О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 81 гр. София, 01.08.2016 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи август, 2016 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на прокурора от ВКП СИМОВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.714/16 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение от 29.06.16 г., постановено по Н.Ч.Д.954/16 г.по описа на РС-Сливен, е прекратено производството по посоченото дело и е повдигната препирня за подсъдност, решаема от ВКС на РБ на основание чл.44, ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита,че компетентният съд е РС-Карлово-било то на основание чл.44,ал.1 НПК, било на основание чл.43,т.1 НПК /съдържателно изложение на второто основание/. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Най-напред е било образувано Н.Ч.Д.400/16 г.по описа на РС-Карлово, по искане на прокурор от РП-Карлово за задължително настаняване и лечение на С. Г. Т. в съответно лечебно заведение- по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Закона за здравето/ЗЗ/. С разпореждане № 2649/06.06.16 г., постановено по това дело, съдията-докладчик го е прекратил и изпратил по подсъдност на РС-Сливен,доколкото настоящият адрес на предложеното за настаняване лице е в този град. Разгърната е тезата, че съгласно чл.156,ал.1 ЗЗ настаняването на задължително лечение на лицата по чл.155 от същия закон, се извършва по силата на решение, издадено от РС по настоящ адрес на лицето, а не с оглед конкретното му местоживеене. Въз основа на това е образувано Н.Ч.Д.954/16 г.по описа на РС-Сливен. Направена е справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/ 18.11.09 г. на НБД „Население” и е констатирано,че и постоянният, и настоящият адрес на С. Т. са в [населено място]. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.06.16 г. Тогава Т., нередовно призована от адреса в [населено място] /също както и пред РС-Карлово/, не се е явила. Назначеният й служебен защитник е подкрепил искането на прокуратурата и е поискал изпращане на делото за разглеждане на РС-Карлово. И това е така, тъй като свидетел е заявил,че от 15.05.16 г. жената живее в [населено място], [община], [улица], на същия административен адрес като него. В тази връзка РС-Сливен е повдигнал спор за подсъдност по силата на чл.44,ал.1 НПК, тъй като е установено фактическото местоживеене на лицето на територията на съдебния район на РС-Карлово; обстоятелството, че случката, породила искането, е станала именно в [населено място] и че свидетелите на същата, поискани от прокуратурата, са оттам. Препирнята за подсъдност предпоставя разсъждения по ЗЗ. По отношение на задължително настаняване и лечение на лицата по чл.155 от същия, регламентацията визира разглеждане на производството от районния съд по настоящ адрес на исканото за настаняване лице. ЗЗ използва легално предвидения в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ термин „настоящ адрес”, както е приел РС-Карлово. При сходна процедура за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 НК, раздел І на глава 34 от НПК обаче, процесуалният закон работи с понятието „местоживеене” на лицето, за да определи съответния компетентен за тази процедура районен съд. Съгласно чл.89 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото,където лицето живее или получава кореспонденцията си. Съгласно чл.93 от същия закон постоянният адрес е такъв в населено място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението и винаги е на територията на РБ. Съгласно чл.94 ЗЗГ настоящ адрес е този, на който то живее. Всяко лице може да има само по един постоянен и настоящ адрес. Следователно, принципно подбраният от законодателя и житейски разбираем фактор е, че човек живее и престоява преимуществено на адреса, регистриран като настоящ. Това обаче не го прави закрепостен към него. По най-различни причини е възможно лицето да не пребивава на настоящия си адрес по смисъла на ЗГР. Но то може да има свои разнородни активности, социални връзки, лични контакти, възможности за пребиваване при близки или наличие на собственост на място, където реално живее, но което не съвпада със законоопределения „настоящ адрес”. В процедура като тази по ЗЗ, където поисканото за настаняване лице се твърди, че демонстрира болестни прояви и е опасно за себе си и за хората, намиращи се точно на мястото, което то фактически обитава /както е в процесния случай и е видно от обстоятелствената част на искането за настаняване/, понятието „настоящ адрес” не бива да се извежда на формалната база на ЗГР. При така очертания подход настоящата инстанция намира, че визираният в чл.156,ал.1 ЗЗ „настоящ адрес” не се попълва формалистично от ЗГР /макар и това да следва да е мястото, където лицето живее/, а по-скоро от смисъла, вложен в чл.428 НПК- фактическо местоживеене на лицето. Следователно се споделя позицията на РС-Сливен и компетентен да се произнесе по това производство,което при това се характеризира поради спецификата си като белязано с необходимост от бързо разглеждане, е РС-Карлово. Неслучайно там прокуратурата е активирала обсъжданата процедура, очевидно споделяйки заетата от този съд позиция. Предвид изложеното, що се касае до наведените доводи с оглед адресите на свидетелите в [населено място] в района на РС-Карлово /от съда и прокурора от ВКП, оценимо като искане за преминаване в процедура по чл.43,т.1 НПК, в случай че не бъде удовлетворено искането по чл.44,ал.1 НПК/, ВКС няма да взима отношение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-Сливен Н.Ч.Д.954/16 г., за образуване и разглеждане на РС-Карлово. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС- Сливен за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/