Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр.София, 31.05.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 792/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационни жалби, подадени от Л. С.В. и П. чрез прокурор П. от Софийска градска прокуратура против въззивно решение от 27.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11388/2009 г. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Няма депозирани отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 818/2011 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за обезщетението, дължимо за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по казуси, идентични с процесния. Л. С. В. е предявила против П. иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 9000 лв. – претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лекарства – 500 лв., пътни разходи - 400 лв., платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство от 100 лв. Търси и компенсаторна лихва върху главниците, считано от оправдателната присъда – 14.02.2008 г. Софийският районен съд уважил иска за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., като присъдил и лихва, считано от 14.02.2008, като и съдебноделоводни разноски по делото в размер на 195 лв. Отхвърлил е претенциите в останалата им част. Състав на Софийски градски съд, ІІа гражданско отделение е потвърдил първостепенния съдебен акт „в обжалваната част”, като в решението от 27.07.2010 г. е изложил съображения за основателност на иска за неимуществени вреди в по-висок размер - от 5000 лв. С решение от 27.04.2012 г. е отказал да допусне явна фактическа грешка между мотиви и диспозитив. По делото е установено, че Л. В. е привлечена като обвиняем с постановление от 14.04.2005 г. за престъпления по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с взета мярка за неотклонение „подписка”. С присъда, влязла в сила на 14.02.2008 г. на Софийски районен съд е призната за невиновна в това, че е извършила престъпления, които осъществяват поотделно едни или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, както следва: на 08.06.2002 г. съставила документ с невярно съдържание и съзнателно дала възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чрез използване на същия документ с невярно съдържание чуждо движимо имущество – 240 лв. с намерение да я присвои и е използван пред Дирекция „СП-С.” за целева помощ за проведено балнеосанаторно лечение; че на 09.07.2002 г. съставила документ с невярно съдържание – фактура и съзнателно е дала възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чрез използване на същия документ с невярно съдържание чуждо движимо имущество – 120 лв. с намерение да я присвои и е използван пред Дирекция „Социално подпомагане – С.”. Със същата присъда Л. В. е призната за невиновна в това, че е извършила престъпления, които осъществяват поотделно едни или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, както следва: на 08.06.2002 г. самоволно е извършила действия, които спадат в кръга на службата на длъжностно лице, което тя не заема, като е съставила документ с невярно съдържание – фактура и съзнателно е дала възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чрез използване на същия документ с невярно съдържание чуждо движимо имущество – 240 лв. с намерение да я присвои и е използван пред Дирекция „СП-С.” за целева помощ за проведено балнеосанаторно лечение; че на 09.07.2002 г. в [населено място] е извършила действия, които спадат в кръга на службата на длъжностно лице, което тя не заема, като е съставила документ с невярно съдържание – фактура и съзнателно е дала възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чрез използване на същия документ с невярно съдържание чуждо движимо имущество – 120 лв. с намерение да я присвои и е използван пред Дирекция „СП- С.” за целева помощ за проведено балноеосанаторно лечение. При определяне размера на обезщетението въззивната инстанция е съобразила тежестта на обвинението, взетата най-лека мярка за неотклонение, продължителността на периода, в който то е било поддържано /около 3 години, през които Л. В. се явявала 3 пъти пред следовател и 4 пъти пред съда/, степента и интензитета на преживените от нея емоционални страдания – болки и страдания от неоснователно повдигнатото й обвинение, притеснения да не се промени отношението на околните, да не бъде осъдена несправедливо. Взето е предвид още и установеното по делото хронично протичащо постравматично стресово състояние, за което съгласно заключението на съдебната експертиза и показанията на свидетелите е прието, че е породено именно то обвиняването й в извършване на престъпление. Съдът взел предвид още и това, че В., която била жизнерадостна и общителна, се затворила в себе си, отчуждила се, станала раздразнителна, неспокойна. Съдът, също така се обосновал с обществения критерий за справедливост. При сходна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различни размери на обезщетения. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно разрешението, според което, когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за незаконно обвинение, в случаите на причинено разстройство на здравето, паричният еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди се определя в по-висок размер, като се преценява дали увреждането е трайно и каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. От съществено значение е и още как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко подължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. В случая, определеният от съда размер на обезщетението (3 000 лв.) съответства на броя и тежестта на обвиненията, взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода, в който обвиненията са поддържани, броя на извършените процесуални действия с участието на пострадалия. Не е съобразено, обаче, че повдигнатите обвинения са във връзка с трудовата функция на Л. В., което я компрометира и като професионалист. Личността и средата на пострадалата, начина й на живот, трудовата й биография, обуславят и по-високият интензитет на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Не е без значение и обстоятелството, че В. живее и работи в малък град, а по правило в него хората се познават, интересуват се и повече от събития, станали в непосредствена близост и, които се отнасят до тях самите, до техни познати, съседи, съграждани. Установеното от съда увреждане на здравето, което е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и не е отшумяло, макар и отчетено от въззивния съд, на практика не се е отразило върху размера на определеното обезщетение. В заключение, то не съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗЗД. Както съдът многократно се е произнасял, справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко подължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. При установените по делото факти, съставът на Върховния касационен съд намира, че справедливото парично обезщетение на Л. В. за причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди, следва да се определи на 5 000 лв. Въззивното решение, в частта, с което претенцията й е отхвърлена за разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв. се явява неправилно, като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. То следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд в указания смисъл. Прокуратурата на Република България следва да заплати на Л. В. сумата от 667 лв. съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд съразмерно уважената част от касационната жалба. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 27.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11388/2009 г. в частта му, с която П. е осъдена да заплати на Л. Славчева В. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление обезщетение в размер на 3000 лв., ведно с лихва, считано от 14.02.2008 г. до окончателното изплащане на главницата, както и в частта, с която същият иск е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до 9000 лв., ведно с лихвата. ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.07.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11388/2009 г. в частта му, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ на Л. С.В. против П. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до 5000 лв., ведно с лихвата, считано от 14.02.2008 г., като вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА П. да заплати на Л. С. В. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление обезщетение в размер на още 2000 лв. към вече присъдените 3000 лв., ведно с лихвата, считано от 14.02.2008 г. до окончателното изплащане на главницата ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. на Л. С. В. 667 лв. съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд съразмерно уважената част от касационната жалба РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: