Р Е Ш Е Н И Е №53 С о ф и я, 29 юни 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 м а р т 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски наказателно дело № 1566/2015 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от подсъдимия Ю. С. Т. от Шумен, допълнението към нея от защитника му адв.Л.Р. от САК и по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Н. Л. от Шумен адв.Г.С. от АК-Шумен срещу въззивна присъда № 12 от 28.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 255/2014 г. на Апелативен съд-В., която се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с искания за отмяната й и оневиняване на двамата подсъдими по предявените им обвинения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите. Представителят на гражданския ищец ДА„ДРВВЗ”-С. оспорва основателността на жалбите и моли обжалваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. За гражданския ищец „Т. Ш.”- (в несъстоятелност), редовно уведомени, не изпращат представител и не са взели отношение по жалбите. Касаторите Т. и Л., редовно уведомени, не вземат лично участие в касационното производство, а Л. не е изпратил и процесуален представител. Защитниците на подс.Т. адв.Л.Р. и адв.Л.И., двамата от САК, молят жалбата на подзащитния им да бъде уважена. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 5 от 16.02.2010 г. по НОХД № 389/2009 г. на Окръжен съд-Шумен подсъдимият Ю. С. Т. от Шумен е признат за виновен в това, че в периода от 16.09.2004 г. до 22.10.2005 г. в Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на „Т. – Ш.”-, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, собственост на дружеството и на Д. а. „Д. р. и в. з.”-С. (ДА”ДРВВЗ”), като : а) сключил чрез Софийска стокова борса две сделки за продажба на 3 000 тона мазут (котелно гориво), от които 773,413 тона собственост на „Т.-Шумен”-ЕАД и 2 226,587 тона собственост на ДА „ДРВВЗ”-С. на 50% от цената на такова търгувано гориво за директна реализация от „Л. Н.” и с това причинил щети на ()ЕАД в размер на 158 218,26 лв и на ДА „ДРВВЗ” в размер на 323 034,92 лв; б) сключил сделка чрез Софийска стокова борса за покупка на 2 757,123 тона мазут (котелно гориво) по цена 452,50 лв за тон на обща стойност 1 247 598,10 лв, като не упражнил достатъчно контрол върху качеството и вида на закупеното гориво и с това допуснал покупката на гориво с понижено качество – със съдържание на 45% вода в него при допустим по БДС 1% и 1,1% съдържание на сяра, с което причинил щета за „Т.-Ш.”-ЕАД в размер на 38 094,00 лв и на ДА „ДРВВЗ”-С. в размер на 159 875,70 лв; в) в нарушение на разпоредби на Закона за счетоводството, НСС № 2 и НСС № 37 разпоредил счетоводни операции относно продажбата и завеждането на новозакупеното гориво, в резултат на което на ЕАД причинил щета в размер на 193 924,98 лв неправилно начислен ДДС и други щети за дружеството общо в размер на 390 237,24 лв и на ДА „ДРВВЗ”-С. общо в размер на 482 910,62 лв, особено големи размери, като деянието представлява особено тежък случай и на основание чл.219, ал.4, пр.2-ро вр.ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважен е бил предявеният от „Т.-Ш.”- гр.Шумен граждански иск за сумата общо в размер на 390 237,24 лв за причинени на дружеството имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 22.10.2005 г. до окончателното й изплащане, както и направени по делото разноски в размер на 7 804,74 лв. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените на досъдебното производство 1 341 лв, от бюджета на съдебната власт – 671 лв разноски по водене на делото, както и е присъдена дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 15 610 лв. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – проби на мазут, като е постановено унищожаването им след влизане на присъдата в сила, а тетрадка и журнал за автомобили да се върнат на търговското дружество. Присъдата е била проверена от Апелативен съд-Варна по протест на окръжна прокуратура-Шумен с наведени в същия доводи за нейната неправилност по приложението на материалния закон относно дължимата се на подсъдимия кумулативна санкция с искане за изменянето й и налагане на двете предвидени за престъплението санкции по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК за срок, съобразно основното наказание лишаване от свобода. Присъдата е била обжалвана и от подс.Т. с оплаквания за нейната необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за постановяване на нова въззивна присъда за оневиняването му изцяло по предявеното обвинение, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С решение № 122 от 26.07.2010 г. по ВНОХД № 84/2010 г. Варненският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е приложил „закон за същото наказуемо престъпление по чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК”, за което намалил наказанието лишаване от свобода на 4 години и наложил кумулативно предвидените наказания по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК – лишил подс.Т. от „право да упражнява ръководна, държавна или обществена длъжност” и от „право да упражнява професия или дейност, свързана с пазене и управление на СМЦ и изготвяне на официални документи” за срок от 7 години. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Въззивният съдебен акт е бил проверен по касационен ред, като с решение № 661 от 21.07.2011 г. по н.д.№ 650/2010 г. на ВКС – ІІІ н.о. решението е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание с указания по приложението на закона. След връщане на делото с решение № 161 от 22.11.2011 г. по ВНОХД № 308/2011 г. на Варненския апелативен съд обжалваната първоинстанционна присъда на Окръжен съд-Шумен е отменена изцяло и делото е върнато на Окръжна прокуратура-Шумен за новото му разглеждане и отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт и очертаване на съставомерните признаци на престъплението, в което е обвинен подс.Т.. На 18.03.2013 г. е бил внесен нов обвинителен акт в Окръжен съд-Шумен, по който е било образувано НОХД № 131/2013 г. с обвинения срещу подс.Ю. С. Т. по чл.220, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 и 2 вр.чл.26, ал.1 от НК, както и срещу подсъдимия И. Н. Л. от Шумен с обвинение по чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 15 от 20.06.2014 г. по НОХД № 131/2013 г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. С. Т. за невинен в това да е сключил в посоченото му качество две неизгодни сделки за продажба на 3 000 тона котелно гориво (мазут), с което да е причинил на „Т.-Ш.”-Ш. имуществени вреди общо в размер на 218 994,34 лв и деянието да съставлява особено тежък случай, поради което го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.220, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Подс.Т. е признат за невинен и оправдан и по обвинението за умишлена безстопанственост по чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.2 и ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК във връзка със съхранението на военновременни запаси – на 2 226,587 тона мазут (котелно гориво), оставено на съхранение в резервоари на дружеството, собственост на ДА „ДРВВЗ”-С., като не упражнил нужния контрол върху дейността на другия подсъдим по делото И. Н. Л. като отговорник по управлението, отчитането и приемането на закупеното котелно гориво и дейностите по държавните резерви и военновременни запаси, с което да бил причинил имуществени вреди на ЕАД общо в размер на 1 145 177,27 лв. Със същата присъда подс.И. Л. също е признат за невинен в това в периода от 16.03.2005 г. до м.май 2005 г. в Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – началник цех КТЦ и отговорник ОМП при „Т.-Ш.”-ЕАД-Ш. и член на постоянната комисия по управление на държавните резерви и военновременни запаси, да не бил положил достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа по управление, отчитане и приемане на котелно гориво за опресняване на ВВЗ на дружеството, с което били причинени вреди за дружеството в размер на 1 145 177,27 лв – особено големи размери, като деянието да представлява и особено тежък случай, поради което е оправдан по предявеното му обвинение по чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Отхвърлени са като неоснователни предявените искове от „Т.-Ш.”-ЕАД-Ш. срещу подсъдимия Т. – за сумата от 297 010,24 лв, и солидарно срещу двамата подсъдими Т. и Л. - за сумата от 1 145 177,27 лв, претендирани обезщетения за причинени на дружеството имуществени вреди, както и предявения от ДА „ДРВВЗ”-С. в лицето на ТД на „ДРВВЗ”-В. - за сумата от 1 661 924,54 лв, претендирано обезщетение за причинени на държавата имуществени вреди от доставката на котелно гориво като ВВЗ с влошени показатели и не отговарящо на БДС. Постановено е направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Недоволни от присъдата са останали прокурорът и представителят на ДА „ДРВВЗ”-С.. В бланковия протест и обширното допълнение към него прокурорът е заявил неудовлетворението си от непълната и при игнориране и превратна оценка от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, довело до неправилни правни изводи, поради което е настоял за отмяна на атакуваната от него присъда на окръжния съд и постановяване на нова, осъдителна и за двамата подсъдими въззивна присъда по предявените им обвинения, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Бланковата въззивна жалба от името на ДА„ДРВВЗ”-С., чрез ТД „ВВЗ”-В. визира гражданско-отхвърлителната част на присъдата и като се заявява агенцията да е „ощетеното юридическо лице от действията на подсъдимите”, се отправя искане за уважаване на гражданския иск в цялост, след като те бъдат признати за виновни и осъдени по първоначално предявените им обвинения. Срещу присъдата на окръжния съд не е била подадена жалба от името на търговското дружество „Т. Ш.”-ЕАД (в несъстоятелност)”. След назначаване и изслушване на комплексна експертиза, с въззивна присъда № 12 от 28.09.2015 г. по ВНОХД № 255/2014 г. Варненският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда на Окръжен съд-Шумен и е признал подс.Ю. Т. за виновен в това в периода от 16.09.2004 г. до 06.01.2005 г. в С. и Ш., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на „Т. Ш.”-ЕАД-Шумен съзнателно сключил неизгодни сделки – две за продажбата на 3000 тона котелно гориво (мазут) с отклонения в показателите по БДС, обусловило формиране на намалена с 50% от реалната пазарна цена на горивото, от което произлязла вреда за търговското дружество в размер на 297 010,24 лева, като деянието представлява особено тежък случай и на основание чл.220, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.2, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, както и го е лишил от правото да заема ръководна длъжност в държавно или общинско търговско дружество за срок от 2 години. Подс.Т. е признат за виновен и в това в периода от 16.03.2005 г. до май 2005 г. в Ш., в посоченото му качество да не е упражнил достатъчен контрол върху дейността на другия подсъдим И. Л. в качеството му на длъжностно лице – началник цех КТЦ и отговорник по ОМП в „Т. Ш.”-ЕАД във връзка с дейностите по управление, отчитане и приемане на съхраняваното котелно гориво (мазут) като ВВЗ, а именно върху новозакупеното в този период такова в размер на 2 062,941 тона, без същото да е отговаряло на показателите по БДС, без сертификати за качеството му, от което последвали значителни щети за управляваното от него търговско дружество в размер на 384 918,36 лева – особено големи размери, като деянието представлява и особено тежък случай и не съдържа признаците на по-тежко престъпление и на основание чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.чл.2, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, както и е лишен от правото да заема ръководна длъжност в държавно или общинско търговско дружество за срок от 2 години. На основание чл.23, ал.1 от НК наказанията за двете престъпления са групирани, като на подс.Т. е наложено общо наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, като на основание ал.3 на чл.23 от НК е присъединено наказанието лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавно или общинско търговско дружество за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда подс.И. Л. е признат също за виновен в това, че в периода от 16.03.2005 г. до м.май 2005 г. в Ш., в качеството си на длъжностно лице – началник цех КТЦ и отговорник по ОМП при „Т. Ш.”-ЕАД и като член на постоянна комисия по управление на държавните резерви и военновременните запаси, в нарушение на редица подзаконови разпоредби относно ВВЗ не положил достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа по дейностите по управление, отчитане и приемане на закупените 2 062,941 тона котелно гориво (мазут), без то да отговаря на параметрите по БДС и по договора за съхранението му като ВВЗ, без сертификати за качеството му и от това последвали значителни щети за търговското дружество общо в размер на 384 918,36 лева – особено големи размери, като деянието представлява и особено тежък случай, извършено е умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление и на основание чл.219, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.2, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, както и е лишен от правото да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно или общинско търговско дружество за срок от 1 година. Постановено е веществените доказателства след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. В тежест на подсъдимите са присъдени направените по делото разноски съобразно предявените им обвинения и постановеното осъждане от апелативната инстанция. Първоинстанционната присъда в гражданско-отхвърлителната й част по предявените искове от „Т. Ш.”-ЕАД (в несъстоятелност) и от ДА„ДРВВЗ”-С. чрез ТД”ДР”, клон В. е потвърдена от въззивния съд като необжалвана от търговското дружество и поради наличие на изпълнително основание за репариране на вредите на ДА „ДРВВЗ”-С. по друг ред. В касационната жалба на подс.Т. е заявено неразбиране от страна на апелативния съд на нормативните изисквания към изпълняваната в миналото от него длъжност в търговското дружество, в частност касаещи подмяната (опресняването) на ВВЗ и произтичащите от тях негови задължения в посоченото му качество, съответно оспорват се изводите на съда да е нарушил тези си задължения и да е причинил вреди на дружеството, поради което претендира за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване от касационната инстанция. Защитникът му адв.Р. в допълнение към касационната жалба дообогатява доводите му с възражения срещу изводите на въззивния съд за „манипулиране” на членовете на СД на търговското дружество при вземане на решенията за продажба на процесните количества мазут на по-ниска цена, за задълженията му да „освежи” съхраняваното отпреди повече от 6 години гориво и неговото качество, съобразявайки ги с посочените като нарушени от него разпоредби на подзаконови нормативни актове, приемайки за опорочен извършения доказателствен анализ при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което повлияло на правните изводи по приложението на закона, особено за възприемане на квалифициращото обстоятелство по ал.4 на чл.219 от НК, поддържайки искането на подс.Т. да бъде отменена осъдителната въззивна присъда въз основа на ангажираните от тях касационни основания и той бъде оправдан от касационната инстанция. В пренията пред ВКС защитниците на подс.Т. адв.Р. и адв.И. поддържат заявените от тях оплаквания и доразвиват доводите си за неправилност на обжалваната присъда. С касационната жалба и допълнението към нея защитникът на подсъдимия Л. адв.С. също визира като основания за неправилност на въззивната присъда тези по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници и за неправилно приложение на закона относно приложимите подзаконови нормативни актове, регулиращи осъществяваната от подзащитния му в процесния период дейност, включително оспорва длъжностното му качество и връзката му с предмета на престъплението с оглед предявеното му обвинение, произтичащите от невръчена му длъжностна характеристика негови задължения по съхранение на процесното имущество, а оттам и формата на вината му при осъществяване на възприетото от въззивния съд противоправно негово поведение, изключващо по-тежко наказуемия състав на приложената спрямо него наказателна норма с претенция освен за оправдаването му и за преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление, при съобразяване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК за по-благоприятната правна норма, действаща към момента на осъществяване на инкриминираното деяние и с оглед изтеклата давност за наказателното му преследване да не бъде наказан, включително и защото деянието му се явявало амнистирано, съгласно чл.1 от Закона за амнистия (ДВ бр.26/2009 г.), при правилното приложение на който подзащитният му следвало да бъде оправдан от ВКС. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такива за процесуално допустими, но разгледани по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Доколкото обвързаността както на ангажираните за установяване на противоправно поведение на жалбоподателите факти, така и между повдигнатите им и от правна страна обвинения обуславя извършване на касационната проверка на атакуваната въззивна присъда общо и за двамата. ВКС намира, че не е налице заявеното в жалбите касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. То обаче е било основанието, заради което предишният състав на ВКС в решението си № 162 от 22.07.2011 г. по н.д.№ 650/2010 г-ІІІ н.о. е върнал делото за новото му разглеждане от въззивния съд, след което в съответствие с констатираните от касационния състав пропуски при формулиране на обвинението на подс.Т. то е върнато в досъдебната му фаза, последвано с повдигане на нови обвинения и привличане към отговорност и на подс.Л.. В тази връзка настоящата касационна проверка следва да обхване и дали е налице съобразяване с дадените в решението указания по приложението на закона. Настоящият касационен състав намира, че е извършен верен прочит от въззивния съд на съображенията на ВКС в отменителното му решение, но е бил обвързан от повдигнатите от прокурора обвинения. Във връзка с това решение защитниците са правили редица възражения, които подновяват и в настоящето касационно производство, но поставени и пред въззивния съд, са получили правилен, обстоятелствен и обоснован с доказателствата и действащата към момента на осъществяване на инкриминираното поведение на подсъдимите нормативна база отговор. Пропуските в доказателствения анализ на апелативния съд се аргументират от жалбоподателите с невярно разчитане на задълженията им (и то по не действали нормативни разпоредби) в посоченото им качество във връзка със съхраняването на котелното гориво (мазут) общо 2 226,587 тона като военновременни запаси (ВВЗ) по договора между ДА „ДРВВЗ”-С. и „Т. Ш.”-ЕАД. В тази връзка подс.Т. възразява, че както заради изтеклия срок на съхранение, така и заради влошеното качество на съхранявания мазут е бил длъжен не да бездейства, а да действа, т.е. да го подмени (освежи, опресни) чрез продажба на наличния и доставка на нов, което сторил чрез С.-АД, като за проконтролиране на качеството му обаче подс.Л. оспорва да е имал задължения като началник цех КТЦ, за което обстоятелство пък подс.Т. се позовава на наличните сертификати за качество, докато „бил на работа”. В крайна сметка считат, че констатираното месеци след освобождаване на подс.Т. от длъжността „изпълнителен директор” на дружеството влошаване на качеството на съхраняваното гориво не се дължи на тяхно противоправно поведение, заради което не следва да носят каквато и да е отговорност за настъпилите за предприятието вреди. Тези възражения обаче не държат сметка за резултатите от съдебното следствие пред окръжния съд, включително за изводите на комплексната експертиза, назначена и изслушана във въззивното производство и за подробните съображения на апелативната инстанция. В своето изложение апелативният съд прецизно е цитирал приложимите законови и подзаконови разпоредби в актуалната им редакция, отнасящи се за дейностите по приемане, отчитане, съхранение и обновяване на материални ресурси като ВВЗ, собственост на държавата в лицето на ДА „ДРВВЗ”-С., на която са били възложени съответните контролни правомощия при предоставянето им на „външни съхранители” за определен срок и изисквания. От тях са изведени и правомощията на подс.Т. като представляващ и управляващ търговското дружество от началото на 2001 г., а от 2002 г. и на подс.Л. като член на ПТК и отговорник ОМП в качеството му на началник цех, първоначално П., към инкриминирания период – на КТЦ. Затова голословно е възражението на защитата на подс.Л. възприетите от съда нарушения да са на не действали в онзи период подзаконови НА, което се оборва и при проследяване последователността в действията на подс.Т. и на подс.Л., за първия от м.септември 2004 г., а за втория след м.февруари 2005 г. до приключване на деятелността им през м.май 2005 г. Така например, позоваването на последващо инкриминирания период изменение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от НИКТГУРНТК във връзка със съставянето и снабдяването на всяка доставка на течни горива от доставчика с декларация за съответствие (която към онзи момент не се предоставяла на „съхранителя”) не влияе на изводите на съда за допуснатото нарушение, тъй като копие от такава декларация, сертификат за качество е следвало да съпътства всяка доставка на гориво, включително и до крайния потребител, какъвто се явява ДА „ДРВВЗ” до влагане на горивата, при необходимост, според предназначението им или до освобождаване на ВВЗ за продажба или бракуване съгласно ЗДРВВЗ и приетата през 2003 г. въз основа на него НУРОДДРВВЗ. Именно на агенцията е следвало да се представят и където да се съхраняват тези сертификати за качеството на горивото при опресняването му, но в строго определени от агенцията количества. Или, въззивният съд не просто се е съобразил с действащата към инкриминирания период нормативна база, запълваща бланкетната норма на чл.219 от НК за дължимото се от подсъдимите поведение, но и е установил по категоричен и несъмнен начин какво подс.Т. не е имал право да извърши, надхвърляйки правомощията си по отношение на цялото съхранявано в дружеството количество мазут като ВВЗ (каквото правомощие не е било дадено и на СД на дружеството като колективен орган на управление на имуществото му, но не и за задбалансовото количество като ВВЗ), а така също и какво не е проконтролирал, умишлено игнорирал в дължимия се от него контрол над действията на подс.Л.. Освен чрез документалния анализ на дейността на подсъдимите – по снабдяване на подс.Т. с анализното свидетелство от 24.09.2004 г. за „влошено” качество на мазута, относно мотивирането на членовете на СД на дружеството св.И. и св.А. за вземане на решенията за продажбата на наличното в резервоар № 4 котелно гориво, както собствено, така и като ВВЗ на по-ниска от пазарната цена, по счетоводното прехвърляне от св.К.А. на „чуждото” (на ДА”ДРВВЗ”) гориво като ДМА на ЕАД, по договарянето чрез брокера св.Н. от С.-АД за осъществяване на продажбите (св.Б. и св.Б.) и покупката чрез свързани фирми (св.М., св.П.М., св.Ив.И., св.Д., св.Н.) на посочените количества, по упражнявания контрол по доставките на мазута и водене на документацията за ВВЗ (св.Т., св.П., св.Х., св.Т.К., св.М.С., св.Р.К., св.А.К., св.Д.), включително с приложените неистински сертификати за качество и за осъществения транспорт на отделните доставки от и към ЕАД, съдът обстоятелствено ги е свързал с относимите (описани по-горе) свидетелски показания, посочвайки кои от тях кредитира и защо. Този доказателствен анализ на второинстанционния съд не се оспорва от жалбоподателите с каквито и да е конкретни доводи за неправилност, като най-общо се възразява за наличие на „превратност” в оценките му. Всъщност, апелативният съд пространно се е аргументирал на база обективно, взаимосвързано, с логическа последователност изследване на доказателствената съвкупност и е извел какво е следвало да бъде поведението на всеки един от тях, в каква степен подс.Т. е надхвърлил правомощията си по изпълняваната от него длъжност, присвоявайки си разпоредителни правомощия на държавния орган, собственик на ВВЗ, както и защо бездействието на подс.Л. е станало причина няколко месеца по-късно да се установи изключително влошено качество на съхраняваното гориво, поради което след последващото освобождаване на ВВЗ по съответния ред да се провалят продажбите му чрез С. (виж договори, анекси, преписка на ДА”ДРВВЗ”-л.310-355 от НОХД № 389/2009 г.). Едновременно с това съдът е подложил на оправдана критика съображенията на първостепенния Шуменски окръжен съд, в които е открил превратност в изводите му и игнориране на доказателства и доказателствени средства, налични сред множеството доказателства, събрани на досъдебното производство. Свързано с това, апелативният съд последователно е дал отговор на всички направени му от страните доводи по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, изпълнявайки и задълженията си по чл.339, ал.2 и 3 вр.чл.305, ал.3 от НПК. Такъв е получил и доводът на защитата на подс.Т. щото той да е дължал по двете заявени и в касационната му жалба причини подмяна на горивото като ВВЗ, отречено от съда както заради препоръчителния характер (експерта С.) на посочения срок от 6 години в прил.1 от цитираната Инструкция, така и заради неспазената процедура по изискване на разрешение от компетентния по ДРВВЗ орган, включително и при осъществения от него през периода 2002-2005 г. контрол и констатациите за качеството на мазута, последно с решение за удължаване на срока на съхранението му до 21.06.2005 г., което не само не е налагало, но и препятствало продажбата му. Особено показателен е фактът, че съзнавайки ограничените си правомощия спрямо ВВЗ, и след подновяването на договора на 25.11.2004 г. за съхраняване на „чуждото” гориво подс.Т. не е уведомил представителите на ДА „ДРВВЗ” – ТД „ДР”-клон В. за намеренията си и е продължил с осъществяване на замислената му „подмяна”. Неоснователен е и упрекът за ползване на изводите на КЕ, назначена и приета във въззивното производство, която е изследвала въпросите относно оценяването и удостоверяването на съответствието (със съответна декларация от доставчика) с изискванията за качеството на горивото в инкриминирания период, представените по делото неистински (многократно размножени) сертификати за качество като издадени за доставки от „Л. Н. Б.”, както и относно осъществения от страна на ТД „ДР”-В. контрол върху действията на двамата подсъдими по съхраняване на посоченото като ВВЗ гориво. Не на последно място, не са останали вън от неговото внимание и доказателствата за финансовото състояние на дружеството през 2004-2005 г., заключението на тройната СИО, коментирала движението на горивото след продажбата му на фирмата на св.Б. и неговите клиенти, документацията за покупката на новото и количествения му контрол по договора с „Б.”-О., за възложените на подс.Л. задължения като член на ПК и отговорник ОМП по съхранението на ВВЗ (св.Н.А., св.Пл.М., св.М.М., св.Д.Й.) относно количеството и качеството на отделните доставки и на ВВЗ като цяло и тези на подс.Т. за дължимия се от него върху последния контрол. Именно при този анализ съдът е отрекъл да се довери на обясненията на двамата подсъдими и е извел правно значимите факти от кръга на тези по чл.102 от НПК, съпоставяйки отделните доказателствени източници и изграждайки вътрешното си убеждение в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, с което настоящият касационен състав не намира основание да не се съгласи. Ето защо ВКС не счита за налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за необходимост от намесата му с отмяна или корекция на обжалваната въззивна присъда, още повече в претендираната от жалбоподателите като първа алтернатива насока – оправдаването им при така приети за установени факти по делото. При така възприетата фактическа рамка апелативният съд се е съгласил с правната квалификация, дадена от прокурора с повдигнатите на подсъдимите обвинения за осъществени престъпления по чл.220, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за подс.Т. и по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК за подс.Л. и вр.ал.2 от НК за подс.Т.. От друга страна, съдът се е съобразил и с указанията на ВКС в отменителното му решение по делото за изясняване на обстоятелствата, свързани с формата на вината на подсъдимите и изобщо със съставомерността на поведението им като престъпленията, за които са признати за виновни и осъдени (стр.52-59 и стр.61-64 от мотивите на присъдата). Извеждайки в посочените части от мотивите прекият умисъл на подсъдимите, подс.Т. да сключи двете неизгодни сделки и да не упражни дължим контрол над действията на подс.Л., а последният да не осъществи задълженията си (да не положи достатъчно грижи за изпълнение на възложената му работа) по отчитане и приемане на закупените количества котелно гориво, на неговото качество и по съхраняването му, в посоченото им длъжностно качество, съдът е коментирал както относимите за дължимото се поведение нормативни разпоредби, така и конкретните им действия в разрез с разписаното в тях, с което са били реално причинени значителни вреди на дружеството с продажбата на горивото на неоснователно занижени цени и покупката на новото при пълна липса на контрол върху произхода и качеството му. Още с ППлВС № 7/76 г., р.І, т.1-3, 3а и т.6, изм.с ППлВС № 7/87 г. ВС е изяснил същността и различията между престъпленията по чл.219 и чл.220 от НК. Сключването от длъжностно лице на неизгодна сделка с последвали значителни щети за предприятието може да се изрази в необосновано занижаване на цената, да намери отражение в количеството и/или качеството на вещите, предмет на сделката. То може и да улеснява извършването на присвояване, изразяващо се в отделни разпоредителни действия, чрез които се осъществява последното, но за което следва да има недвусмислена конкретика, обоснована в обвинителния акт. В случая правилно съдът е отхвърлил довода на защитата продажбата на горивото (собственото на дружеството) да не се е налагало заради влошаване на финансовото положение на ЕАД, който мотив обаче е бил използван от подс.Т. при вземане на решенията от членовете на СД за продажбата му чрез брокера св.Н. на сесии на С., без първоначално да ги уведоми за предложената от него намалена цена с 35% под цената на „Л. Н.”, а след неуспешните три сесии на борсата да ги убеди за намаление на същата с 50% под посочената. Още по-малко основание е имал да посегне на цялото количество ВВЗ от горивото, без да уведоми за това контролния орган ТД „ДР”-В. и без да има каквито и да е правомощия да се разпорежда с него без санкцията на този орган и при решението за удължаване на срока на съхранението му с 1 година до м.юни 2005 г., видно от уведомлението до компетентната дирекция в писмото му от 07.07.2004 г. Вместо това е предприел продажбата му при същите условия, както и на собственото на дружеството гориво, а впоследствие покупката на 2 062,941 тона, при цена почти три пъти по-висока от продажната, на и от фирми, клиенти или свързани с тази на св.Б.. В това няма никаква стопанска и икономическа логика и съдът мотивирано е извел до какви значителни вреди за търговското дружество са довели тези действия на подс.Т.. Макар да е коментирал застъпването на продажбите с доставките на закупеното гориво, документално и от кредитираните свидетелски показания, извън съмненията му за преследвани от този подсъдим други цели за нечие облагодетелстване съдът е достигнал до извод за единствено постижимото му осъждане съобразно повдигнатите обвинения. ВКС с оглед правомощията си при инициираното от подсъдимите касационно производство също не намира основание за намеса за изследване на обстоятелства (за които не се е провело разследване и то за твърде отдалечен период от време) от значение за приложение на правото, доколкото с това би се влошило наказателноправното му положение. При престъплението по чл.219, ал.1 и 2 от НК, освен особеното качество на субекта – длъжностно лице, е необходимо наличието на произтичащи от нормативни актове, безспорни положения в науката, общопризнати в практиката на съответната стопанска дейност конкретни права и задължения, от чието нарушаване или неизпълнение зависят формите и съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението (което може да бъде както действие, така и бездействие), когато в пряка причинна връзка от това поведение на дееца са настъпили значителни вредни последици (щети) на предприятието. Подс.Л. в качеството му на член на ПК по съхраняването на ВВЗ по време на доставките на продаваното гориво и основно по приемане на тези по покупката на новото (особено след излизането в болнични на св.Т.) се е съгласил те да се осъществяват без декларации за съответствие и сертификат за качество на всяка една доставка (с автоцистерна), по всяко време на денонощието, при нередовни документи (невярно вписани обстоятелства относно място на теглене на автоцистерните, изпращащ ги представител на продавача, от място за доставка, без вписване на автомобилите в журнала и подпис на шофьорите) и при смесване със старото съхранявано гориво, при остатък от близо 462 тона, които не са напуснали резервоарите на дружеството и като част от общото количество от 3 219,704 тона котелно гориво в резервоар № 4, но което според анализа му от 21.06.2004 г. от „НЛА-2000”-Е.-С. е било със съдържание на вода и утайки 3,3% и годно по технически параметри за ползване по предназначение. Законосъобразно съдът е извел качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК и по отношение на ВВЗ като член на ПК и отговорник по ОМП, а не само като началник КТЦ, изхождайки от съответните нормативни разпоредби и заповедта на подс.Т. (както от 2002 г., така и тази от 30.11.2004 г. след подновения договор за съхранение от 25.11.2004 г.) като изпълнителен директор на дружеството-съхранител на горивото, частна държавна собственост. При изследването на писмените доказателства и ползваните експертни заключения е изведен обективно причиненият вредоносен резултат за ЕАД, което като приемател и съхранител на ВВЗ е било длъжно да не ги накърнява в количествено и качествено отношение и е било осъдено впоследствие да възстанови на държавата в лицето на ДА „ДРВВЗ” 832,076 тона мазут, изчислени при оводняване на горивото 37,37% с приспадане на допустимото по БДС от 1%. Този резултат в пряка причинна връзка с деятелността на подс.Л. законосъобразно е приет като „разпиляване” на имуществото, съобразно разясненията в т.3 от раздел І на цитираното Постановление на Пленума на ВС № 7/76 г. Въз основа на установените нарушения на преките задължения на подс.Л. по приемане, отчитане и съхранение на ВВЗ съдът е направил своя извод и за прекия му умисъл при осъществяване на престъплението по чл.219, ал.1 от НК, а с оглед на размера на щетите за ЕАД - особено големи размери и останалите вредни последици от засягането на ВВЗ, при отчитане и на личната му обществена опасност като деец законосъобразно е заключил, че случаят е особено тежък. Апелативният съд убедително е извел и контролните правомощия на подс.Т. върху дейността на ПК по съхранението на ВВЗ, в частност действията на подс.Л. по приемането на доставяното закупено гориво, като се е мотивирал както с ръководната му позиция в дружеството, така и с непосредствено осъществяваните от него действия, свързани с управлението на ВВЗ – участие в проверки с контролиращите ги държавни органи – АДВ, ДА „ДРВВЗ” и местния й клон ТД „ДР”-В., МЕЕР, изпълнение на техни разпореждания по съхранението им в съответствие с НУРОДДРВВЗ , както и произтичащите за дружеството задължения по сключения на 25.11.2004 г. нов договор за тяхното опазване както количествено, така и качеството им по БДС, за което е изготвял и съответни справки, отчети, ведомости по движението им. Знанието за тези си задължения може да се изведе и от позицията му във връзка с обвинението по чл.220, ал.1 от НК – че заради изтекъл срок на годност и влошено качество бил длъжен и предприел подмяната на ВВЗ. Категорично обаче е установено, че и след сигнализирането му от св.Т. и подс.Л. за нередовността на документите по отделните доставки от продаваното и главно за качеството на доставяното гориво отчетността не само не се е подобрила, а проблемът се е задълбочил, подробно разгледан от съда на стр.44-45 от мотивите на присъдата с позоваване и на изводите на двете експертизи – тройна СИЕ и комплексната от въззивното производство. В тази насока правилно са коментирани и проверките, извършени от ТД „ДР”-В. през 2004 и 2005 г. и обема от информация, с която те са били запознати извън констатациите на место в дружеството за количеството на ВВЗ. В крайна сметка, поради умишлено неосъществения контрол върху качеството на приеманото количество котелно гориво и дейността на подс.Л. се е стигнало до описаното разпиляване на част от съхраняваното имущество, с което са причинени щети на дружеството в особено големи размери, а изхождайки и от завишената обществена опасност както на деянието, така и на дееца случаят законосъобразно е приет и за подс.Т. за особено тежък. При така направените правни изводи от апелативния съд ВКС намира, че материалният закон е правилно приложен, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Не е наведено оплакване за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания, както и не са развити доводи в тази посока. С оглед оспорването на осъждането им като цяло настоящата инстанция съобрази и изложеното от въззивния съд при индивидуализирането им. Правилно съдът се е фокусирал върху тежестта на допуснатите нарушения на задълженията им по управлението на ВВЗ, присвояването на правомощия от подс.Т. по тяхната продажба и анархията, която двамата са допуснали при застъпващите се продажби и доставки на мазута с автоцистерните при липса на задължителни и важни за количеството и качеството на доставяното гориво придружителни документи. Като е отчел продължителният период на наказателното производство и актуалните данни за личността на двамата подсъдими, съдът е съобразил и по-благоприятните разпоредби на закона в санкционните им части и им е наложил минимални наказания лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с минимален изпитателен срок, като с размера на основното наказание е съобразил и размера на кумулативно предвиденото наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК да заемат ръководна длъжност в държавно или общинско търговско дружество. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК за съвкупността от престъпленията на подс.Т.. По отношение на гражданските искове съдът е констатирал липсата на въззивна жалба от търговското дружество, а по иска на ДА „ДРВВЗ”-С., чиято претенция правилно е била отхвърлена заради обезщетяване на държавата чрез осъждане на дружеството да възстанови над 832 тона котелно гориво, изчислено като оводняване на мазута много над допустимото по БДС, поради което не е имал основание да се намеси, а тази част на присъдата е вън от касационната проверка. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 12 от 28.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 255/2014 г. от Апелативен съд-Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :