4 Р Е Ш Е Н И Е № 109 С. 16.06. 2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 633/2010 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Ц., чрез пълномощника му адв.Г. С., срещу въззивно решение от 06.08.2009г. по гр.д. № 200/2009г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №18/2009г. по гр.д.№356/2008г. на Районен съд – Мездра. С определение № 1257/28.12.2010г. е допуснато касационно обжалване касационно обжалване на въззивното решение с оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК ВКС по въпрос, който касае допустимостта на решението предвид приключилото гр.д.№ 241/2002г. на САС и допустимостта на производството по така предявения иск. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Според касатора обжалваното решение е недопустимо. То не е съобразено с постановените решения по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ на Врачанския окръжен съд, и с решението по гр.д.№241/2003г. на САС. Решението е и неправилно. К. притежава нотариален акт за собственост още преди образуване на ТКЗС и по цитираните дела вече е установил правото си собственост срещу [фирма]. Ответникът е придобил от последното имота по публична продан и е придобил от несобственик. Ответникът по касация [фирма] оспорва като неоснователна касационната жалба. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №18/2009г. по гр.д.№356/2008г. на Районен съд – Мездра, с което е уважен предявеният от [фирма]-гр.М. срещу Ц. С. Ц. и С. С. Ц. иск за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот – УПИ ІІ, пл.№27, кв.118, целият с площ 1136 кв.м., ведно с построените в него „бензиностанция” с площ 32,50 кв.м. и два броя бензиноколони. В. съд е приел, че ищецът е установил правото си на собственост върху процесния имот с възлагателно постановление от 19.11.2003г. на съдебен изпълнител при РС-Мездра по проведена публична продан по изпълнително дело №219/2002г. , по която длъжник е [фирма]. Решението по гр.д.№241/2002г. на САС, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на настоящите ответници – физически лица, срещу последното дружество, няма С. по отношение на ищцовото дружество. Купувачът по публичната продан се счита за собственик по силата на постановлението за възлагане, докато лицето което твърди, че имотът е негова собственост не докаже правата си. В случая ответниците по иска не са доказали правата си, тъй като не е налице приключила със завършващ акт на съответната ОСЗ реституция по ЗСПЗЗ. В. съд е установил фактическа обстановка, съгласно която на 07.02.2001г. ответниците по настоящото дело – Ц. С. Ц. и С. С. Ц. са завели срещу [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД за предаване владението на процесния недвижим имот и за заплащане на обезщетение за ползване, по които е образувано гр.д.№126/2001г. на ОС-Враца. Исковата молба е вписана на 13.03.2001г. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете. С решение по гр.д.№241/2002г. на САС решението е отменено в частта относно иска с правно основание чл.108 ЗС и в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД до размера от 6 480,50 лева. По реда на чл.208,ал.1 ГПК/отм./ е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че Ц. С. Ц. и С. С. Ц. са собственици на парцел ІІ от 1136 кв.м., парцел ІІІ от 2800 кв.м., парцел ІV от 1054 кв.м. и парцел VІІ от 1131 кв.м., всички в кв.118 по плана на [населено място] по силата на завършила реституционна процедура по ЗСПЗЗ и дружеството е осъдено да предаде владението върху имотите на ищците, както и да им заплати обезщетение за ползване в размер на 6 480,50 лева. Решението е съобщено на ответника [фирма] на 05.11.2003г. То е обжалвано от ищците Ц. в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.59 ЗЗД над присъдения размер. С решение от 05.08.2005г. по гр.д.№422/2004г. на ВКС, ІVг.о. решението на САС е оставено в сила. С постановление от 19.11.2003г. по изп.д.№ 219/2002г. по описа на СИС при РС-Мездра, по реда на чл.380,ал.1 ГПК /отм./ е възложен на обявения за купувач по извършената публична продан [фирма] /сега [фирма]/ имот, собственост на длъжника [фирма], [населено място], а именно УПИ, представляващ парцел ІІ, пл.27, кв.118 по плана на [населено място], целият с площ 1136 кв.м., ведно с построената в него „бензиностанция” и две бензинколони. Въз основа на издадения в полза на ищците по гр.д.№241/2002г. на САС Ц. изпълнителен лист от 09.02.2004г. е образувано изп.д.№52/2004г. за въвод във владение на взискателите по реда на чл.415 ГПК /отм./ Такъв не е извършен срещу [фирма] и по молба на [фирма], който се е легитимирал като собственик на имота въз основа на възлагателното постановление, изпълнението е спряно. Впоследствие [фирма] е предявил настоящия иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу Ц. С. Ц. и С. С. Ц. за установяване, че е собственик на имота въз основа на възлагателното постановление. В исковата молба се твърди, че придобивното основание е публична продан по реда на чл.384,ал.2 ГПК като решението по приключилото дело за правото на собственост върху имота между [фирма] и ответниците по настоящия иск е непротивопоставимо на купувача. При така установените факти, следва да се приемат за незаконосъобразни изводите в обжалваното въззивно решение относно допустимостта на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че е собственик на процесния имот на основание публична продан и постановление за възлагане по чл.384 ГПК/отм./. По начало възлагането по този ред има вещноправно действие. Купувачът придобива собствеността от деня на възлагането по силата на акта на съдебния изпълнител. В разглеждания случай обаче е налице правоприемство между дружеството – длъжник по публичната продан [фирма] и купувача по нея и ищец в настоящия процес [фирма] по отношение на процесния имот. Това правоприемство е частно, осъществено на деривативно придобивно основание. То е осъществено по време на висящото дело, образувано по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от ответниците по настоящото дело Ц. срещу длъжника по изпълнителното дело и след вписване на исковата молба. При това положение е налице прехвърляне на спорното право по реда на чл.121,ал.3 ГПК /отм./ и постановеното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, в т.ч. в установителната му част относно правото на собственост, обвързва приобретателя и има задължителна сила за него. Решението разпростира С. и спрямо приобретателя по време на процеса, което прави недопустимо последващото предявяване от него срещу ищеца по приключилото дело на иск за установяване правото на собственост върху същия имот на придобивното основание, осъществено по време на процеса. Становището за обвързаност на приобретателя на спорното право по реда на чл.121,ал.3 ГПК /отм./, сега чл.226,ал.3 ГПК е застъпено и в практиката на ВКС, изразена в ТР№79 от 30.12.1977г. по гр.д.№68/1977г., ОСГК, както и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 807 от 01.12.2010г. по гр.д.№1081/2009г. След като ответникът по ревандикационния иск е прехвърлил претендираното от него право на собственост върху имота и прехвърлянето на имота е осъществено при висящност на спора за собственост, то третото лице като негов правоприемник ще бъде обвързано от решението, което установява, че собственик на имота е не ответникът – владелец, а ищецът. Приобретателят на спорното право от ответника в този процес е обвързан от решението поради разпоредбата на чл.121,ал.3 ГПК /отм./. Недопустимо е той да оспорва правото на собственост на ищеца с възраженията на своя праводател като се позовава само на правоприемството, поради което приключилият спор не може да бъде пререшаван. С оглед изложеното, обжалваното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени поради недопустимост на предявения иск и производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 06.08.2009г. по гр.д. № 200/2009г. на Врачанския окръжен съд и потвърденото с него решение №18/2009г. по гр.д.№356/2008г. на Районен съд – Мездра. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: