Р Е Ш Е Н И Е № 389 Гр. София, 01.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1314 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. Х. Л. (чрез адв. К. А.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 492/ 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, отмяна на решение № 142 от 23.05.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, или намаляване на наказанието. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Защитникът на осъдения (адв. А.) поддържа направеното искане по изложените в него съображения. Гражданските ищци С. В. Д. и Д. В. Д. не вземат становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 63 от 18.02.2013 г. по н.о.х.д. № 8001/ 2012 г. Пловдивският районен съд, ХVІІІ наказателен състав, признал осъдения А. Х. Л. за виновен в това, че на 16.10.2012 г. в гр.Пл., по хулигански подбуди, причинил отделно на С. В. Д. и на Д. В. Д. леки телесни повреди, поради което на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК за всяко от извършените при еднородна реална съвкупност две престъпления бил осъден на шест месеца лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият Л. бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителен цинизъм и дързост, като на основание чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил едно общо най-тежко наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднал предварителното задържане на осъдения Л. с мярка за неотклонение, както и задържането му по предвидения в ЗМВР ред. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото, както и обезщетенията за неимуществени вреди, претърпени от пострадалите. С решение № 142 от 23.05.2013 г. по в.н.о.х.д. № 492/ 2013 г. Пловдивският окръжен съд изменил присъдата, като преквалифицирал престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК и оправдал осъдения деянието да е извършено при изключителен цинизъм и дързост, а в останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Първоинстанционното съдебно производство е приключило по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, като осъденият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие. Изводът за доказаност на фактите е намерил подкрепа в показанията на пострадалите Д. Д. и С. Д., от присъстващите на инцидента свидетели: М., Г., Н., С., А., Ш., В., П., А. К. и Т. К., частично от показанията на придружилите осъдения свидетели: Л., К., Я. и М., от проведените разпознавания на осъдения от пострадалите и от свид. М. и свид. Н., от заключенията на съдебно-медицинските заключения за телесните повреди на пострадалите и от писмените документи. Признатата от осъдения Л. фактическа обстановка по делото разкрива извършените по хулигански подбуди две престъпления против телесната неприкосновеност по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, както и хулиганство по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК при опасен рецидив, обусловен от част от предходните му осъждания. Доводът е бил поставен и на вниманието на въззивната инстанция, която е отхвърлила неговата основателност, с изключение на предприетото оправдаване на осъдения по обвинението му по чл. 325, ал. 2 от НК. Квалификацията на престъпните деяния е правилна и не е допуснато нарушение на материалния закон. Не е налице твърдението за съществено процесуално нарушение, изразено в накърняване на правата на подсъдимия от първоинстанционния съд, поради липсата на мотиви за проявените от дееца хулигански подбуди. Правните доводи на съда с оценка на поведението на осъдения Л. при нанасяне на леките телесни повреди са отразени на стр. 11-12 от мотивите към присъдата. Самостоятелен анализ е извършил и окръжният съд на л. 37 от въззивното наказателно дело. Процесуалните права на осъдения не са били нарушени. Наложеното на осъдения Л. наказание е справедливо. Санкцията за всяко едно от престъпните посегателства е определена в рамките на закона и допълнително намалена по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета от нейния размер. Индивидуализиращите предпоставки коректно и прецизно са изведени. Тежестта на всяко от деянията е определена правилно, съобразена с незначителния повод, провокирал агресивното поведение на дееца, който последвал с автомобила пострадалите и изявеното му желание за мъст – като подбуди за извършване на престъпленията. Извършена е и реална преценка на личността на осъдения, охарактеризирана от неговата трудова ангажираност, здравословно състояние и разнообразно престъпно поведение в миналото, за което петкратно е съден, разкриващо почти неизменно използвана принуда за грабеж, три прояви на изнудвания, и две закани с убийство. Престъпните действия на осъдения Л. несъмнено представят липсата на необходимото поправително и превъзпитателно въздействие на изтърпените по-рано наказания. Броят и локализацията на телесните увреждания, както и проявената сила за нанасянето им логично са предпоставили превес на отегчаващите отговорността обстоятелства при определяне на санкциите по чл. 131 от НК от шест месеца лишаване от свобода (при предвиден в закона максимален размер до една година лишаване от свобода), докато за престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 4 от НК наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а средният размер на санкцията (между една и шест години лишаване от свобода) е занижен с една трета, с което съдебните състави са постигнали съответно на тежестта на престъплението и на личността на дееца наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода. П. на по-тежко наказуемото престъпление от въззивната инстанция не е налагала самостоятелно намаляване на санкцията, каквото неоснователно твърдение прави осъденият в настоящото производство. Справедливо подбраният от съдилищата размер на подлежащото за изпълнение най-тежко наказание (при условията на чл. 23 от НК) може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Отсъства необходимост от намаляване на санкцията, поради което не са налице основания за възобновяване на приключилото наказателно производство. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Х. Л. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 492/ 2013 г., по описа на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.