Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * завет * универсално завещание * тълкуване на едностранна сделка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

С. 02.06.2017 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи март, две хиляди и седемнадесета година година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3786/2014г.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по А. С. У., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат П. Р., срещу въззивно решение от 09.12.2013г. по гр. дело № 17226/2011г. на Софийския градски съд.
С определение №536 от 03.11.2016г. по гр.д.№3786/2014г. на ВКС, състав на І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за необходимостта от тълкуване волята на завещателя относно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд е тълкувал волята на завещателя изцяло стеснително без да държи сметка за действителното имуществено състояние на наследствената маса към смъртта на завещателя, тъй като към момента на откриване на наследството наследодателят не е притежавал друго движимо и недвижимо имущество.
Ответникът по касационната жалба Р. Х. Ч., [населено място], не изразява становище.
ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-043-208/27.09.2011г. по гр.дело №4068/2009 г. на Софийския районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от А. С. У. срещу Р. Х. Ч. иск по реда на чл.124,ал.1 ГПК за признаване установено правото на собственост на останалите ѕ ид.ч. /над признатите ј ид.ч./ от недвижим имот – апартамент № 2 на втори надпартерен етаж в сградата , находяща се в [населено място], [улица] /подробно описан/, заедно с прилежащите таванско помещение- единствено, находящо се над апартамента, и две мазета, находящи се под сградата, вляво от стълбата, заедно с 25 % идеални части от общите части на сградата и 17,13% идеални части от дворното място /описано/. В частта, с която искът е уважен за ј ид.ч. първоинстанционното решение е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че ищцата А. У. твърди, че е собственик по завещание от майка й С. Р. на недвижим имот: апартамент № 2, на втори надпартерен етаж в сградата, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, кухня, антре и тераса, с площ от 95,55 кв. м., с обща кубатура от 408,58 куб. м., при съседи: [улица], отдолу- Н. и В. Р. и магазини, отгоре- тавански помещения, заедно с прилежащите таванско помещение- единствено, находящо се над апартамента, и две мазета, находящи се под сградата, вляво от стълбата, заедно с 25 % идеални части от общите части на сградата и 17,13% идеални части от дворното място, върху което е построена сградата. Имотът се намира в сграда, която била собственост на съпруга на С. Р. - П. Р.. През 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС част от сградата била отчуждена, а именно- партерният и първият надпартерен етаж от сградата. П. Р. починал през 1983г. Той завещал на съпругата си С. Р. две стаи, кухня, антре, тераса, таван и две мазета и част от двора.Според ищцата това бил единственият недвижим имот, който завещателят притежавал. Ответникът твърдял, че е придобил Ѕ ид.ч. от апартамента по договор за дарение, сключен през 2007 г. с П. Р. - син на П. и С. Р.. Препращайки към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззвният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на П. Р., който през 1930 г. придобил къща с дворното място. Част от имота, не е била предмет на отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС. По силата на наследствено правоприемство наследниците по закон на Р. /низходящите му –Х., П., А. и преживялата му съпруга – С./ са придобили правото на собственост върху втория надпартерен етаж от сградата при равни дялове – по ј ид. част. Със саморъчното завещание от 05.01.1983г. П. Р. е изявил воля за разпореждане с част от имуществото си в полза на С. Р.. Завещателното разпореждане е частно по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН. Имотът не е индивидуализиран – обектът на имущественото право е описан като „двете стаи, кухня, антре, тераса, таван и две мазета и част от двора“, без да е посочено местоположението, населеното място, площта, етаж и дали е самостоятелен обект на вещни права или част от такъв. С. Р. е починала на 11.03.2001 г. и със саморъчно завещание от 07.10.1995 г. се е разпоредила в полза на дъщеря си - ищцата с наследствената й част от апартамент, находящ се на втори надпартерен етаж в [населено място], [улица], който се състои от две стаи, хол, кухня, сервизно помещение, тераса и балкони. Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД. В случая завещателят е индивидуализирал имота единствено като „двете стаи, кухня, антре, тераса, таван и две мазета и част от двора“. Само имот, който е индивидуализиран по местонахождение, граници и площ, и съществува реално в този си вид към момента на откриване на наследството, може да бъде предмет на разпореждане, респ. на завет. Начинът на индивидуализация на завещания имот не дава възможност за извод, че предмет на завещателно разпореждане е процесният имот. Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици. Този извод се подкрепя и от изразената в саморъчното завещание от 07.10.1995 г. воля на С. Р. след смъртта й да премине в полза на ищцата наследствената й част от процесния недвижим имот. Описанието на имота в това завещание - апартамент, находящ се на втори надпартерен етаж в [населено място], бул. С., № 215, който се състои от две стаи, хол, кухня, сервизно помещение, тераса и балкони, се различава от описанието в завещанието от 05.01.1983г. – същото включва допълнителни помещения, което сочи на липсата на идентичност между обектите на правото на собственост, предмет на двете завещания.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице последователна практика на ВКС, задължителна за въззивния съд. Така с решение, постановено по чл.290 ГПК, №855/2010г. по гр.д.№1497/2009г., на ВКС, І г.о., е прието, че при спор относно това, кой е завещаният имот, следва да се изследва действителната воля на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота, и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя относно предмета и вида на завещанието. Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.С оглед характера на завещанието като едностранно волеизявление, то при тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание /решение № 379/2010г. по гр.д.№40/2009г., І г.о./. Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС. Така в решения, постановени по чл.290 ГПК, се приема, че волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на общото правило на чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 ЗЗД. Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя като се прилагат правилата на формалната логика. Дори при съдържащото се в текста на завещанието изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет. При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието. В този смисъл са решение №24/2015г. по гр.д.№3526/2014г., ВКС, ІІ г.о. и решение №268/2012г. по гр.д.№410/2011г., ВКС, І г.о.
По основателността на жалбата. Настоящият съдебен състав като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
С оглед изложеното по-горе по правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че са налице основанията на чл.281,т.3 ГПК за касиране на въззивното въззивното решение. Решаващите изводи в него, че се касае за завет, който е нищожен поради липса на предмет на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, тъй като има за предмет неиндивидуализирана вещ, е направен като волята на завещателя е тълкувана формално само с оглед употребените в завещанието от 05.01.1983г. изрази, без да е изследвана действителната воля на завещателя като се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като целта на завещанието, връзка между отделните му клаузи, характеристиките на имота. Не е изяснен въпросът дали наследството на П. Р. е включвало и друго имущество, извън предмета на завещанието. Въззивният съд не е обсъдил твърдението на ищцата, че завещаният на С. Р. имот е бил единственият имот, който завещателят е притежавал към момента на откриване на наследството. Не са обсъдени и събраните по делото писмени доказателства във връзка с отчуждаването на имотите на П. Р. по реда на ЗОЕГПНС,описанието на сградата – външна къща от четири етажа с помещенията в нея, данните за това кои имоти са освободени от отчуждаване, както и приложената от ищцата скица на дворното място с къщата, посочена като триетажна масивна жилищна сграда по регулационния план от 1988г. Не е извършена съпоставка на всички тези доказателства по делото, за да бъде направен извод дали процесният имот, заявен от ищцата като апартамент на втори надпартерен етаж, е завещаният имот,както и дали пък последният е единственият имот, който Р. е притежавал. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Той трябва да извърши тълкуване волята на завещателя за да обоснове извод, кой е завещаният имот съобразно указанията по-горе и задължителна за него практика на ВКС, а оттук да прецени характера на завещанието – дали е частно или универсално. Едва тогава евентуално следва да бъдат обсъдени основанията за нищожност. При необходимост от специални знания относно изясняването на въпросите за описанието и идентичността на завещания и процесния имот, въззивният съд може да назначи и техническа експертиза.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.12.2013г. по гр. дело № 17226/2011г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: