Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София, 31.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3150/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 264 от 09.07.2015 г., постановено по в. т. д. № 314/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 87 от 17.02.2015 г. по т. д. № 958/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което e отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Т. П. иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 112 398.32 лв. - вреда, нанесена от ответника на дружеството в качеството му на управител и изразяваща се в заплатени от дружеството договорни и наказателни лихви по анекс към договор за кредит с [фирма] от 22.10.2003 г., и са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.3 ГПК. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Ответникът по касация И. Т. П. от [населено място], обл. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустим иск с правно основание чл.145 ТЗ, предявен без надлежно взето решение на общото събрание на съдружниците в [фирма] по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. В условията на евентуалност поддържа, че решението за отхвърляне на иска е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. С определение № 683 от 04.08.2016 г. е допуснато касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение с оглед задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т.о., и решение № 115/27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Т. П. иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 112 398.32 лв., Пловдивски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е установил в преклузивните срокове за събиране на доказателства, че има взето решение от общото събрание на съдружниците в [фирма] за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ от ответника в качеството му на бивш управител на дружеството. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е предпоставка за реализиране по исков ред на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди не само в случаите, когато към момента на предявяване на иска управителят все още има това качество, но и тогава, когато той е освободен като управител преди завеждане на делото. Изложил е аргументи, че фактическият състав на специалната имуществена отговорност по чл.145 ТЗ включва не само осъществяването на вредоносни действия/бездействия от управителя спрямо дружеството, но и решение на общото събрание по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск срещу него, поради което за спора по чл.145 ТЗ е ирелевантно дали към момента на предявяване на иска ответникът е действащ или бивш управител. В подкрепа на извода, че решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е необходима предпоставка за водене на иск по чл.145 ТЗ и срещу лице, което е освободено като управител преди предявяване на иска, съдът се е позовал на задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК в решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т. о., и решение № 115/27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. Като неоснователно е преценено оплакването на ищеца - жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК, изразяващо се в недаване на указания за необходимостта от представяне на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ като предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ срещу бившия управител. Въззивният съд е констатирал, че въпреки липсата на твърдения в исковата молба за съществуващо решение на общото събрание за предявяване на иска, в доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е указал изрично на ищеца, че следва да установи наличието на предпоставките на Търговския закон за водене на иск против управителя, но до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не са представени доказателства преди завеждане на делото да е взето решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Съобразено е и обстоятелството, че във въззивната жалба е направено искане въззивният съд да приеме при условията на чл.266, ал.3 ГПК решение на общото събрание за водене на иск срещу бившия управител, но такова решение не е представено нито с жалбата, нито в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание. С оглед на изложеното въззивният съд е направил извод, че към момента на предявяване на иска не е съществувало решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на ответника по чл.145 ТЗ, което е достатъчно за отхвърляне на иска, без да се налага обсъждане на останалите елементи от фактическия състав на чл.145 ТЗ. Въззивното решение, с което е разгледан по същество искът с правно основание чл.145 ТЗ, е процесуално недопустимо. С решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че наличието на взето решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност (О.) за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл.145 ТЗ; решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Становище, че решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу управителя на О., включително когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба, е изразено и в решение № 115/27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., също с характер на задължителна практика по чл.290 ГПК. След допускане на въззивното решение до касационно обжалване и в срока за произнасяне по реда на чл.290 ГПК са постановени решение № 129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, І т. о., и решение № 188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е прието, че решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ на общото събрание на съдружниците в О., респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ. В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл.145 ТЗ - както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на решението е в тежест на търговското дружество - ищец, поради което ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл.145 ТЗ, искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено. Исковата молба на [фирма] не съдържа твърдения за взето от общото събрание на съдружниците решение за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ от бившия управител И. П. за вреди, причинени на дружеството с описаните в обстоятелствената част на молбата управленски действия. Въпреки липсата на твърдения в тази насока, с доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е дал изрични указания на ищеца, че следва да докаже наличието на предпоставките по Търговския закон за водене на иск против управителя. Предпоставките са посочени в закона - чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, и се свеждат до взето от общото събрание на О. решение за реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът не е въвел твърдения за съществуващо към момента на завеждане на делото решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ и не е предприел процесуални действия за представянето му като доказателство в процеса. Решение на общото събрание не е представено и с въззивната жалба, макар в нея да е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада по чл.146 ГПК, предпоставящо приемане на решението във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. При това процесуално поведение на ищеца въззивният съд правилно е приложил последиците на доказателствената тежест, приемайки, че искът е предявен без наличие на взето от общото събрание решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, но неправилно е преценил решението като предпоставка за основателност на иска, вместо като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В резултат на тази неправилна преценка въззивният съд е постановил недопустимо решение, с което е потвърдил решението на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл.145 ТЗ като неоснователен, вместо да констатира недопустимостта на решението и след обезсилването му да прекрати производството по недопустимия иск. По изложените съображения обжалваното решение на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение на Пловдивски окръжен съд следва да бъдат обезсилени като недопустими и да бъде прекратено производството по иска с правно основание чл.145 ТЗ. В зависимост от изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.4 ГПК за трите съдебни инстанции. Според представените доказателства и списъци по чл.80 ГПК направените разноски възлизат на 16 000 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. за производството пред първата инстанция и по 6 000 лв. за останалите две инстанции. Пред Върховния касационен съд касаторът - ищец е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. След преценка на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената от процесуалния представител на ответника адвокатска защита в производството пред ВКС съдебният състав намира, че възнаграждението от 6 000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция от ДВ бр.28/2014 г. - 4 172 лв. Предвид изложеното, на ответника следва да се присъдят разноски в размер общо на 14 172 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 264 от 09.07.2015 г., постановено по в. т. д. № 314/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, и потвърденото с него решение № 87 от 17.02.2015 г. по т. д. № 958/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.4, против И. Т. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Пловдивска, ул.”1-ва” № 10, иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 112 398.32 лв. - обезщетение за имуществена вреда, нанесена на дружеството от ответника в качеството му на бивш управител и изразяваща се в заплатени от дружеството договорни и наказателни лихви по анекс към договор за кредит с [фирма] от 22.10.2003 г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Т. П. сумата 14 172 лв. /четиринадесет хиляди сто седемдесет и два лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :