Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 59

София, 27.01.2021 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Кристияна Генковска
Анжелина Христова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Юробанк България”АД срещу Решение № 61 от 12.07.2018 год. по т.д.№ 116/18 год. на Бургаския апелативен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на „Юробанк България”АД срещу Решение № 29 от 19.02.2018 год. по т.д.№ 4211/2015 год. на Бургаския окръжен съд с което е бил отхвърлен осъдителният иск на банката срещу М. И. П., Д. К. П., И. С. П. и И. В. П. за установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта при условията на пасивна солидарност на сумата 31275.57 евро неиздължена главница по договор за кредит; 6136.54 евро договорни лихви; 236.60 евро неизплатени такси по договора, както и нотариални такси и съдебни и деловодни разноски.
Предмет на иска са задължения, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит, сключен на 18.05.2007 год. Кредитът е целеви и предназначението му е за извършване на строеж/довършване на недвижим имот. Отпуснат е в размер на 30000 евро със срок на издължаване 348 месеца и за обезпечаване на изпълнението на задължението е учредена договорна ипотека върху недвижим имот в полза на кредитодателя. Няма спор, че кредитът е усвоен своевременно. В договора е включена клауза, даваща възможност на кредитодателя едностранно да прехвърли вземането си, което той е сторил с договор за цесия от 03.07.2007 год. с цесионер „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД. През периода 2009 – 2019 год. между кредитополучателите и цесионера са сключени 5 бр. допълнителни споразумения за преструктуриране на дълга. На 19.04.2013 год. приобретателят на вземането „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД го е цедирал обратно на „Юробанк България”АД. Поради забавени погасявания, банката-кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем за което е уведомила кредитополучателите. Не е проведено производство по реда чл.417 т.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, предявеният иск е осъдителен.
Ответниците М. И. П. и И. В. П. са оспорили размера на главницата, позовавайки се на редовни погашения до м.ІІ.2014 год., както и на изтекла 5 годишна давност за задълженията с падеж преди 11.08.2010 год. Оспорили са изцяло задължението за договорни лихви, като формирани по нищожни поради противоречащи си със ЗЗП и ЗКИ договорни клаузи, както и задължението за такси. Релевирали са нищожност на всички клаузи на основния договор и допълнителните споразумения, поради тяхната неравноправност по смисъла на ЗПП. Ответникът М. П. е направил възражение за прихващане.
Ответниците И. С. П. и Д. К. П. не са изразили становище.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че е останало недоказано цедирането през 2007 год. на вземанията именно по спорния договор с оглед индивидуализиращите му белези – грешки в номерирането на самия договор. Поради това, че „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД не е придобил спорното вземане, не е произвела действие и цесията от 2013 год. на която се позовава ищецът. Допълнително се е позовал на недоказаност на представителна власт спрямо „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД на физическото лице адв. З., отправило уведомление до длъжниците за двете цесии.
Във въззивното производство „Юробанк България”АД е представил съставено след решението на БОС писмено потвърждение от третото неучастващо лице „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД на представителната власт на лицето, изпратило уведомленията от името на дружеството, като действията му са изброени конкретно. Представен е анекс между „Юробанк България”АД и „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД за отстраняване на технически грешки при номерирането на договорите за кредит, вземанията по които са били предмет на цесии. С доклада по делото, съставът на БАС е счел, че доказателствата са новосъздадени и са представени несвоевременно, тъй като касаят обстоятелства, които са твърдяни в първоинстанционното производство, но са останали недоказани. Поради това те не са приети.
За да потвърди решението на Бургаския окръжен съд съставът на БАС също се е позовал на нередовно отправено уведомление за цесията от стария кредитор, като действията на адв. З., който е представлявал „Юробанк България”АД, но не и „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД не са били потвърдени към датата на исковата молба. Препратил е на основание чл.272 ГПК към мотивите на БОС по отношение на пораждането на действие на цесионния договор спрямо длъжника, който не е бил уведомен от предишния кредитор. Изложил е и мотиви защо счита, че то отношение да договора за кредит ЗЗП не намира приложение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 предл. 1 ГПК и чл. 280 ал. т.1 предл. 2 ГПК по отношение на следните въпроси: 1./ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички възражения и доводи на страните – противоречие с Решение № 40 от 04.02.2015 год. по гр.д. № 4297/2014 год. на ВКС, IV год.о.; Решение № 283 от 14.11.2014 год. по гр.д. № 1609/2014 год. на ВКС, IV г.о.; Решение № 228 от 01.10.2014 год. по гр.д. № 1060/2014 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 93 от 27.10.2016 год. по т.д. № 1882/2015 год. на ВКС, I т.о.; Решение № 157 от 11.02.2016 год. по т.д. № 3638/2014 год. на ВКС, I т.о.; Решение № 102 от 25.11.2016 год. по гр.д. № 1055/2016 год. на ВКС, II г.о.; 2./ Длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника; 3./ Следва ли въззивният съд да вземе предвид фактите настъпили след постановяване на обжалваното решение на първоинстанционния съд; 4./ Може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства – противоречие с Решение № 60 от 17.03.2014 год. по гр.д. № 4474/2013 год. на ВКС, III г.о.; Постановление № 7/1965 год. на Пленума на Върховния съд.
Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния акт по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Чрез депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Юробанк България”АД изразява становище за липса на основание за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав за предпоставките за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Направените от касатора-въззивник възражения пред БАС са за неправилна преценка на БОС за индивидуализацията на цедираните вземания (вкл. служебно известни данни по друго дело относно начина на процедиране, което е посочено едва в решението); доводи за избирателно тълкуване на част от данните в договора за цесия от 03.10.2007 год; доводи относно представителна власт на адв.Св.З.; възражението, че първоинстанционният съд е приел за служебно известни определени обстоятелства и за това е уведомил ищецът едва с връчването на решението; възраженията за непълнота на доклада на БОС и за липсата на конкретизирани указания относно представителна власт на адв.Св. З.. Тази селекция обуславя и синтезирането на въпросите по п.1, 3 и 4 на основание т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС на единен правен въпрос по който следва да бъде допуснат касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно – длъжен ли е въззивният съд да събере и обсъди представени пред него доказателства, касаещи обстоятелства, които първоинстанционният съд служебно е констатирал с решението си и които не са били предмет на разглеждане в хода на производството.
Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2990.98 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 61 от 12.07.2018 год. по т.д.№ 116/18 год. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на „Юробанк България”АД, че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса н размер на 2990.98 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
С оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.