Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 410                                                                                                        гр. София, 19 октомври 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Явор Гебов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 413 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Й. Д., депозирана чрез защитата му, срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 69 от 21.05.09 г, по ВНОХД № 73/09, с което е потвърдена присъда № 5 от 9.02.09 г на Ловешкия окръжен съд, по НОХД № 276/08. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.11.2006 г, в гр. Л., по хулигански подбуди, е причинил средна телесна повреда на лице от състава на МВР, на П. С. С., при и по повод изпълнение на службата му, с оглед на което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 вр. ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на П. С. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 15 000 лв, заедно със законната лихва, и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 100 лв, заедно със законната лихва. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Навеждат се доводи за неправилна оценка на доказателствата относно авторството на деянието / за игнориране на гласни доказателства, оневиняващи подсъдимия /, за допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните права на жалбоподателя, изразили се в отказа да бъде уважено искане за отвод на водещия разследването, респективно, за провеждане на нови следствени действия с участието на друг разследващ орган, за неправилно приложение на материалния закон, за явна несправедливост на наказанието. С жалбата се иска отмяна на въззивния акт с оглед бъдещото признаване на подсъдимия за невинен по предявеното му обвинение.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Частният обвинител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Подсъдимият моли да бъде оправдан.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Въззивният съд е подложил на цялостна оценка доказателствената съвкупност, при спазване изискванията на чл. 14 НПК, като е изложил обстойни съображения на кои гласни доказателствени източници дава вяра и защо. За обстоятелството, че подсъдимият, а не друго лице, е причинило телесното увреждане на пострадалия, са събрани многобройни гласни доказателства, изводими от показанията на петима свидетели-очевидци, извън пострадалия, а именно: св. М, св. В, св. С, св. Х св. Тодоров. В същото време, на досъдебното производство, пред съдия, показания в същия смисъл са депозирали св. Е св. Бонев, които тогава категорично са заявили, че са възприели как подсъдимият удря полицая. Тези им показания са приобщени по съответния процесуален ред в съдебната фаза и правилно са ползвани от инстанциите по същество при формиране на вътрешното им убеждение. Обстоятелството, че в разпитите им пред първата инстанция посочените свидетели са заели противоположна позиция, заявявайки, че под принуда са дали първоначалните си показания, не препятства възможността да бъдат ползвани приобщените от предходната фаза показания / тези, дадени пред съдия /, тъй като този институт / разпит на свидетел пред съдия на досъдебното производство / представлява законова гаранция срещу евентуално неправомерно въздействие върху волята на свидетеля. Ето защо, при съвкупната преценка на показанията, депозирани от свидетелите-полицаи, очевидци на инцидента, кореспондиращи с показанията на св. Е св. Бонев, дадени пред съдия и приобщени по съответния ред, изводът за авторството в лицето на подсъдимия е категоричен и несъмнен. Обсъдени са и показанията на св. М, приятелка на подсъдимия, на св. Б св. Вергилов, също негови приятели, но правилно не са кредитирани поради съдържащите се в тях множество противоречия, пораждащи съмнение в тяхната достоверност. Що се отнася до оплакването за допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, следва да се има предвид следното: В ТР № 2/2002 ОСНК ВКС е дефинирано понятието съществено процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство, обуславящо необходимост от връщане на делото в предходна процесуална фаза. Обобщено казано, тези нарушения се отнасят до начина, по който е формулирано обвинението като единство на фактическа и юридическа страна. При положение, че процесът се е развил пред трите съдебни инстанции, на този етап без практическа стойност е да бъдат релевирани нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, извън тези, обхванати от ТР № 2/2002 ОСНК ВКС. Ето защо, оплакванията в тази насока няма да бъдат обсъждани в настоящето изложение.   ВКС не намери да е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите по делото факти обвързват подсъдимия с престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 вр. ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което е реализирана наказателната му отговорност, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание е съобразено с комплекса от релевантни за наказателната отговорност обстоятелства. Същото отговаря на законовия критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не се налага неговото по-нататъшно смекчаване.   По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение № 69 от 21.05.2009 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 73/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: