Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 04 август 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 321/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби, депозирани от двамата защитници на подсъдимия Й. П., срещу въззивна присъда от 25.11.2013 г., постановена по внохд № 357/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд. Двете жалби са бланкетни, като се релевират оплаквания по всички касационни основания на чл. 348, ал.1 от НПК. Депозирано е допълнение към една от жалбите, а именно тази, подадена от адв.Г.. В него изрично се развиват доводи, касателно поведението на председателя на съдебния състав по време на въззивното производство; проблематиката във връзка с полицейското насилие; доводи за неправилно приложение на материалния закон, както и такива за допуснати нарушения във връзка със събирането на доказателствата. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни и моли присъдата на Софийски окръжен съд да бъде оставена в сила. Адвокат Г., защитник на подсъдимия изразява становище за опороченост на процеса, тъй като е била ограничена възможността й, като защитник, за произнасяне на пледоарията в пълнота. Изразява становище и по проблематиката на полицейското насилие. Оспорва отказа на въззивния съд за разпит на свидетел, който да бъде защитен. Намира, че пострадалият си е превишил правата като служител на полицията, доколкото има установени законови правила и норми за арест на лица. Счита, че атакуваната присъда е била постановена при недоказаност на обвинението, поради което пледира за оправдаването на подсъдимия П.. Адвокат И., който също е защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба с допълнението, изготвено от адв.Г. Намира, че в мотивите на въззивната присъда съдът е приел нови факти, каквито не са били установени от разпитите на свидетелите. Моли за пълна проверка на въззивната присъда. Твърди, че подзащитният му се е отдалечавал от пострадалия, поради което няма как да му е причинил инкриминираните телесни повреди. Пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Подсъдимият П. поддържа казаното от защитата и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 15 от 20.03.2013г., постановена по нохд №226/2011г. на Районен съд-Елин Пелин, подсъдимият Й. Д. П. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК. С въззивна присъда от 25.11.2013 г., постановена по внохд №357/2013 г., Софийски окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, след което е признал подсъдимия Й. Д. П. за виновен в това, че на 28.08.2010г. в [населено място], обл.Софийска е причинил на полицейски орган –Г. М.- инспектор група „КП” при РПУ-Е. П., при изпълнение на службата му, телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на дясната ябълчна кост, две повърхностни драскотини в дясната тилна област на главата, едно кръвонасядане и една повърхностна драскотина в областта на дясната мишница, две охлузвания в областта на левия лакът, едно охлузване н областта на лявата колянна капачка, поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Същите са бланкетни с релевиране на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. От съдържанието на допълнението могат да бъдат изведени аргументи само в подкрепа на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които се поддържат от защитниците и подсъдимия и в хода на съдебните прения. Правят се възражения относно поведението на председателя на въззивния съдебен състав. Принципно действията на председателя по водене на съдебното заседание могат да обусловят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, ако са довели до допускане на съществено процесуално нарушение. Твърденията, че е ограничена възможността на защитата, и в частност на адвокат Г. да изрази в пълнота защитната си позиция принципно е сред тези основания, но в случая касационната инстанция не би могла да направи извод за подобно поведение, доколкото такова не е изводимо от данните по делото. Видно от протокола, съставен за проведеното на 25.11.2013г. съдебно заседание/ по въззивното производство/ на адвокат Г. е била предоставена възможност да пледира в хода на съдебните прения, което тя е сторила и няма данни за ограничаване възможността в пълнота да изложи защитната си теза. Действително е поискана поправка на протокола, но същата не е била допусната, при спазване реда, визира в чл.312 от НПК. При тези данни не може да се приеме, че е налице допуснато нарушение на правата на защитника, като страна в процеса. Отказът на съда да разпита свидетелката П., след като й даде защита по чл.123 от НПК, освен, че не подлежи на инстанционен контрол, е безпредметно да бъде обсъждан, тъй като тя вече е разпитана в хода на въззивното съдебно следствие с установена и открита самоличност, поради което едно връщане на делото не би довело до възможност тя да бъде разпитана като защитен свидетел. Неоснователно е възражението и за невярна оценка на доказателствената съвкупност, довела до приемането на нови фактически положения. Следва да се отбележи, че решаващите съдилища не могат да бъдат упрекнати за това, че не са събрали възможният доказателствен обем. Също така, в тяхната компетентност е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и проверка на вече събрани, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността на съда да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и доказателствените средства за тяхното изясняване не могат да имат предварително определена сила. Въззивният съд, след проведено въззивно съдебно следствие е събрал възможния доказателствен обем и след интерпретацията на доказателствената маса е приел различна фактическа обстановка от тази, установена от първата инстанция. Касационният съд не може да приема нови фактически положения, а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Въззивният съд не е излязъл извън рамките на възведеното с обвинителния акт фактическо обвинение, относно правно релевантните факти, като това, че е детайлизирал част от фактологията, не означава, че е допуснал нарушение. Едно от травматичните увреждания на пострадалия е контузия в дясната ябълчна кост. Механизмът на получаване на травмата в областта на дясната лицева част, както и медикобиологичните й характеристики, са установени по несъмнен начин от събраните от двете инстанции доказателства. Категоричността, с която е установен механизмът, по който е получено това нараняване, при това в конкретната област на лицето, не се променя от проявената колебливост в показанията на пострадалия, депозирани пред РС-Елин Пелин при повторното разглеждане на делото за това дали тази травма е в областта на лявата или дясната скула на лицето.Самият свидетел обяснява, че объркването е с оглед на изминалото време. Горното не води до дискредитиране показанията на свидетеля М.. Принципните разсъждения на защитата относно полицейското насилие и произвол, не могат да бъдат предмет на настоящото решение. С оглед конкретиката на казуса следва да се посочи следното: съдебната практика е категорична в разбирането си, че под „при изпълнение на службата или функцията” следва да се разбира по време изпълнение на задължение, включващо се в службата или функцията на пострадалото лице независимо дали той е изпълнявал това задължение в определеното време или извън него и без да е необходимо поводът за причиняване на телесното нараняване да е във връзка със службата или функцията. Въззивният съд подробно е обсъдил задълженията и правомощията на пострадалия, произтичащи от съответните нормативни актове, като ги е съотнесъл към фактическите действия на М., което е обусловило и правилни правни изводи за осъществено от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК. Настоящият състав напълно ги споделя, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Неоснователно е твърдението, че пострадалият не е следвало да предприема действия спрямо подсъдимия, независимо, че е установил нарушение на изпълняваната мярка за неотклонение „домашен арест”, тъй като П. не е нарушил обществения ред. Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно ЗМВР и ППЗМВР, изпълнението на мярката за неотклонение „домашен арест” е възложено на органите на МВР. От изложеното може да се обобщи, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационните жалби са неоснователни и като такива не могат да бъде уважени. Това обуславя оставяне в сила на въззивната присъда, постановена от Софийски окръжен съд. В жалбите се възразява и за явна несправедливост на наказанието, но впоследствие не се развиват доводи, които биха могли да бъдат предмет на обсъждане от тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 25.11.2013 г., постановена по внохд №357/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: