1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 210 СОФИЯ,27.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2309/2016 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № VІ- 8 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 2132/2015 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 114 от 29.06.2015 г. по гр.д. № 802/2014 г. на Районен съд-Карнобат, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че Я. С. В. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място]: 2/9 ид. части от полска култура от 200.00 дка, в м. ”М.”, съставляваща имот № 026077 по плана за земеразделяне, от която впоследствие са образувани поземлен имот с площ 198.324 дка с идентификатор 016109 и поземлен имот с площ 1.676 дка с идентификатор 026110 по картата на възстановената собственост. По касационна жалба, подадена от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. М., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че при постановяването му въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 70, ал.1 ЗС, като преценявал характера на владението с оглед факти и обстоятелства, настъпили след сключване на договора за покупко- продажба на имота. В подадения писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Я. С. В. е изразила становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение-правилно, обосновано и законосъобразно, поставено при правилно прилагане на закона към конкретно установените по делото факти. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че Я. С. В. е наследник на С. В. С., починал през 1986 г. Същият е оставил за наследници по закон съпруга Ж. П., която наследява заедно с братя и сестри на наследодателя. Съпругата е починала през 2004 г. и е оставила за наследници по закон три деца: Я. С. В., Д. С. Х. и Д. С. Д.. С решение на ОСЗГ-К. от 06.06.2003 г. на наследниците на С. С. е възстановено правото на собственост върху полска култура от 200.00 дка м в. ”М.”, съставляваща имот № 026077 по плана за земеразделяне. С нотариален акт № 186, т.2, нот. дело № 218 от 22.04.2009 г. Я. С. В., Д. С. Х. и Д. С. Д., действащи чрез пълномощника си П. Х. М., продали на П. Х. М. посочения по-горе недвижим имот. С нотариален акт № 146, т. 3, нот.дело № 305 от 02.06.2009 г. П. М. продал имота на А. Д. А.. С нотариален акт № 158, т.3, нот. дело № 317 от 05.06.2009 г. А. Д. А. и съпругата му Д. В. А. продали имота на Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност [фирма], което се представлява и управлява от А. А.. С нотариален акт № 182, т.3, нот. дело № 331 от 10.06.2009 г. [фирма] в качеството си на длъжник учредило договорна ипотека върху имота в полза на [фирма] със седалище [населено място] за обезпечаване на вземанията на кредитора. Впоследствие имотът е изнесен на публична продан за задължения на длъжника [фирма] и с Постановление за възлагане от 26.07.2010 г. на ЧСИ е възложен на купувача [фирма]. С нот. акт № 47, т.Х, нот. дело № 787/2011 г. [фирма] продал имота на [фирма]. През 2013 г. срещу [фирма] е предявен установителен иск за собственост от З. Б. С., С. Б. М. и В. Б. Д. /наследници на С. С. по заместване от неговата сестра М. В. Б./, които са искали да установят, че по наследство всяка от тях е собственик на по 1/45 ид. част от имота. Исковете им са уважени с влязло в сила на 01.07.2014 г. съдебно решение. С неприсъствено решение по гр.д. № 100/2014 г. по описа на Карнобатския районен съд, влязло в сила от датата на постановяването му - 11.11.2014 г., по иск на Д. С. Д. и Д. С. Х. е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 186/2009 г., с който Я. С. В., Д. С. Х. и Д. С. Д., действащи чрез пълномощника си П. Х. М., продали имота на П. Х. М., като дружеството Слънчев лъч Деветак” ЕООД е осъдено да предаде на всяка от ищците Д. Х. и на Д. Д. владението върху 2/9 ид. части от имота. Я. С. В. не е била страна в това производство. В исковата молба, по която е образувано настоящото дело, Я. С. В. е оспорила автентичността на подписа си в пълномощното, дадено на П. Х. М.. Назначена е съдебно-графична експертиза, която е дала заключение, че подписът за упълномощител в пълномощното от 05.02.2009 г. и в декларациите по чл. 264, ал.1 ДОПК и по чл. 25, ал.6 ЗННД не са положени от ищцата, както и че нотариалната заверка не е извършена от посочения в пълномощното нотариус-както подписът, така кръглия печат на нотариуса, положени върху него, са неистински. При така установените факти по делото въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответното дружество за придобиване на спорния имот по давност на основание чл. 79, ал.2 във връзка с чл. 82 ЗС по съображения, че ответникът не е бил добросъвестен владелец и не може да присъединява владението на предходните добросъвестни владелци. Мотивирал се е с това, че от 04.04.2013 г., когато срещу дружеството е бил предявен установителен иск за собственост от други наследници на общия наследодател за установяване на правото им на собственост върху идеални части от имота, то е узнало, че по отношение на имота има спор за собственост, и считано от тази датата е отпаднала добросъвестността му. Това становище на въззивния съд обусловило допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали последващото узнаване от приобретателя на недвижим имот, че при първоначалната продажба на имота не са участвали като продавачи всички съсобственици, се отразява на характера на установеното от него добросъвестно владение занапред и при узнаването на кои факти от купувача добросъвестното владение се трансформира в недобросъвестно. В своята практика ВКС последователно приема, че владелецът е добросъвестен по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, когато владее вещта на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, както и че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. С оглед посочения в закона момент, релевантен за преценката за субективната добросъвестност, последващото узнаване от владелеца на пороците на придобивното основание, не превръща владението в обикновено. С оглед този отговор на правния въпрос, неправилно въззивният съд е приел, че касаторът не е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание изтекла в негова полза кратка придобивна давност с присъединяване на периода на владението на предходните владелци след П. М. - [фирма], [фирма] и А. Д. А., всеки от които е имал качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, тъй като е владял на имота на правно основание, годно да го направи собственик при презюмирана от закона субективна добросъвестност /незнание, че придобива от несобственик/. Касаторът е закупил имота от [фирма] с договор за покупко- продажба, сключен във формата на нотариален акт на 22.12.2011 г., като праводателят му се е легитимирал за собственик с Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.07.2010 г. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че към този момент дружеството е знаело, че придобива от несобственик. Узнаването на това обстоятелство близо две години по-късно, не превръща добросъвестното владение в обикновено и не рефлектира върху започналата да тече в полза на касатора като последен приобретател на имота кратка придобивна давност. След присъединяване на основание чл. 82 ЗС на периода на владение на предходните добросъвестни владелци, считано от 02.06.2009 г., когато имотът е закупен от А. Д. А., придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС е изтекла на 02.09.2014 г., т.е. преди предявяване на иска за собственост против дружеството от Я. С. В.. Това налага извод, че притежаваното от ищцата право на съобственост върху 2/9 ид. части от процесния имот е изгубено преди предявяване на иска, съгласно чл. 99 ЗС, поради придобиването му от ответника на оригинерно основание- придобивна давност. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което постановеното решение следва да бъде отменено и спорът решен по същество от касационната инстанция, като предявеният от Я. С. В. установителен иск за собственост бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед този изход на делото Я. С. В. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на [фирма] разноски по делото за всички инстанции в размер на 2 998 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № VІ- 8 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 2132/2015 г. на Бургаския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я. С. В. против [фирма] иск за установяване, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. К.: 2/9 ид. части от полска култура от 200.00 дка, в м. ”М.”, съставляваща имот № 026077 по плана за земеразделяне, от която впоследствие са образувани поземлен имот с площ 198.324 дка с идентификатор 016109 и поземлен имот с площ 1.676 дка с идентификатор 026110 по картата на възстановената собственост. ОСЪЖДА Я. С. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] разноски по делото за всички инстанции в размер на 2 998 лв. /две хиляди деветстотин деветдесет и осем лв./ ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: