РЕШЕНИЕ № 194 София, 31.12. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3847/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5068125/05.05.2017 г., допълнена с молба вх. № 5145570/18.09.2018 г., подадена от Б. Д. В., за отмяна на решение № ІІ-61-22003 от 29.12.2016 г. по гр. д. № 31954/2012 г. на Софийския районен съд, с което е извършена делба на съсобствен недвижим имот - апартамент, чрез изнасянето му на публична продан, и е уважен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. В молбата се излагат твърдения, че в последното съдебно заседание по делото във втората фаза на делбата, проведено на 29.11.2016 г., районният съд дал ход по същество в отсъствието на процесуалния представител на молителката адв. Т. и при неспазване на срока за представяне заключението на вещото лице. Съдът не уважил искането й, направено в това заседание, за отлагане на делото. В съдебния протокол не било записано изявлението на молителката, че преди заседанието адвокатът я уведомил по телефона за авариране по пътя извън С. на път за заседанието. Съдът не уважил /не се произнесъл по/ направеното след заседанието искане на адвоката за отмяна на хода по същество, в което са изложени причини, сочещи на обективна невъзможност процесуалният представител да се яви в насроченото заседание. В резултат на всичко това, съставляващо грубо нарушение на процесуалните правила, а и поради неизпълнение от страна на съдебния състав, разглеждащ делото, на задължението му по чл. 7 ГПК да напъти страната към извършване на съответните процесуални действия, молителката била лишена от право на защита, в частност било осуетено правото й да поиска възлагане на делбения имот като преживяла съпруга, както и да предяви претенция по сметки. Ответникът Д. К. В. счита молбата за отмяна за основателна; Д. Х. М. я счита за неоснователна. С определение № 236/02.11.2018 г. в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е приета за допустима. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна се основава на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 3 ГПК - твърди се, че молителката, вследствие на нарушаване на съответните правила, не е могла да се яви чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Данните по делото сочат, че съдът е счел за първо заседание във втората фаза на делбата проведеното на 02.10.2014 г., когато и приел предявената от ищцата Д. М. претенция по сметки. В това заседание молителката - ответница по иска за делба, се е явила лично и с процесуален представител адвокат М. Т., редовно упълномощен /вж. пълномощно от 16.06.2014 г., приложено между л.л. 99 и 100/, като възлагателна претенция и такава по сметките не са били предявени от нейно име. Следващото заседание е проведено на 29.11.2016 г., когато молителката се е явила лично /това всъщност е първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата на 02.08.2016 г., когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК/. В протокола от заседанието е вписано искането на молителката да не се дава ход на делото по съображения, че според адвоката, който няма да се яви в заседанието, делото ще се отложи, тъй като страните имат друго дело в друг състав. Записано е и изявлението на молителката, че не е запозната с експертизата. Съдът намерил, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, доколкото за заседанието страните са редовно уведомени. След като изслушал заключението на назначеното по делото вещо лице и приел писмени доказателства, съдът приключил съдебното дирене, дал ход на устните състезания, в които молителката отново поискала отлагане на делото и обявил, че ще се произнесе с решение в срок. На същата дата - 29.11.2016 г., в закрито заседание, съдът оставил без уважение молба на молителката за отмяна на определението, с което устните състезания са обявени за приключени. Позовал се на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК и посочил, че неявяването на пълномощника на страната, което не се дължи на обективна причина, а на субективната увереност, че ход на делото няма да бъде даден, не е само по себе си основание за отлагане на делото. На 06.12.2016 г. е подадена молба вх. № 1183151 от адвокат М. Т. за отмяна на определението, с което е даден ход но същество. Като причина за неявяването в заседанието на 29.11.2016 г. е посочена повреда на автомобила, с който повереникът пътувал към [населено място], за да се яви в насроченото за 15.30 часа съдебно заседание. В молбата е записано още, че доверителката му не е могла да знае за обективната причина, поради която адвокатът не се явил в залата. По тази молба липсва произнасяне. С оглед на тези данни следва да се приеме, че поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение не е налице. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Трайната и последователна съдебна практика по приложението на посочената разпоредба приема, че пречка за даване ход на делото е наличието на неотстранимо препятствие за явяване както за страната, така и за нейния пълномощник. В случая страната се е явила лично, поради което не са съществували пречки за даване ход на делото. От друга страна за причините за неявяването на пълномощника са налице само твърдения, неподкрепени с доказателства. Налице е и противоречие в това отношение между твърденията на страната и на повереника й - дали неявяването на последния се дължи на субективната увереност, че ход на делото няма да бъде даден, или на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Ако страната е считала, че в съдебния протокол не са вписани някои от изявленията й, е следвало да поиска поправка по реда на чл. 151 ГПК, което тя не е сторила. Съобразно с фактите по делото непроизнасянето от съда по молбата от 06.12.2016 г. само по себе си не съставлява такова нарушение на обсъжданото процесуално правило, което да е довело до лишаване на молителката от право на защита. Не се установява и твърдението съдът да е процедирал в нарушение на чл. 199 ГПК - заключението на вещото лице е било представено на 21.11.2016 г. в изискуемия от закона едноседмичен срок преди съдебното заседание на 29.11.2016 г. Не се констатира и нарушение на чл. 7 ГПК, тъй като съдът няма задължение да напътва страната по извършване на такива процесуални действия, които са предоставени изцяло на нейната преценка- дали да предяви възлагателна претенция и претенция по сметки между съделителите. В обобщение, не се установява да са допуснати нарушения на съответните процесуални правила, вследствие на които молителката да е била лишена от право на защита поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Не са налице предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата за отмяна ще бъде оставена без уважение. Ответницата по молбата за отмяна Д. М. е поискала присъждане на разноски за производството по отмяна, които е сторила по договор за правна защита и съдействие № 751126 от 05.12.2018 г. В договора е записано, че е заплатена сумата от 300 лева, но не е указан видът на плащане - в брой или по сметка, като във втория случай договорът следва да бъде придружен със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, според приетото в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо искането не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б. Д. В. молба вх. № 5068125/05.05.2017 г., допълнена с молба вх. № 5145570/18.09.2018 г., за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ-61-22003 от 29.12.2016 г. по гр. д. № 31954/2012 г. на Софийския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: