9
Р Е Ш Е Н И Е
№189
София.14.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3672/2014 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 354 от 26.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на решение № 1759 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 580/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав по процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните и да мотивира решението си като съд по съществото на спора.
В допуснатата до разглеждане касационна жалба на К. ван З., поданик на Кралство Н., постоянно пребиваващ в РБългария, [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. Г., срещу посоченото въззивно решение с което: след отмяна на решение № 5234/12.06.2012 г. по гр.д. № 2985/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав, е отхвърлен предявеният срещу [фирма], [населено място], [улица] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 361 561.31 щ.д. за периода от 09.07.2005 г. до 20.05.2008 г. върху главница от 842 178.62 щ.д. по договор за безсрочен банков паричен влог и е потвърдено допълнителното решение на СГС № 5816 от 11.06.2013 г. за отхвърляне на подадената от ищеца молба за допълване на първоинстанционното решение с присъждане на законната лихва върху исковата претенция, считано от подаване на исковата молба – 09.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, се поддържат следните доводи: За недопустимост поради допуснато от въззивния съд изменение на предмета на делото и доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - чл.84, ал.2 и чл.86 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на приети и неоспорени писмени доказателства и липсата на преценка на доводите на ищеца/ в качеството му на въззиваем/, както и необоснованост на въззивното решение. По съображения, подробно изложени в жалбата, поддържани в публичното съдебно заседание, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат В. Г., счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор и защита, представена в публичното съдебно заседание на 09.12.2015 г., с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че между страните от 1998 г. е съществувало правоотношение по договор за безсрочен банков влог, по който банката е имала задължение да върне вложената от ищеца парична сума в размер на 842 178.42 щатски долара, както и уговорената лихва, но е приел, че не са налице всички предпоставки за забавата на банката, тъй като не е установено по напълно достоверен и убедителен начин влогодателят да е поканил банката да му върне към 09.07.2005 г. цялата сума, нито банката виновно да не е изпълнила задължението за връщане на цялата сума за периода от 09.07.2005 г. до 20.05.2008 г. Изразено е разбирането, че доказателствената тежест за установяване на тези липсващи предпоставки се носи от ищеца, който се позовава и извлича благоприятни последици от настъпването им.
Въззивният съд е преценил представените с исковата молба писмени доказателства, с извод, че от тях не се установява лично явяване на ищеца в банков клон на [фирма] и отправяне на недвусмислено искане за връщане на цялата сума по банковия влог. При постановяване на обжалвания съдебен акт са преценени данните във връзка с водени други дела между страните, както и висящото наказателно производство срещу ищеца пред холандски съд, въз основа на които е обективирано становището, че закъснението на банката се дължи на обстоятелства, за които банката не отговаря, тъй като е дължала връщане на паричната сума само на действителния собственик и висящото през процесния период наказателно дело не давало основание да се приеме, че ищецът е собственик на вложените пари по процесния договор за безсрочен паричен влог.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за периода преди подаване на исковата молба.
По процесуалноправния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, поради което при въззивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на целия фактическия и доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции. Указанията са запазили значението си и при действието на ГПК от 2007 г., при отчитане на очертаните в чл.269 ГПК предели в правомощията на въззивния съд, изразяващи се в задължение за произнасяне по значимите за материалноправния спор въпроси с оглед инвокираните в сезиращата въззивна жалба оплаквания. Фактическите и правни изводи на решаващата въззивна инстанция, изведени след изпълнение на задължението за обсъждане на събраните по спора доказателства и преценка на доводите на страните, следва да са ясно и точно отразени в мотивите към решението. Това изискване произтича от императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК/ в сила от 01.03.2008 г./, аналогична на разпоредбата на чл.189, ал.2 от отменения ГПК. В този смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК непротиворечива практика на ВКС – Гражданска и Търговска колегия, част от която е цитирана в определението по допускане на касационно обжалване. Предвидената в чл.272 ГПК възможност за въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция не го освобождава от задължението да мотивира своето решение по съществото на спора. В случая обаче, последната разпоредба е неприложима, тъй като въззивният съд е постановил различен резултат по спора, като е отменил първоинстанционното осъдително решение.
При постановяване на обжалваното решение въззивният състав, в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС, не е обсъдил задълбочено събраните доказателства, включително и писмените доказателства по приложените гр.дела, относими към една от предпоставките за забава на ответника – длъжник. И. от състава на Софийски апелативен съд извод, че „от доказателствата по делото не се установява по напълно достоверен и убедителен начин .. влогодателят ищец да е поканил банката да му върне към 09.07.2007 г. цялата сума в размер на 842 178.62 щатски долара по сключения между тях договор за безсрочен паричен банков влог” не е основан на конкретни доказателства по спора. Решаващият съдебен състав не е изпълнил задължението си за обсъждане на следните писмени доказателства: екземпляр от молба от ищеца от 11.06.2001 г. до изпълнителния директор на О., входирана с № 300-0576/11.06.2001 г./ стр.12-14 от приложеното гр.д. № 776/2003 г. на СРС/; писмо на ищеца от 28.06.2001 г. до директора на О.- клон Шумен, с вх. № 03-2589/28.06.2001 г./ представена по приложеното гр.д. № 994/2001 г. на СРС/, молба до О. АД с вх. № 130-0133/ 12.05.2006 г. и молба до изпълнителните директори на О. АД с вх. № 200-0022/10.02.2006 г. /последните две молби подадени от пълномощника на ищеца/, както и писмо-отговор с изх. № 200-0217/30.12.2005 г., подписано от изпълнителните директори на О. АД, изпратено до адв. И. Г. – защитник на ищеца. Преценявайки съдържанието на цитираните по-горе молби на ищеца, с които се иска предоставяне на възможност за разпореждане със сумите по банкови влогове на ищеца, вкл. и по този в О.-клон Шумен, следва да се направи извод, че ищецът – кредитор е отправил покана до кредитора да изпълни свое изискуемо задължение – връщане, респ. разпореждане със сумите по влоговете, вкл. и чрез превод по сметки в други банки. По недвусмислен начин в посочените молби е обективирано желанието на кредитора – ищец да получи изпълнение от банката – длъжник.
В Закона за задълженията и договорите не се съдържа изискване за формата на поканата за изпълнение, с оглед преценката за нейната валидност. Изискване за такава форма не би могло да се изведе и от разпоредбата на чл.422, ал.1 ТЗ, нито от действащите през релевантния период подзаконови нормативни актове : Наредба № 3 от 1992 г. за плащанията/ отм., считано от 30.09.2002 г./, Наредба № 3 от 27.06.2002 г. за безналичните плащания и националната платежна система /отм. – ДВ бр.81 от 11.10.2005 г./ и Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи /отм. - ДВ бр. 62 от 04.08.2009 г./ Предвидената в цитираните наредби възможност за титуляра на банкова сметка да се разпорежда със средствата по нея чрез платежни документи, отговарящи на утвърден задължителен стандарт/ в зависимост от формата на плащане/ не съставлява изискване за форма на поканата за изпълнение от страна на банката по банковия влог, тъй като платежният документ само създава непосредствено основание за плащане. В този смисъл са и дадените легални дефиниции на понятието „платежен документ” в §1, т.18 от ДР на Наредба № 3 от 2002 г. и §1, т.11 от ДР на Наредба № 3 от 29.09.2005 г. По тези съображения настоящият състав не може да сподели доводите на ответника по касация за ненадлежно отправена покана за изпълнение на задължението на влогоприемателя.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника и във връзка с процесуалната възможност за съда да преценява писмени доказателства по приложените гр.дела, след като те са прекратени поради оттегляне на предявени частични искове за реално изпълнение на задължение на банката за връщане на суми по процесния банков влог, както и възражението за липса на надлежно пълномощно на адв. Г., чрез който е водена част от кореспонденцията между страните по спора. Последиците от оттегляне на исковете по тези дела, изразяващи се в: десезиране на съда, заличаване с обратна сила на извършените по делата процесуални действия и отпадане на материалноправните последици на предявените частични искове, не засягат процесуалната възможност да се ползват приложените по делата писмени доказателства, след като прекратените поради оттегляне на иска гр.дела са надлежно изискани и приложени по настоящото дело/ по арг. от чл.232, изр.2 ГПК/. В случая, посочените по-горе писмени доказателства не са оспорени от насрещната страна след прилагането на гр.дела №№ 994/2001 г. и 776/2003 г. по описа на СРС. Що се отнася до надлежното упълномощаване на адв. Г. за отправяне на искане до банката за изпълнение на задължението й по процесния договор за банков влог, такива доводи не са своевременно заявени. От друга страна, както е видно и от писмо-отговор от 30.12.2005 г. ответната банка не е оспорвала качеството на адв. Г. на договорен представител на кредитора-влогодател, като дори е отправила и покана за сключване на споразумение с К. ван З. както във връзка с поисканата възможност за разпореждане с авоарите по сметките на последния, така и с оглед прекратяването на висящите към този момент гр.дела.
По отношение на последната предпоставка за забавата – закъснението да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. За да приложи разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД според която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, въззивният съд се е позовал на изрично посочените в мотивите определения по приложените гр.дела за спиране на производствата, с оглед висящите срещу ищеца наказателни дела пред български и холандски съд и отказ за възобновяване на гр.д. № 776/2003 г. на СРС. Въз основа на това е направен извод, че ответната банка е дължала връщане на паричната сума само на действителния им собственик, а висящото през процесния период наказателно дело не давало основание да се приеме, че ищецът е собственик на вложените пари по процесния договор за безсрочен паричен влог. Този извод не може да бъде възприет, поради следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд неправилно е счел, че доказателствената тежест за установяване наличието на вина на ответната банка за забавеното изпълнение се носи от ищеца. По силата на законовата презумпция по чл.81, ал.1 ЗЗД вината на изпадналия в забава длъжник се предполага, като именно последният следва да докаже обстоятелствата във връзка с твърдяната обективна невъзможност за изпълнение. В случая тази законова презумпция не може да се счете за оборена, тъй като висящите наказателни производства, приключили с влезли в сила оправдателни присъди, не биха могли да съставляват обективна пречка за изпълнение на изискуемото задължение на ответната банка по процесния договор за банков влог. След като банката е била надлежно уведомена, че ищецът- кредитор иска изпълнение и след като спрямо него са били снети всички наложени ограничителни мерки, вкл. и отмяна на наложения запор на сумите по процесната сметка с влезли в сила съдебни актове /преди отправяне на първото писмо – покана/, както и с постановление на Върховна касационна прокуратура от 13.11.2002 г., то не би могло да се приеме за доказано твърдението на ответника за наличие на обстоятелства, препятствали изпълнението за определен период от време. Позоваването от страна на ответника по касация на мотивите на постановени по приложените гр.дела определения за спиране на съответните производства, и определения за отказ на съда да възобнови производството по едно от делата, е ирелевантно, тъй като тези съдебни актове следва да се считат за обезсилени с прекратяване на производствата поради оттегляне на предявените частични искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.421, ал.1 от ТЗ. Допълнително следва да се отрази, че констатациите на съдилищата при инстанционното разглеждане на предпоставките за спиране по чл.182, ал.1 б.”г” ГПК/отм./, респ. за наличие на пречка за движение на съответните дела, не биха могли да обосноват обективна невъзможност по см. на чл.81, ал.1 ЗЗД, с оглед предмета на наказателните производства.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема за доказани предпоставките за забавата на ответника – длъжник при изпълнение на свое изискуемо задължение за връщане на вложената от ищеца парична сума по силата на процесния договор за безсрочен паричен влог. Установено е по безспорен начин, че към началната дата, от която се претендира обезщетение за вреди от забавеното изпълнение, определена от ищеца при съобразяване на чл.111, б.”б” ЗЗД, сумата по процесната сметка, с титуляр ищеца, е в размер на 842 178.62 щ.д. Размерът на законната лихва за процесния период, изчислен от приетата в производството пред СГС счетоводна експертиза съобразно ПМС № 72/1994 г. и публикувания от БНБ тримесечен либор за щатския долар, е 361 516.31 щатски долара. Възприемайки експертното заключение, следва да се приеме за основателен и доказан по размер предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. От посочената сума не следва да се приспада сумата 21 019.27 щ.д., съставляваща начислена и изплатена на ищеца договорна лихва за периода 09.07.2005 г. – 20.05.2008 г. , тъй като възражението за прихващане с тази сума, заявено от ответната банка с отговора на исковата молба, не е прието за разглеждане/ определение от публично с.з. на 24.03.2010 г. на първоинстанционния съд/. Независимо от това, следва да се отрази, че нормата в чл.86 ЗЗД относно размера на законната лихва е повелителна.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.2 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения от К. ван З. срещу [фирма] иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 361 561.31 щ.д. и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи този иск.
В частта, с която е потвърдено допълнителното първоинстанционно решение № 5816 от 11.06.2013 г., с което е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на основното решение и присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, въззивното решение е правилно. Забавата на ответната банка – длъжник е прекратена с изпълнение на задължението за връщане на вложената сума по договора за банков влог, или на 20.05.2008 г. Върху изтеклите лихви до тази дата не се дължи обаче лихва, тъй като уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само в отношенията между търговци/ чл.294, ал.2 ТЗ/, каквато хипотеза в случая не е налице.
При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за инстанционното разглеждане на делото в общ размер 85 767 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1759 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 580/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което след отмяна на решение № 5234/12.06.2012 г. по гр.д. № 2985/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав, е отхвърлен предявеният срещу [фирма], [населено място], [улица] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 361 561.31 щ.д. за периода от 09.07.2005 г. до 20.05.2008 г. върху главница от 842 178.62 щ.д. по договор за безсрочен банков паричен влог, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на К. ван З., поданик на Кралство Н., постоянно пребиваващ в РБългария, [населено място], [улица], сумата 361 561.31/ триста шестдесет и една хиляди петстотин шестдесет и един щатски долара и тридесет и един цента/ щатски долара, съставляваща лихва за периода от 09.07.2005 г. до 20.05.2008 г. върху главница от 842 178.62 щатски долара по договор за банков паричен влог.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1759 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 580/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав в частта, с която е потвърдено допълнително решение № 5816 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 2985/2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. ван З. сумата 85 767 /осемдесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и седем/лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|