7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
София , 28 април 2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора К.Колова..................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 165/2015 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Д. А. А. за възобновяване на нохд № 649/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.
В искането се сочи, че по делото е постановена присъда, която е потвърдена с въззивно решение, но отново в нарушение на процесуалните правила и с краен резултат явно несправедливо наказание. Изтъква се, че актовете на двете предходни инстанции са немотивирани в частта, с която се кредитират доказателствените средства и не съдържат отговор на възраженията на защитата за противоречия в доказателствените материали .
Според искателя първоинстанционният съд е допуснал непълнота на доказателствата като отказал да прочете показанията на свидетеля С. Т. от досъдебната фаза. Осъденият изразява несъгласие и с изводите на въззивната инстанция за авторството на деянието, които оценява като необективни.
Справедливостта на санкцията се атакува с аргументи за погрешна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и степента на обществена опасност на дееца.
В заключение се отправя искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила присъда и ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения.
Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията на искателя .
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
Районният съд в гр.Несебър с присъда № 12 от 06.03.2014 г. по нохд № 649/2013 г. признал Д. А. А. за виновен в това, че на 26.05.2012 г., около 05.30 часа в курортен комплекс „”, по хулигански подбуди В диспозитива на присъдата, некоректно и в отклонение от легалната терминология, с която са очертани признаците на състава на престъплението, първостепенният съдебен състав повторил грешката в обвинителния акт, според която деянието е извършено по хулигански причини , вместо по хулигански подбуди. Въззивната инстанция не е реагирала на тази непрецизност, поради което с изцяло дидактична цел касационният съдебен състав е принуден да насочи вниманието на съда към значението на правните дефиниции и тяхната семантична определеност / за разликата между причини и подбуди в НК е достатъчно сравнението между приложения чл.131, ал.1, т.12 чл.141, ал.1 и ал.3 от НК/. причинил на Л. М. Т. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал.1 , т.12 , пр.първо във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.
Окръжният съд в гр.Бургас с решение № 176 от 30.07.2014 г. по внохд № 282/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е насочено към акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно .
Съдържанието на искането налага преди всичко няколко уточнения относно параметрите на настоящето производство.
Негов предмет е решението на окръжния съд, тъй като в НПК е заложен принцип за йерархичен контрол, съобразен с осъществените вече проверки на съдебния акт т.е. недопустима е „прескачаща ” проверка с игнориране на инстанционната процедура. Ето защо всички критики към присъдата на районния съд ще бъдат разгледани единствено в релация с процесуалната пълноценност на въззивния контрол, осъществен от окръжния съд .
На следващо място възраженията за несъответствие на фактическите изводи на съда със събраните доказателства формулират оплакване за необоснованост, което, по силата на препращащата норма на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК е извън основанията за възобновяване по глава тридесет и трета от НПК.
В рамките на допустимостта остават твърденията за липса на мотиви на проверявания акт и за съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствените материали, както и за явна несправедливост на наказанието.
Те изцяло се опровергават от данните по делото.
Мотивите на въззивния съд удовлетворяват стандарта на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. С тях е компенсиран съдържателния дефицит на първостепенния съдебен акт преди всичко в обосновката на правната квалификация на деянието, като са изложени допълващи съображения за квалифициращия признак по хулигански подбуди. Въззивното решение показва самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, която е интерпретирана в нейната цялост и взаимна обвързаност. Обясненията на подсъдимия, върху които защитата акцентира, не са пренебрегнати, но не са кредитирани едва след внимателно съпоставяне на съдържащата се в тях информация с останалите доказателства, получени чрез показанията на пострадалия Т., на свидетелите И. Г. , П. К. , А. С., Л. Т. и С. Т., протоколите за разпознаване, медицинската документация и нейното експертно интерпретиране. Съдът не се е отклонил от принципното задължение за обективност, всестранност и пълнота на изследването и е проверил версията на защитата, че друго лице, участвало в сбиването, е увредило пострадалия. Повторените и в искането за възобновяване съмнения относно причинно-следствената връзка между нанесения от подсъдимия удар и установените по безспорен начин увреждания на свидетеля Т. са били предмет на внимание от страна на втората инстанция. Настоящият състав не намира основание да се разграничи от съображенията, с които тя е отказала да възприеме хипотезата ,че подсъдимият не е ударил пострадалия, а случайно и отдалече наблюдавал масовото сбиване. Тази версия почива на обясненията на подсъдимия и на част от показанията на свидетелите П., Н., Х. и Д.. Във въззивното решение, макар и лаконично, е отбелязано, че са събрани две групи доказателства, които очертават различни версии за инкриминираната дейност. От тази изходна позиция са направени верни изводи за убедителност и достоверност на различните доказателствени източници. В оценъчния критерий на съда относно гласните доказателствени средства е включен компонент за евентуална заинтересованост на лицето, което ги депозира, поради приятелски връзки с пострадалия или подсъдимия. В изпълнение на произтичащите от чл. 14 от НПК изисквания за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, данните за този вид контакти са залегнали в проверката на съобщените от свидетелите данни. Въззивният съд е обяснил защо споделя изводите на предходната инстанция относно противоречията в доказателствените материали и извършваната в настоящата процедура извънредна проверка не насочва към процесуална несъстоятелност на становището му. Отразените в проверявания съдебен акт в съобщените от свидетелите данни относно положението на нападателя и жертвата правилно са преценени като несъществени и обясними с конкретната ситуация, в която отделните участници в инцидента са възприели подробностите на сбиването. Те нямат решаващо значение за изхода на делото, тъй като релевантните за предмета на доказване данни са установени по несъмнен начин чрез съвпадащата информация от всички доказателствени източници. Гласните доказателствени средства, на които съдът се е позовал , са убедително подкрепени и от изводите на съдебно-медицинската експертиза за характера и произхода на нараняванията на пострадалия.
Несподелимо е и твърдението на искателя, че съдът неоснователно е отказал да прочете показанията на свидетеля С. Т. от досъдебната фаза и по този начин е ощетил доказателствената обосновка на казуса. От досието на делото се установява, че тази претенция на защитата не е била насочена към преодоляване на противоречия между показанията , дадени от свидетеля на съдебното следствие и тези, дадени по същото дело пред орган на досъдебното производство, поради което не е относима към нито една от хипотезите на чл. 281 от НПК. Прочее, адвокатът на подсъдимия не е посочил противоречия и не би могъл, тъй като такива не са били налице. Намерението на защитата е формулирано като „ установяване на обстоятелството дали към настоящия момент има /свидетелят/ по- ясни спомени или към момента на разпита в хода на досъдебното производство” – цел, напълно постижима чрез разпит на съдебното следствие. Опитът да се намери противоречие между „премълчани ” в досъдебната фаза данни и изложените пред съда е логически абсурден поради очевидна невъзможност за сравнение.
Твърдението за съществено процесуално нарушение във връзка с показанията на С. Т. не може да бъде възприето и на още едно основание. Искателят се позовава на разпоредбата на чл. 281, ал.1 , т.1 от НПК, която е принципно неотносима към разглежданата хипотеза, тъй свидетелят не е дал показания пред съдия в досъдебното производство. На цитираната в искането дата 18.07.2012 г. той е разпитван от разследващия полицай Г. Д..
Некоректно е и позоваване на процесуалната недопустимост на докладна записка от 03.12.2013 г., която отсъства в доказателствения анализ на въззивната инстанция. Макар да не е прогласил изключването й по изричен начин, съдебният състав не я ценил при установяване на външния вид на подсъдимия, за което /вж.стр.4 от мотивите на въззивното решение/ е разчитал на показанията на свидетелите Т., Т. и С. и на разпознаванията от досъдебното производство.
Обобщено, настоящата проверка не установи съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за възобновяване на делото по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 5 вр. с чл.348 , ал. 1 , т.2 от НПК.
Твърдението за нарушение на материалния закон е бланкетно заявено без каквито и да било аргументи, което свежда извършваната в настоящето производство проверка до констатация, че установените факти правилно са субсумирани под текста на чл. 131, ал.1 , т.12 от НК . Тук се налага забележката, че двете предходни инстанции са пренесли в актовете си квалификацията на прокуратурата за телесни повреди т.е. за повече от една телесна повреда, макар да приемат , че е извършено едно деяние. Това колебание не е събразено с факта , че макар да са причинени повече от едно телесни увреждания, от обективна и субективна страна е осъществено едно престъпление. Вж. ППВС № 3/1079 г. ,т.18 Касационният съдебен състав приема, че отбелязаният пропуск не засяга правата на подсъдимия, тъй като в крайна сметка уврежданията са квалифицирани като едно престъпление, а броят им правилно е намерил отражение единствено при определяне на наказанието.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложената санкция. Тя е отмерена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства до легалния минимум. Няма данни смекчаващите обстоятелства да са многобройни или изключителни, за да обусловят несъразмерна тежест на най-лекото , предвидено в закона наказание. С отлагането на изтърпяването на наказанието съдът е дал възможност на подсъдимия да поправи поведението си без да търпи неблагополучията на затворническа изолация. Ето защо като вид, размер и начин на изтърпяване наказанието е в състояние да постигне целите на чл.36 от НК и не подлежи на промяна в желаната от осъдения посока.
Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. А. А. за възобновяване на нохд № 649/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Несебър..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2 .