Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 08.07. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2510/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ф. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 1177 от 18.02.2019г., постановено по гр.д.№ 5831/2018г. на Софийския градски съд, ІІ-г състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: възниква ли съпружеска имуществена общност по силата на чл.21 СК в хипотезата на отчужден личен имот на единия съпруг по реда на З. /отм./ и получен в обезщетение друг имот /жилище/ на по-голяма стойност върху съответната на стойността на отчуждения имот част от стойността на отстъпения имот. Ответникът по жалбата Л. Т. С. изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 217028 от 19.09.2017г. по гр.д. № 57745/2015г. на Софийския районен съд, 123 с-в, в частта, с която са определени квотите на съделителите П. Ф. С. и Л. Т. С. върху допуснатия до съдебна делба апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], вх. *, ет. *, с идентификатор ***** по КККР на [населено място] – 14593/19653 ид.части за първия и 5060/19653 ид.части за втория съделител и вместо него е определил равни права на двамата съделители. С определение № 7674 от 26.03.2019г. по чл.248 ГПК П. Ф. С. е осъден да заплати на Л. Т. С. сторените от нея разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв. По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 21.05.1983г. и е прекратен с развод на 18.06.2015г. Със заповед № РД - 40 – 02 от 05.01.1988г. на председателя на ИК на СНС по чл. 98 З./отм./ от ищеца в първоинстанционното производство П. Ф. С. е отчуждена 1/2 ид.част от недвижим имот на стойност 9533 лв. С последваща заповед № РД-41-1602 от 22.12.1988г. по чл.100 З./отм./ на същия е определен в обезщетение процесният апартамент на стойност на стойност 19 653 лв. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищецът не установил при условията на пълно и главно доказване влагането на лични средства при покупката на имота и по-конкретно, че получените средства от отчуждения му имот са вложени при придобиването на процесното жилище, доколкото ответницата по иска е възразила и е твърдяла в отговора на исковата молба , че имотът е придобит изцяло със семейни средства. Изложени са съображения, че в заповедта по чл.100 З. /отм./ е посочена стойността на определеното в обезщетение жилище, но не е посочено за него да е прехвърлена сумата от стойността на друг негов имот, нито че собственикът се освобождава от заплащането на сумата. Като индиция в подкрепа на тезата на ответницата са приети представените от нея с отговора на исковата молба неоспорени писмени доказателства. Поставеният по-горе правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с дадените с ППВС № 5/1972г., т.3, задължителни разяснения, според които ако срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация на притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което съпругът – собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало по време на брака. Когато срещу отстъпения в тези случаи имот (жилище) следва да се доплати известна разлика в цената и това стане по време на брака, в съпружеската имуществена общност се включва само съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот. В този смисъл е и константната практика на ВКС и ВС – Р № 145 по гр.д.№ 1352/2013г., І г.о.; Р № 549 по гр.д.№ 3218/2008г., І г.о.; Р № 697 по гр.д.№ 3456/1978г. и др. С оглед на казаното във връзка с поставения въпрос се налага изводът, че въззивният съд неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила за разпределянето на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/ е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал влагането на получените средства от отчуждения му имот при придобиването на процесното жилище, което е довело и до нарушение на материалния закон - чл.23, ал.2 СК. В случая по делото е безспорно установено, че именно процесното жилище е отстъпено в обезщетение срещу отчуждения имот на ищеца /1/2 ид.част/ със заповедта по чл.100 З. (отм.), а съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 З.(отм.) собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.95. Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона, а ако разликата не бъде внесена, органът по чл.95 отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност – ал.2 и ал.3 на чл.103 З.. Следователно в разглежданата хипотеза не би могло стойността на отчуждения имот да не бъде включена в стойността на отстъпения в обезщетение имот, тъй като не се касае за парично обезщетение, което собственикът на отчуждения имот би могъл да използва по своя преценка за други цели. Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че ищецът не е бил освободен от заплащане на разликата между стойността на двата имота, тъй като настоящият спор не е за произхода на средствата, с които е доплатена тази разлика, нито може да доведе до промяна на придобитите права върху имота фактът, че в подадена през 1998г. за нуждите на данъчното облагане данъчна декларация същият е посочил, че страните са собственици на по 1/2 ид.част от имота. Посоченото в заповедта по чл.98 З. /отм./, че освен с тристайно жилище, ищецът се обезщетява и с един гараж също е без значение, тъй като с издадената въз основа на нея заповед по чл.100 З./отм./ в обезщетение гараж не му е определен, нито са налице твърдения и данни такъв да му е бил предоставен преди това или впоследствие. Предвид приетото от въззивния съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства относно стойността на двата имота се налага изводът, че 9533/19653 ид.части от процесния апартамент са лично имущество на ищеца съгласно чл.23, ал.2 СК, вр. с §4, ал.1 ПЗРСК, а останалите 10120/19653 ид.части от него са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която дяловете им са равни – чл.28 СК. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което квотите на съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот следва да се определят както следва: 14593/19653 ид.части за П. Ф. С. и 5060/19653 ид.части за Л. Т. С.. При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, както и определението по чл.248 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата следва да заплати на касатора сторените от него разноски пред настоящата и въззивната инстанция в размер на 1855 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 1177 от 18.02.2019г. и определение № 7674 от 26.03.2019г. по чл.248 ГПК, постановени по гр.д.№ 5831/2018г. на Софийския градски съд, ІІ-г с-в, и вместо тях постановява: О п р е д е л я квотите на съделителите върху допуснатия до съдебна делба апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], както следва: 14593/19653 ид.части за П. Ф. С. и 5060/19653 ид.части за Л. Т. С.. О с ъ ж д а Л. Т. С. да заплати на П. Ф. С. сумата 1855 лв./хиляда осемстотин петдесет и пет лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: