1 Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 13.10.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3945 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника С. Я. В. срещу Решение № II-74 от 14.06.2013г. по в.гр.д.№ 733/2013г. на Бургаския ОС в частта за потвърждаване на решението на Бургаския районен съд по гр.д.№ 5164/2912г. за уважаването на иска с правно основание чл.213,ал.1 КЗ, за сумата 9 611.68лв., ведно със законната лихва от 22.06.2012г. и за сумата 211.24лв.-обезщетение за забава. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго за отхвърляне на иска над сумата 2 726.50лв. Поддържа, че размерът на причинените вреди е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.216,ал.1 НК, в извършването на което той е признат за виновен с влязла в сила присъда, а съгласно нея повредите по автомобила са на стойност 2 726.50лв. С оглед на това счита, че отговорността му по реда на чл.213,ал.1 КЗ спрямо застрахователя, изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение по застраховката „каско“, е ограничена до посочената в присъдата стойност на повреденото и унищожено имущество /щети по автомобила/. Изложени са и твърдения за неправилно определен от автотехническите експертизи размер на разходите за възстановяване на автомобила, липса на доказателства за извършен ремонт, липса на доказателства, че остойностените повреди са резултат на деянието, и неправилно начисляване на ДДС върху общо определената сума. С определение № 292 от 11.04.2014г. при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК съставът на ВКС допусна касационното обжалване за произнасяне по въпроса обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл.213 КЗ, от посочения в присъдата размер на вредите, за причиняването на които делинквентът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216,ал.1 НК. Обжалването е допуснато при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, като е прието, че даденото от Бургаския окръжен съд разрешение на въпроса противоречи на извода във влязлото в сила решение № 650/24.11.2009г. на Софийски окръжен съд по в.гр.д.№ 929/2009г., че при престъпления по чл.216,ал.1 НК размерът на вредата е елемент на престъпния състав, поради което при предявен иск по чл.45 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази със стойността на щетите на противозаконно унищожените движими вещи, посочена в присъдата и свободната преценка на доказателства относно размера на щетата е изключена. С писмен отговор ответникът [фирма] чрез законните си представители е оспорил основателността на жалбата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Съдилищата са сезирани с иск, предявен от застрахователя, изплатил обезщетение по имуществената застраховка „каско” на собственика на лек автомобил“БМВ“, модел 530, рег.№ 3444 КК, за повреждането на който ответникът е осъден за престъпление по чл.216,ал.1 НК. С влязла в сила присъда С. В. е признат за виновен, че на 31.03.2010г. в [населено място] повредил чужди движими вещи-преден десен калник, преден капак, ляв праг, средна лява колонка, предна дясна врата и унищожил преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, стъкло на предна дясна врата, предна броня на лек автомобил“БМВ“, модел 530, рег.№ 3444 КК, на обща стойност 2 726.50лв. Безспорно е било плащането по застраховка „каско“ на сумата 11 900.67лв. на собственика на автомобила, която е предмет на претенцията на встъпилия в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата застраховател, ведно с обезщетението за забава от датата на плащането. Приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза е посочила, че настъпилите щети са следствие на увреждането на автомобила на 31.03.2009г. и са коректно оценени от застрахователя; липсват доказателства за извършен ремонт от конкретен автосервиз, поради което при определянето на разходите по експертна оценка, калкулираните от застрахователя съответстват на действителната стойност на вредата към момента на събитието. Първоинстанционният съд е уважил иска за главницата в предявения размер и е присъдил обезщетение за забава от датата на поканата за плащането в размер на 258.20лв. Пред въззивната инстанция по искане на ответника-въззивник е била изслушана нова тройна автотехническа експертиза, която е установила, че цената на частите за подмяна, труда и цената на боя и материали е на стойност 11 376.55лв. с ДДС. Съобразявайки наведеното от ответника възражение, че приетата експертиза в определени пунктове е дала по-висока стойност на частите за подмяна и ремонт от изплатената от застрахователя по опис-заключението по щетата, окръжният съд е редуцирал /намалил/ тези стойности, съответно и разходите за труд, изключил е разхода за възстановяване на ел.печка, поради което е отхвърлил иска за главницата за сумата 2 288.99лв. и съответно иска за обезщетение за забава за 46.96лв. За да потвърди решението в останалата част съдът е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, задължителната сила на присъдата обхваща извършеното виновно и противоправно деяние на ответника по повреждането и унищожаването на посочените части на автомобила, а за останалите повреди, описани от застрахователя, последният дължи доказването на всички елементи на непозволеното увреждане. Приел е, че те са доказани от показанията на разпитания свидетел-очевидец на деликта и от заключението на експертизите, установили, че констатираните повреди, извън тези, посочени в присъдата, са пряк резултат от действията на ответника. Мотивирал е, че възражението, заявено в отговора на исковата молба, че присъдата е задължителна за гражданския съд и по отношение на размера на причинените вреди, е неоснователно, тъй като задължителната сила се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително и размера на вредата, но само когато е елемент от фактическия състав на престъплението. Отчел е, че в състава на чл.216,ал.1 НК-престъплението, в извършването на което е признат за виновен ответникът, размерът на вредата не се включва, тя не е квалифициращ признак, какъвто би бил налице ако разпоредбата предвиждаше настъпването на „значителни вреди“. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Формираната трайна съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971г. по гр.д.№ 130/1971г. на І г.о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр.д.№ 1789/76 на І г.о., Решение № 53 от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980г. по гр.д.№ 1366/1979г.-І г.о., Решение № 2759/26.09.1981г. по гр.д.№ 2095/1981г.-І г.о./ е, че влязлата в сила присъда относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд само когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в присъдата не е задължително. Констатации за други факти, които не са елемент от престъпния състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо и нямат обвързваща сила. При спор, страните в гражданския процес могат да установят вида и обема на щетата с допустимите доказателства. Становището, че обективните граници на силата на пресъдено на присъдата обхващат само изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.300 ГПК обстоятелства последователно е проведено и във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС-Решение № 25 от 17.03.2011г. по т.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 22 от 05.05.2011г. по т.д.№ 368/2010г. на І т.о. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.216,ал.1 НК, който унищожи или повреди чужда движима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Престъплението по чл.216,ал.1 НК е резултатно-престъпният резултат е негодността на вещта. Независимо, че наличието на имуществена стойност на унищоженото или повреденото има значение за осъществяването на наказателния състав, това релевантно за обективния признак на деянието стойностно измерение, не е равнозначно на дефинираната в конкретните състави на НК „имуществена вреда” /значителна имуществена вреда –чл.341,чл.343,ал.1, б.”а”, чл.356 ”е” НК; значителна вреда -171,ал.4,чл.216,ал.5,чл.330,ал.3 НК; значителна щета-чл.219 НК/. Следователно, имуществените вреди не са предмет на установяване в наказателното производство като елемент от състава на престъплението по чл.216,ал.1 НК. Причиняването на значителни вреди е елемент от друг състав- на престъплението по чл.216,ал.5 НК. Поради това, приетият с присъдата по чл.216,ал.1 НК размер на увреденото имущество не е задължителен за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици, тъй като с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, присъдата има задължителен характер относно извършването на деянието, с оглед на всички негови признаци, доколкото са въздигнати като елементи на престъпния му състав. Деянието по чл.216,ал.1 НК не обхваща във фактическия състав размера на щетата. Поради това в производството по чл.213,ал.1 КЗ по предявения от застрахователя в резултат на суброгацията иск и при възникнал спор, страните могат да установяват размера на вредите с допустимите доказателства тъй като приетото стойностно измерение на щетата не се обхваща от задължителния характер на присъдата за престъплението по чл.216,ал.1 НК. С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав, на основание чл.291,т.1 ГПК, приема за правилно становището, възприето в обжалваното решение, което и обосновава неоснователността на касационната жалба. Законосъобразен е изводът, че отговорността на ответника към застрахователя е в размер на действителната стойност на имуществото, увредено на 31.03.2010г., като щетите, описани от застрахователя са съпоставени със събраните гласни доказателства, а определената експертна оценка е потвърдена от приетите автотехнически експертизи. Тезата на ответника, че релевантна за определянето на обема на отговорността му по предявения с правно основание чл.213,ал.1 КЗ иск е стойността на имуществото, посочено в присъдата, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216,ал.1 НК, е неоснователна. Неоснователно е и становището, че размерът на действителните вреди е недоказан, а обстоятелството, че няма данни каква е заплатената от собственика стойност на ремонта е ирелевантно, тъй като определеното от застрахователя обезщетение е по експертна оценка. Ответникът не е противопоставил възражение, основано на разпоредбата на чл.213, ал.1, изр. четвърто КЗ - че е имал валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”. По довода за неправилно начислени суми за ДДС е даден отговор в определението по чл.288 ГПК. Разноски на ответника не следват- дружеството е поискало присъждане на такива, но липсват доказателства за упълномощен адвокат или юрисконсулт за настоящото производство. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Оставя в сила Решение № II-74 от 14.06.2013г. по в.гр.д.№ 733/2013г. на Бургаския ОС в частта за потвърждаване на решението на Бургаския районен съд по гр.д.№ 5164/2012г. за уважаването на иска с правно основание чл.213,ал.1 КЗ, за сумата 9 611.68лв., ведно със законната лихва от 22.06.2012г. и за сумата 211.24лв.-обезщетение за забава. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.