4 Р Е Ш Е Н И Е № 309 София, 24.10. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 226/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. И. З. е обжалвала въззивното решение № 1330 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 585/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 10 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 234/2010 г. на Карловския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на подпокривното пространство на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ VІ-3742 от кв. 101 по плана на [населено място]. П. И. П. е подал касационна жалба срещу същото въззивно решение в частта за разпределяне ползването на постройките, намиращи се в северната част на дворното място. Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато с определение № 333 от 03.05.2012 г. по въпросите: 1. следва ли съдът в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да се произнесе по всички относими към предмета на спора възражения на страните във връзка с установяване на правата на съсобствениците в общата вещ - при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и 2. за възможността при разпределяне ползването на съсобствена вещ съдът да предписва преустройства по повод разпределението - при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС искът за разпределение ползването на съсобствен имот включва произнасяне и по правата на съсобствениците, макар и по него да не се формира сила на пресъдено нещо. Това е така, защото при произнасяне по основателността на иска и при определяне начина на ползване на общата вещ, отредените на всеки съсобственик части от вещта трябва да съответстват на притежавания от него обем права. Прието е също така в съдебната практика, че когато се касае до промяна на обща част по естеството си в такава по предназначение, съгласието на етажните собственици може да се даде изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, с договор за доброволна делба /не и съдебна/ - ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС. Ето защо по въпроса, който е поставен за разглеждане във връзка с касационната жалба на М. З., следва да се отговори, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да се произнесе по относимите към предмета на конкретния спор възражения на страните във връзка с установяване правата на съсобствениците в общата вещ. В разглеждания случай от представения по делото договор от 18.12.2009 г. за доброволна делба на наследствени недвижими имоти е установено, че ищцата М. Ив. З. е получила в изключителен дял първия жилищен етаж с вход от изток от къща, построена в сънаследствено дворно място, една избена стая с вход от изток и 1/2 ид. ч. от мястото с ползване на източната половина. Ответникът П. Ив. П. е получил втория етаж от къщата с вход от запад, цялото подпокривно пространство /таван/, избена стая с вход от запад и 1/2 ид. ч. от дворното място с ползване на западната половина. Първоинстанционният съд приел, че с договора за доброволна делба таванското помещение, което е обща по предназначението си част, по съгласие на етажните собственици е поставено в дял само на единия - П. Ив. П., и това не противоречи на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС. Така общата част на жилищната сграда е предоставена в лична собственост на единия етажен собственик и искът за разпределение ползването на подпокривното пространство е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд потвърдил решението в тази част, но по съображения, че страните се легитимират за собственици по силата на посочения договор и съдът в производството с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС не може да изследва въпроса за собствеността на подпокривното пространство и могло ли е то да се постави в дял на единия съсобственик или не с оглед обстоятелството, че е обща част по предназначение. На практика съдът не се е разгледал възражението на ищцата, което е относимо към предмета на спора, а именно дали договорът за доброволна делба е нищожен в тази част като противоречащ на закона - чл. 38, ал. 3 ЗС, и породил ли е правни последици и права за ответника, след което да се произнесе по разпределение ползването на подпокривното пространство. Допуснатото процесуално нарушение е довело до постановяване на неправилно решение, което при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Със задължителна за съдилищата практика /решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, І-во г. о., двете постановени в производство по чл. 290 ГПК/ е прието, че съдът няма право в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да предписва каквито и да е преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, като преценката за разпределение на ползването на общата вещ се извършва съобразно фактическото положение към момента на предявяването. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта, тъй като използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие „служене с общата вещ” означава прякото й използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. В разглеждания случай е установено по делото, че по цялото протежение на северната дворищнорегулационна граница на парцела са построени сгради, съставляващи лятна кухня, разположена в северозападния ъгъл, и навес с три преградни стени, разположен в североизточния ъгъл на парцела. Д. на ответника, че е изключителен собственик на лятната кухня, не е направен своевременно - с отговора на исковата молба, и не е разгледан. След като изложил съображения кои от събраните по делото гласни доказателства поставя в основата на решението си, въззивният съд приел, че преустройството в лятна кухня на западната част от първоначално изградения по цялото протежение на северната граница навес не е извършено като подобрение от ответника, а от общия на страните наследодател и затова и тази част следва да бъде разпределена за ползване съобразно правата им на собственост. За да възприеме втория вариант от заключението на вещото лице, който предвижда изграждане на лека преградна стена в антрето на лятната кухня по линията АБ, съдът посочил, че, предвид влошените отношения между страните, той е по-удачен от първия вариант, който предполага съвместно използване на общото антре. Решението е неправилно, тъй като предвижда изменение на общата вещ извън компетентността на съда в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, в противоречие с посочената по-горе задължителна съдебна практика. Видно от договора за доброволна делба от 2009 г., в дял на ищцата е поставен първият етаж от двуетажната жилищна сграда, която е с вход от изток, както и едната избена стая също с вход от изток, като страните са се споразумели тя да ползва източната половина от дворното място; ответникът е придобил втория етаж от жилищната сграда с вход от запад и избената стая също с вход от запад, поради което е получил ползването на западната половина от дворното място. По делото не са събрани доказателства дали страните са пристъпили към привеждане в изпълнение на това споразумение, като реално разпределят ползването на общия двор, но постигнатото между тях съгласие следва да се вземе предвид като определящо обстоятелство при разпределение ползването на находящите се в имота сгради от допълващото застрояване. Така, ищцата следва да ползва частта, съставляваща навес, разположена в североизточния ъгъл на парцела и означена с № 2 на скицата към заключението на вещото лице М. К. на л. 78 от първоинстанционното дело, а ответникът - частта в северозападния ъгъл, съставляваща лятна кухня и означена на същата скица с № 1. По този начин ще се избегнат бъдещи спорове при ползването на отделните помещения, което не е съобразено при предложения от вещото лице първи вариант, и ще бъде зачетена волята, изразена в договора от 2009 г., да не се навлиза в разпределените между съсобствениците части от дворното място. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение в частта, с която е разпределено ползването на постройките от допълващото застрояване. Съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК делото следва да се реши по същество, като бъде постановено решение, с което ползването на постройките от допълващото застрояване бъде разпределено съобразно изложеното. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1330 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 585/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по иска за разпределение ползването на подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ VІ-3742 от кв. 101 по плана на [населено място], и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОТМЕНЯ същото въззивно решение в частта по иска за разпределение ползването на постройките от допълващото застрояване и вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗПРЕДЕЛЯ ползуването на постройките от допълващото застрояване, намиращи се в северната част на УПИ VІ-3742 от кв. 101 по плана на [населено място], като М. И. З. ще ползва частта, съставляваща навес, разположена в североизточния ъгъл на парцела и означена с № 2 на скицата към заключението на вещото лице М. К. на л. 78 по гр. д. № 234/2010 г. на Карловския районен съд, а П. И. П. ще ползва частта в северозападния ъгъл, съставляваща лятна кухня и означена с № 1 на същата скица, която е приподписана от настоящия съдебен състав и съставлява неразделна част от решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: