл.9 ал.2 от НК) за квалификацията по т.7 – повторност, без да забележи, че и за квалифициращото обстоятелство по т.5 – предварително сговаряне на дейците, е необходимо деянието им да не е маловажен случай. Отстранявайки тази незаконосъобразност, въззивният съд правилно е приложил закона и не е налице визираното касационно основание по чл.348 ал.ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. Относно поддържаното оплакване за несправедливост на наложеното на жалбоподателя Ж. наказание лишаване от свобода ВКС намира доводите за неоснователни. Смекчавайки отговорността на подсъдимите в съответствие с изискването на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието му е определено значително под законовия минимум. Същият вече е търпял наказание в затвора, но не е постигнат превъзпитателният и превантивен ефект и той наново си е позволил да краде, този път от дома на съселяните си. Няма основания за намаляване на размера на така определеното му наказание и той следва да го изтърпи с надеждата повече да не прави компромиси със закона. И в тази насока жалбата му се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната от него въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.32 ал.1 т.3 и чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 49 от 16.04.2009 г. по ВНОХД № 42/2009 г., постановена от Видинския окръжен съд в осъдителната й част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия А. К. И. против същата присъда в останалата част, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА касационното производство по нея.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: