Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 78 София, 29.03.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  осми февруари две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                  ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при  участието на секретар  Теодора Иванова при участието на  прокурора на ВКП- прокурор ДЕЧЕВА изслуша докладваното от  председателя съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 3235 /2008  година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК.   Т. С. Т. от гр. В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 82 от 23.04.2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 80/2008 година на Окръжен съд гр. В. с което е потвърдено Решение Nо 800 от 20.11.2007 година по гр.д. Nо 1708/2007 година на Видинския районен съд по отхвърления иск по чл. 436 ГПК/ отм./. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , е приета от съда, след преценката , че релевирания материално-правен въпрос касаещ в рамките на спора приложимостта на процедурата по международен договор, а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба , е въпрос от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които има достатъчно данни , че са били изселени в Република Франция . По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация- община М., с който се поддържа , че обжалваното решение по същество е правилно, а обжалването е недопустимо тъй като липсва противоречива практика. След преценка на доказателствата по делото и наведените от страните доводи , в правомощията по чл. 290 и чл. 291 ГПК, настоящият състав на второ гражданско отделение , намира: Производството е образувано по искането на Т. С. Т. срещу О. М. за обявяване смъртта на бившия жител на с . Подгоре, община М., емигрирал във Франция и починал там на 31.12.1973 година. Поради неиздаден акт за смърт и затруднения при реализиране парата на наследниците му, се иска по реда на чл. 443-446 ГПК / отм./ във вр. с чл. 14 ЗЛС С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е потвърдил решението на районен съд по отхвърления иск по чл. 436 ГПК/ отм./, приемайки , че не е доказано законовата предпоставка- да се докаже че не е съставен акт за смърт в държавата , в която е починало лицето, съобразно на процедурата според нейните закони. Решението на въззивния съд е процесуално допустимо. Съдебната теория и практика на съдилищата приемат безпротиворечиво , че независимо от посоченото от страната – правно основание на заявения иск, правната квалификация на същия иск , е основно процесуално задължение на съда. Именно съдът , който разрешава конкретния спор по същество, с оглед на въведените с исковата молба твърдения и рамката на заявеното искане на търсената съдебна защита, дава квалификацията- т.е. дефинира правното основание и разрешава спора с оглед на същото. Решението на въззвиния съд е правилно. Правният институт на обявяване на смърт се регламентира от разпоредбите на чл. 549-552 ГПК / чл. 443-448 ГПК- отм./. С обявяване смъртта на едно физическо лице по съдебен ред , въз основа на решението по чл. 551 ГПК/ чл.446 ГПК- отм./ , общинските власти се задължават да съставят акт за смърт на лицето. Решението на съда поражда същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Това решение, с което се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта на смъртта. Въз основа на него се съставя акта за гражданско състояние, който има пълна доказателствена сила за отразените в тях данни и е средство за публичното им разгласяване. Съобразявайки тази същност на института , с твърдяните правно релевантни факти по молбата на Т. Т. относно мястото в което е настъпила смъртта и момента на смъртта, съдът правилно е квалифицирал и разгледал искането , като такова по чл. 436 ГПК / отм./ т.е. искане за издаване на документ за гражданско състояние- акт за смърт на П. Г. Й. , какъвто не е бил съставен. Отказът на съда да уважи искането е правилен . Законосъобразно съдилищата- районен и окръжен , са приели, че след като фактът е настъпил в чужбина , неговото установяване може да се иска само доколкото молителят е доказал , че не може да се снабди с необходимите документи. Доказването на отрицателно условие изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае до охранително производство касаещо съдебно съдействие за установяването на факт, като в случая това е следвало да стане чрез представянето на документи от чуждата държава или от нашето Министерство на външните работи. Позоваването на приложимостта на процедура по международен договор, подписан от Република България , а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията на страната-молител за правопораждащи факти не може да се цени като пропуск на съда и необоснованост на постановения съдебен акт. Самото позоваване за приложението на един международен договор е направено едва с касационната жалба и не е било поставено като искане от страната в рамките на процеса пред инстанциите. Приложимостта на Глава III „Консулски функции” и регламентираните правомощия на дипломатическите мисии , са норми от организационен характер и не обуславят пряко извод за отказано съдействие и надлежно издаден документ, удостоверяващ смъртта на лицето и заместващ официалните документи на чуждата държава. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 82 от 23.04.2008 година, постановено по гр. в.. д. Nо 80/2008 година на Окръжен съд гр. В. с което е потвърдено Решение Nо 800 от 20.11.2007 година по гр.д. Nо 1708/2007 година на Видинския районен съд по отхвърления иск по чл. 436 ГПК/ отм./. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ: