Р Е Ш Е Н И Е № 4
София, 04.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3756/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 150/01.04.2013 год., постановено по гр.д. № 151/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което се потвърждава решението на районен съд [населено място], постановено по гр.д. № 800/2012 год., с което е отхвърлен предявения от касатора иск за признаване за установено по отношение на Ц. Ц. Л., че дължи на „ВИК” –В. сумата от 7 076,68 лв., представляваща неизплатена питейна вода след неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа и 39,86 лв. мораторна лихва за забава за периода от 26.05.2012 год. до 14.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 02.07.2012 год., до окончателно изплащане на сумата. Присъдени са разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Развиват се съображения , че приложимият закон в случая е Наредба №4/14.09.2004 год. на МРРБ и конкретно текста на чл. 37 от нея, който е възпроизведен в чл. 47 от Общите условия на „ВИК” [населено място] , и към който препраща разпоредбата на чл. 48, отнасяща се за случаите на физически въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда или неточност на показанията. Посочва се, че тази уредба съставлява частен случай на института на непозволеното увреждане като с нея се въвежда своебразна презумпция за потребление / респ. на причиняване на вреди / без да се доказва кой точно, кога точно , как точно и пр. е извършил деянието, както и обема на реалното потребление . Изтъква се, че съставомерното деяние е установено със изготвен по определен ред протокол , подписан без възражения от Л., с оглед на което нейната отговорност следва да бъде ангажирана в установения по делото размер.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен . Претендират се разноски в т. ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Ответницата Ц. Ц. Л., чрез адв. В.,оспорва касационната жалба.Развива съображения , че съдът правилно е квалифицирал иска по чл. 45 ЗЗД и е приел, че по делото не е установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди и противоправно поведение от нейна страна. С оглед на това предявеният иск, правилно е бил отхвърлен . Моли жалбата да бъде оставена без уважение . Прави възражение за прекомерност на направените от касатора разноски в производството пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд приема следното:
С определение №1011/15.10.2013 год. по делото е допуснато касационно обжалване на решението в частта досежно дължимостта на главницата по следния въпрос:
„Необходимо ли е да се доказва кой е конкретния извършител, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите , причинили тяхната повреда или неточност на показанията им”. Прието е, че по отношение на този въпрос е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд приема следното: Производството по делото е образувано по иск с пр. осн. Чл. 124,ал.1 във вр. Чл.422,ал.1 ГПК предявен от [фирма], [населено място] срещу Ц. Ц. Л. от [населено място] за установяване, че ответницата дължи на [фирма], [населено място] сума в размер на 7076,68 лв. на осн. чл.37 от Наредба №4/2004 год. на МРРБ за условията и реда на присъединяване на потребители / респ. чл. 47от Общите условия на [фирма] ,гр. В./, ведно със законната лихва от 02.07.2012 год. до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна по делото е прието , че на 26.04. 2012 год. при направена от длъжностни лица на ищеца проверка в стопанския двор , ползван от ответницата в [населено място] е установено, че потребителят е демонтирал водомера в двора като на мястото му е монтиран друг неработещ водомер без метрологичен знак / оловна пломба ДП/. Унищожена е пломба на холендър №0010091, водопроводно отклонение Ф-32. В протокола е посочено също така , че намерения на място водомер е с №65 с показания 4 860 без пломба на входящия холендър. За горните констатации е изготвен протокол №11058/26.04.2012 год. , който е подписан от ответницата в качеството й на потребител без възражения. Прието е, че по делото е изслушана СТЕ, която потвърждава данните от констативния протокол .Експертизата е установила още , че предишния водомер в имота, регистриран във ВИК и ползван от ответницата е с № 016456 и има последен отчет по него от 195 куб.м. от 02.10.2009 год.От тази дата до 26.04.2012 год. по този номер не са правени проверки от страна на „ВИК” и не са начислявани нови водни количества , нито дължими парични суми от ответницата. Сумата от 7076,68 лв. , предмет на иска е цената на разхода на вода ,определен по реда на чл. 46 от ОУ за получаване на услугите водоснабдяване и канализация от [фирма] В.. Съгласно тази разпоредба, разходът на вода се изчислява по пропусквателна способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорос 1m/s .
При горните данни , въззивният съд е квалифицирал отговорността на ответницата като такава по чл. 45 ЗЗД / В решението некоректно е посочено, че иска е с пр. осн. чл. 45 ЗЗД/ .Прието е , че за да е налице хипотезата на непозволеното увреждане в случая е необходимо извършване на твърдяното противоправно деяние от ответника – а именно - присъединяване към водоснабдителната мрежа и незаконно потребление на вода , настъпване на вредносния резултат – причиняване вреди на дружеството, представляващи финансови загуби от изразходвана, но незаплатена вода , причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и виновност на дееца. Съдът е приел, че по делото са установени деянието, както и настъпването на вредите и техния размер. Според въззивният съд обаче, ищецът не е установил, че именно ответницата е осъществила незаконното присъединяване към водопроводната мрежа . Не е установено кой , а също и кога е монтирал неработещия и нерегистриран във ВИК водомер още повече , че процесния стопански двор и намиращата се в него шахта са били общодостъпни.
Направената от въззивният съд правна квалификация е неправилна. В резултат на това съдът неправилно е приел, че отговорността на ответницата не може да бъде ангажирана. В самата искова молба ищецът се е позовал на
Общите условия за получаване на услугите - водоснабдяване и канализация от [фирма] и е квалифицирал извършеното от ответницата деяние като „ незаконно присъединяване към водопроводната система по смисъла на чл. 37 от наредба №4/2004 год. на МРРБ / респ. на чл. 47 от тези Общи условия/ като размера на претендираното обезщетение е определил по реда на чл. 46 от ОУ. По делото не е имало спор, че ответницата се явява абонат и ползувател на услугите на „ВиК” [населено място]. Последното сочи, че в процесния случай, страните са били обвързани от договорни отношения, произтичащи от договор сключен при общи условия/ чл. 16 ЗЗД/, които ответницата е приела ставайки абонат на ВИК. С оглед на това нейната отговорност е договорна , а не деликтна. Отговорността на ответницата в случая произтича от неизпълнение конкретно на задължението по чл. 6, ал.6 от ОУ , а именно потребителите на В и К услуги да съхраняват целостта на пломбите на водомерите и на пробите на холендерите към тях. За неизпълнение на това задължение в Общите условия е предвидена отговорността по 48ОУ, която е аналогична на отговорността при незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи , предвидена в чл. 47 ОУ и която е регламентирана в разпоредбата на чл. 46ОУ. И в двата случая става въпрос за консумиране или създаване на условия за консумиране на вода извън нормативно установения ред и без това да се отчита или заплаща. За да се ангажира тази отговорност , не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря , нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно.Относими са и двете форми на вина / умисъл или небрежност като вината се предполага до доказване на противното . Принципът за презюмиране на вината е общ както за деликтната отговорност , така и за договорната такава/ . С оглед на това в тежест на потребителя е да установи, че въздействието върху пломбите или водомера е настъпило в резултат на обективни причини / напр. природно бедствие и пр./ като последното не го освобождава от задължението да уведоми своевременно ВИК оператора за установените повреди и неизправности / чл.6,т.7 ОУ/. Извън горните разсъждения, които са в отговор на поставения правен въпрос, следва да се посочи , че в случая ответницата по иска е подписала констативния протокол без възражения и не го е оспорила по съдържание в процеса , поради което неговата удостоверителна сила следва да бъде зачетена . Последното означава че по делото е установено както нарушението, така и неговия извършител.
С оглед данните по делото и отговора на поставения правен въпрос, следва да се приеме, че отговорността на ответницата по иска следва да се счита за установена и предявеният иск да бъде уважен досежно сумата от 7076,68 лв. В. решение в частта, в която е допуснато до касационно обжалване, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният установителен иск да бъде уважен.
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски в размер на 859,85 лв., в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 688,32, определено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 150/01.04.2013 год., постановено по гр.д. № 151/2013 год. на Окръжен съд [населено място] В ЧАСТТА, в която се потвърждава решението на районен съд [населено място], постановено по гр.д. № 800/2012 год., с което е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място] иск за признаване за установено по отношение на Ц. Ц. Л., че дължи на „ВИК” –В. сумата от 7 076,68 лв., представляваща неизплатена питейна вода и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Ц. Л. от [населено място] , че дължи на „ВИК” –В. сумата от 7 076,68 лв., неизплатена питейна вода, ведно със законната лихва от 02.07.2012 год., до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА Ц. Ц. Л. от [населено място] ,обл. В. , да заплати на [фирма] –В. разноски в размер на 859,85 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |