Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр. София, 18 юни 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 911 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Х. П. срещу нова въззивна присъда на Апелативен съд, Велико Търново, № 68 от 2.04.12 г, по ВНОХД № 392/11, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Великотърновски окръжен съд № 137 от 2.11.11 г, по НОХД № 103/11, и подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 1.02.2007 г до 28.05.2007 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ [фирма], е избегнал установяване на данъчни задължения по ЗДДС, като е използвал документи с невярно съдържание / справки-декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки с описаните в тях данъчни фактури /, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, като данъчните задължения са в особено големи размери, на стойност 1 285 127, 21 лв, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, като е оправдан по обвинението за разликата до 1 586 740 лв, както и за това да е извършил деянието в периода, последващ 28.05.07 г. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства не са получили адекватна оценка, че доколкото справките-декларации по ЗДДС са подавани от пълномощника / св. В. /, и то, по електронен път, подсъдимият не би могъл да понесе наказателна отговорност, че не е установено подсъдимият да е предоставял на св. В. документи с невярно съдържание, че липсват данни за действителното съществуване на инкриминираните фактури, че осъдителната присъда почива на предположения, че е допуснато противоречие в мотивите към въззивния акт, касаещо обвинението за процесните справки-декларации и данъчните фактури, че не е взето предвид обстоятелството, че подсъдимият не е положил подпис на пълномощното от 28.05.2007 г, че наложеното наказание е явно несправедливо / същото следва да бъде намалено и бъде приложен чл. 66 НК /. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и жалбоподателят да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде изменена присъдата, като бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствените източници, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Съобразено е обстоятелството до кой момент подсъдимият е бил едноличен собственик, управляващ и представляващ дружеството [фирма], и за този период е ангажирана наказателната му отговорност. Вярно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от показанията на св. В., св. В. и св. К., установили, че св. В. е обработвал само документи, предоставени му от подсъдимия, който лично ги е носил в счетоводната къща или ги е изпращал по лица, на които е възложил да ги представят за осчетоводяване. Св. В. е действал като пълномощник на [фирма], а, както е известно, когато данъчнозадължено е юридическо лице, субект на данъчно престъпление е физическото лице, което по закон, респективно, по регистрация, го управлява и представлява. Имайки предвид периода, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в рамките на който последната по време справка-декларация е подадена на 14.05.2007 г, то ирелевантно за изхода на делото е обстоятелството, че подписът на пълномощното, датиращо от 28.05.2007 г, е положен от друго лице, а не от подсъдимия. Доколкото е установено, че жалбоподателят или лица, действали от негово име, са предоставяли на св. В. съответните данъчни фактури, послужили за изготвяне на инкриминираните справки-декларации, в този случай, не може да бъде направен извод, че починалият св. В. е съпричастен към извършеното престъпление / например, в качеството на съучастник като подбудител и/ или помагач, или посредствен извършител /. Изводите относно наказателната отговорност на подсъдимия не се променят от обстоятелството, че информацията е подадена по електронен път, каквато нормативна възможност съществува, тъй като във всички случаи се дължи подаване на декларация с вярно съдържание. Осъдителната присъда почива на доказани факти, изведени в резултат на процесуално издържан анализ на приложените доказателствени източници, поради което не е налице нарушение по чл. 303, ал. 1 НПК. Що се касае до това, че инкриминираните фактури не са приложени по делото, то това се дължи на поведението на подсъдимия, който не ги е съхранил в нарушение на Закона за счетоводството. Това обаче не би могло да послужи за оневиняването му, тъй като интересуващите процеса обстоятелства са изяснени чрез изискване на данни от съответното подразделение на Националната агенция по приходите. Не е допуснато релевираното противоречие в мотивите към въззивния акт, тъй като правилно е прието, че невярното документиране се отнася до процесните справки-декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки с описаните в тях данъчни фактури. Липсата на допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Неоснователно е и искането за оправдаване на подсъдимия, тъй като основанията за това не са налице / деецът не е осъден за несъставомерно деяние /. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Определеното наказание е съобразено с релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Отчетена е високата степен на обществена опасност на деянието, наред с ниската степен на обществена опасност на дееца, а наказанието е наложено при превес на смекчаващите обстоятелства, близко до минималния размер за съответната правна квалификация. Липсват обстоятелства, които да не са отчетени от въззивната инстанция, които биха могли да обусловят намаляване на наказанието, респективно, не е налице хипотезата на чл. 55 НК, поради което искането на жалбоподателя за смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде удовлетворено. При това положение се явява безпредметно обсъждането на довода за приложение на чл. 66 НК / срокът на определеното наказание „лишаване от свобода” изключва възможността за условно осъждане /. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Великотърновски апелативен съд № 68 от 2.04.2012 г, постановена по ВНОХД № 392/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: