Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр.София, 20.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1328/2010 година Производството е по чл.290 и сл.ГПК, образувано по касационната жалба на В. С. Х. от [населено място] и по касационната жалба на М. П. Б. от с.гр. против решение № 31/03.02.2010 год. по гр.дело № 574/2009 год. на Ловешки окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. От ответниците по касационните жалби: И. С. Б., М. С. Б. и П. С. Б. от [населено място], Б. Д. С. от [населено място], В. Б. В. от [населено място] и Р. Д. С. от [населено място], последните трима изразяват становище за тяхната неоснователност и молят да се оставят без уважение. В производството по чл.288 ГПК е постановено определение № 415/26.04.2011 год., с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 117/31.03.2006 год. по гр.дело № 773/2005 год. на Троянския районен съд и производството е прекратено. Констатирано е противоречие със съдебната практика на разрешения от въззивния съд въпрос за допустимостта на кумулативно съединяване на искове за установяване на правото на собственост към минал и към настоящ момент и претенция за ревандикация, основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът за собственост, по отношение на земеделските имоти е бил уважен, както и този по чл.108 ЗС, въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба, която не е отстранена нито с писмената молба на ищеца М. Б., постъпила на 11.11.2009 год., нито по-късно, в съдебното заседание на 08.12.2009 год., затова е прието, че първоинстанционното решение е постановено по недопустима-нередовна искова молба и също е недопустимо. К. съд не споделя, като правилни изводите на въззивния съд, мотивирали го към обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на съдебното производство. Действително, с решение № 766/13.10.2009 год. по гр.дело № 1570/2008 год. на ВКС на РБ, І-во г.о., след обезсилване на въззивното решение делото е върнато на същия съд с конкретни указания. При новото разглеждане въззивният съд е задължил ищците да конкретизират процесния имот по площ, местонахождение, граници и момента, към който претендират правото на собственост, както и да уточнят вида на претенцията, с която са сезирали съда. С молба, депозирана на 11.11.2009 год. до въззивния съд ищецът М. Б. е конкретизирал претенцията, като установителен иск за собственост, въз основа на решение на ПК № */02.03.1993 год. на ОСЗГ [населено място], притежаван от наследодателката им към минал момент-внасянето му в ТКЗС и като претенция за ревандикирането му, тъй като към настоящия момент ответниците Б. С. и Р. С. се легитимират за същия имот с решение на ПК [населено място], продали го на ответника В. В. с нот.акт № */2003 год. Предявяването на установителен иск за собственост към минал момент за земеделска земя, която е възстановена на Д. С. с решение № 99/18.08.2003 год., към който момент лицето е било починало /видно от акта за смърт и наследници-на 19.12.2000 год./ и който имот неговите наследници-Б. С. и Р. С. са продали на ответника В. В. може да бъде кумулативно съединен и с иск по чл.108 ЗС. В този случай съдът следва да установи притежаваното от наследодателя на ищците право на собственост към минал момент и доколко решението на ПК № 99/18.08.2003 год., постановено по отношение на починало към този момент лице, е произвело своето конститутивно действие, както и обстоятелството за идентичност между имотите, предмет на нот.акт от 11.12.1934 год. и възстановените по КВС имоти с № * и № *, за да се обосноват правни изводи за наличие на изискуемите се от материалноправната норма на чл.108 ЗС предпоставки за тяхното ревандикиране. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 31/03.02.2010 год. по гр.дело № 574/2009 год. на Ловешки окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на заявените и кумулативно съединени искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: