Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * Иск за обезщетение * поправка на основанието за уволнение * дисциплинарна отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

гр. София, 04.12.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 7197/2014 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
К. Р. Б. е подал касационна жалба срещу решение № 352 от 03.09.2014 г. по гр. дело № 332/2014 г. на Окръжен съд – Смолян.
Ответникът Регионална дирекция по горите, [населено място] поддържа становище за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 352 от 03.09.2014 г. по гр. дело № 332/2014 г. на Окръжен съд – Смолян е отменено решение № 335 от 09.07.2014 г. по гр. дело № 1372/2013 г. на Районен съд – Смолян и са отхвърлени предявените от К. Р. Б. против Регионална дирекция по горите /Р./, [населено място] обективно съединени искове за признаване незаконосъобразността на уволнението, извършено със заповед № 300/06.12.2013 г. на директора на Р. – С., за възстановяване на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за извършване на поправка в трудовата книжка на ищеца, като са присъдени разноски в полза на Р., [населено място] в размер на сумата 480 лв. Окръжният съд е приел, че в случая няма нарушение на трудовата дисциплина във връзка със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление на ищеца, тъй като наказателното постановление е отменено от съда. В мотивите е констатирано, че след издаването на постановлението до влизането му в сила съществува презумпция за невиновност, поради което констатациите в заповедта са определени, като прибързани, а и издаването на наказателното постановление според решаващия състав не сочи на злоупотреба с доверието на работодателя. Друг мотив, изложен от въззивния съд е за това, че несъставянето на акт за установяване на административно нарушение от ищеца по отношение на А. Б. не е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в евентуално административнонаказателно производство за ищеца съществува задължение да се отведе, а дори и да не е така към датата на налагане на наказанието не е бил изтекъл срока, предвиден в ЗАНН за съставяне на акта. Във въззивното решение е развито още съображение за това, че наказанието по чл. 188, т. 3 КТ е наложено за нарушение по чл. 187, т. 10 КТ, по – конкретно за това, че при извършване на нарушението по Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ от страна на А. Б., ищецът е присъствал с него на мястото на извършване на нарушението и в последствие е избягал от там, като е нарушил задължения, подробно изброени в мотивите на въззивното решение и регламентирани в Етичния кодекс на служителите работещи в структурите на държавния горски сектор. Въззивният съд е приел, че всичките тези задължения, визирани в Етичния кодекс са нарушени от ищеца. Дисциплинарната отговорност на ищеца е обоснована в решението на окръжния съд с осъществено от К. Б. нарушение на трудовата дисциплина, описано в последния абзац на атакуваната заповед, което е квалифицирано от съда, като тежко, тъй като с извършването му са нарушени според съдебния състав редица норми на Етичния кодекс.
С определение № 509 от 07.05.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: „Допустимо ли е въззивния съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ?”; „2) Възможно ли е въззивния съд, чрез разширително тълкуване волята на работодателя, да приеме за законосъобразно уволнение, извършено на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, към който тя препраща и на основания, които не се поддържат от работодателя?”.
По първия от поставените въпроси ВКС в настоящия си състав споделя правните разрешения, обосновани в решение № 247 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1644/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., както и в решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр. дело № 534/2011 г. на състав на ВКС, ІV г.о., които са в съответствие с разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Съгласно тълкуването, обосновано в посочената задължителна съдебна практика при проверка на правилността на решението въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания. По втория от цитираните въпроси ВКС в настоящия си състав споделя правните разрешения, обосновани в решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение № 247 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1644/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., както и в решение по гр. дело № 127/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о., съгласно които съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или в друг документ, известен на работника, към който тя препраща, а също така не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Предвид така възприетите съображения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
Дисциплинарната отговорност на ищеца по чл. 188, т. 3 КТ е обоснована от окръжния съд с осъществено от К. Б. поведение, описано в последния абзац на атакуваната заповед № 300 от 06.12.2013 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите, [населено място], с което според съдебният състав същият е нарушил редица норми на Етичния кодекс – чл. 2, ал. 3, ал. 6, чл. 10, ал. 4, чл. 13, чл. 15, чл. 19, чл. 21, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и ал. 2. Във въззивната жалба оплакванията не засягат обстоятелства относно поведението на ищеца, с което същият е нарушил норми на Етичния кодекс, подробно изброени и разгледани във въззивното решение, с което по същество са мотивирани изводите на съда за допуснати от служителя дисциплинарни нарушения, съответно за законосъобразността на уволнението. Проверката на правилността на решението е била реализирана извън кръга на наведените във въззивната жалба оплаквания, тъй като е имала за предмет обстоятелства, които не са третирани в жалбата. Процедирайки по този начин въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 269 ГПК.
Изводите, обосноваващи възприетия краен резултат по спора са формирани чрез обсъждане на факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение. Въззивният съд е приел, че с присъствието си на мястото, където А. Б. е извършил нарушение по ЗЛОД на 21.10.2013 г. и с напускането на мястото на нарушението, ищецът К. Б. е нарушил правила на Етичния кодекс – чл. 2, ал. 3, ал. 6, чл. 10, ал. 4, чл. 13, чл. 15, чл. 19, чл. 21, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и ал. 2, налагащи ангажирането на дисциплинарната му отговорност по реда на чл. 187, т. 10 КТ. В мотивите на заповед № 300 от 06.12.2013 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите – С. обстоятелства относно нарушения на Етичния кодекс и конкретно на изброените по – горе норми в същия кодекс не се съдържат в констативно – съобразителната част, формираща фактическите основания за налагане на наказанието по чл. 188, т. 3 КТ. Въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение, поради което следва да се приеме, че е допуснал нарушение на закона. По - конкретно съдът не е съобразил, че съдебният контрол за законосъобразността на дисциплинарното уволнение има за предмет изложените в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ фактически основания – обстоятелства относно нарушения на трудовата дисциплина. Други обстоятелства извън изложените в заповедта не могат да обосноват ангажиране на дисциплинарната отговорност на наказания работник или служител, респективно не аргументират законосъобразност на процесното уволнение.
По отношение на изложените в цитираната заповед обстоятелства въззивният съд правилно е приел, че ответникът по претенциите не е доказал, че те съставляват нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ. В заповед № 300 от 06.12.2013 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите, [населено място], като основание по чл. 187, т. 8 КТ е посочено нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на Р. С., като на ищеца Б. е съставен на акт за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и е издадено наказателно постановление по същия акт. Ангажирането на дисциплинарната отговорност на ищеца по реда на чл. 188, т. 3 КТ е проведено преди произнасянето на съда по обжалване на издаденото наказателно постановление, което е било отменено с решение № 49 от 19.03.2014 г. по а.х. н. дело № 161/2013 г. на Районен съд – Златоград, оставено в сила с решение № 115 от 28.05.2014 г. по к.н.а.х.дело № 92/2014 г. на Административен съд – Смолян. Изложените в цитираната заповед обстоятелства не формират нито един от съставите на чл. 187, т. 8 КТ. Злоупотребата с доверие е използване на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или другиго, с което се накърнява доверието на работодателя. Описаното в наказателното постановление нарушение е за това, че ищецът не съхранява законно притежаваната си ловна пушка в метална каса, т.е. ангажирането на административнонаказателната отговорност на К. Б. няма връзка с поведение, насочено към извличане на облага от работодателя. От описаното в наказателното постановление нарушение следва същата преценка и констатация и за другия фактически състав на чл. 187, т. 8 КТ – уронване на доброто име на предприятието. То е нарушение, насочено към доверието на трети лица – контрахенти на работодателя, спрямо които работникът или служителя злепоставя своя работодател. Нарушаването на режима за съхраняване на ловно оръжие от К. Б. не е породило последици в отношенията на Р. – [населено място] с негови съконтрахенти, вследствие на които Р. – [населено място] да е било злепоставено. Такива обстоятелства не са описани в констативно – съобразителната част на процесната заповед. От друго страна същата заповед по чл. 188, т. 3 КТ е била издадена преди да се разреши съдебно – административния спор за извършването на нарушението, за което е било издадено наказателно постановление, а както вече се посочи наказателното постановление е било отменено от съда и следователно ищеца не носи административнонаказателна отговорност за извършване на нарушение, която е послужила, като фактическо основание за ангажиране и на дисциплинарната му отговорност.
Ответникът по исковете не е доказал и посочените в т. 2 на заповед № 300/06.12.2013 г. нарушения, които се свеждат до непредприемане на действия от К. Б. за установяване на нарушение, описано в заповедта, което според работодателя бил извършил неговия син – А. Б. на 21.10.2013 г. в местността „Бяла вода”, землището на [населено място], [община]. Правилно въззивният съд е приел, че описаното в процесната заповед по чл. 188, т. 3 КТ бездействие на ищеца не съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ, тъй като в евентуално административнонаказателно производство за К. Б. съществува възможност да се отведе, а освен това към датата на налагане на наказанието по чл. 188, т. 3 КТ не е бил изтекъл срока за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. От изложеното следва, че ответникът не е доказал, че с поведението си ищецът е извършил нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Както се посочи по - горе обосноваването на дисциплинарна отговорност на ищеца с извършване на нарушения на Етичния кодекс на служителите работещи в структурите на държавния горски сектор от окръжния съд е довело до постановяване на въззивното решение в нарушение на закона. Наказанието по чл. 188, т. 3 КТ не може да бъде прието за законосъобразно на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение. В случая нарушенията на Етичния кодекс, разгледани от окръжния съд не са отразени в процесната заповед, като фактически основания за дисциплинарното уволнение на ищеца и поради това не обуславят правомерност на същата заповед. От друга страна описаните в заповедта дисциплинарни нарушения не са доказани от ответника по исковете. Като е приел противното въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. С произнасянето по нарушения извън кръга на наведените във въззивната жалба оплаквания окръжният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 269 ГПК. ВКС в настоящия си състав намира предвид горните мотиви, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани в касационната жалба. Предвид изложеното на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 1308.42 лв. и спорът да се реши по същество. С оглед изложените мотиви за незаконност на процесното уволнение претенцията по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ трябва да се уважи, като уволнението се признае за незаконно и заповедта се отмени. Предвид основателността и доказаността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи и претенцията по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ, като ищецът се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – Главен специалист „Горски инспектор” в Р., [населено място], отдел „З.”. Основателна и доказана до размер на сумата 1308.42 лв. е претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ поради следните съображения. След процесното уволнение К. Б. е постъпил на работа при [фирма] по трудов договор на 10.12.2013 г., прекратен със заповед № 171/20.12.2013 г. на 20.12.2013 г. и видно от обясненията на вещото лице при първоинстанционното разглеждане на делото има отработени 9 работни дни за месец декември 2013 г., за които му е изплатено трудово възнаграждение 151.58 лв. Доказателства за оставянето на ищеца без работа извън периода, през който е бил на работа при [фирма] са представени за периода от процесното уволнение до 06.02.2014 г., към която дата са издадени писмо на НАП с приложена справка актуално състояние на всички трудови договори на К. Б. – л. 75 - 76 от първоинстанционното дело и до 05.02.2014 г., към която дата е издадена служебна бележка от Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” – З. - л.81 от първоинстанционното дело за удостоверяване на регистрацията му, като търсещо работа лице. След посочените дати, на които са издадени цитираните документи на НАП и Агенцията по заетостта няма данни за доказване твърдението на ищеца, че е останал незает по трудово правоотношение до края на исковия период. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца /в този смисъл са разясненията в ТР № 6/2013 г. от 15.07.2014 г. по тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС/. Указания за представяне на доказателства относно посочения факт са дадени по надлежния ред още при първоинстанционното разглеждане на делото /разпореждане по чл. 312 ГПК вр. чл. 146 ГПК/, но ищецът е представил единствено посочените по - горе документи. От изложеното следва, че доказателства за оставане на ищеца без работа през исковия период са представени за периода от прекратяване на трудовото правоотношение от ответника – 06.12.2013 г. до 06.02.2014 г. или за два месеца. За този период обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при месечно брутно трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, изчислено от вещото лице в размер на сумата 730 лв. възлиза на сумата 1308.42 лв. Разликата в заплатите за периода, за който Б. е бил зает по трудов договор при [фирма] на по - ниско платена работа – чл. 225, ал. 2 КТ е в размер на сумата 578.42 лв., получена след приспадане на сумата 151.58 лв., трудово възнаграждение, изплатено от [фирма] за месец декември 2013 г. на ищеца от сумата 730 лв., дължима като пропусната полза – неизплатено трудово възнаграждение вследствие на незаконно уволнение на ищеца. На основание чл. 225, ал. 2 КТ ищецът има право на тази разлика, към която следва да се прибави и сумата 730 лв., дължима като пропусната полза – неизплатено трудово възнаграждение вследствие на незаконно уволнение на ищеца за периода от 07.01.2014 г. до 06.02.2014 г., за който е доказано оставането му без работа вследствие на незаконосъобразното уволнение. В посочения размер искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се уважи със законната лихва от 19.12.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Решението на окръжния съд по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в останалата част, за отхвърляне на претенцията за разликата между 1308.42 лв. и 4380 лв. следва да се остави в сила.
Въззивният съд недопустимо се е произнесъл по иска, с който ищецът претендира да се извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. По настоящето дело с оглед установеното относно иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ отмяната на уволнението се вписва по реда на чл. 346 КТ. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение в трудовата книжка, поради което липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка след уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ. Поради това следва да се приеме, че като се е произнесъл по съществото на претенцията, квалифицирайки я по чл. 344, ал.1, т. 4 КТ въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да се обезсили, както и да се остави без разглеждане иска за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, а производството по делото в тази част да се прекрати. Ответникът по претенциите дължи на ищеца разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за които са представени договори за правна помощ и съдействие и които с оглед изхода на спора следва да заплати в размер на сумата 720 лв., а по сметка на ВКС държавна такса 265.20 лв. и по сметка на Районен съд – Смолян 100 лв., възнаграждение за вещо лице.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 352 от 03.09.2014 г. по гр. дело № 332/2014 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която се е произнесъл по предявените от К. Р. Б. срещу Регионална дирекция по горите, [населено място] искове по чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 1308.42 лв. и разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.344, ал.1, т.1 КТ ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯ заповед № 300/06.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция по горите, [населено място] за уволнение на К. Р. Б. на основание чл.187, т.8 и т. 10 КТ.
На основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ ВЪЗСТАНОВЯВА К. Р. Б. на заеманата преди уволнението длъжност-„Главен специалист „Горски инспектор” в Регионална дирекция по горите, [населено място], отдел „З.”.
На основание чл.344, ал.1, т.3 КТ ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите, [населено място] да заплати на К. Р. Б. сумата 1308.42 лв. със законната лихва от 19.12.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски в размер на сумата 720 лв., по сметка на ВКС държавна такса 265.20 лв., а по сметка на Районен съд –Златоград 100 лв. възнаграждение за вещо лице.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352 от 03.09.2014 г. по гр. дело № 332/2014 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която се е произнесъл по предявения от К. Р. Б. срещу Регионална дирекция по горите, [населено място] иск по чл.344, ал.1, т. 3 КТ за разликата между 1308.42 лв. и 4380 лв.
ОБЕЗСИЛВА решение № 352 от 03.09.2014 г. по гр. дело № 332/2014 г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която се е произнесъл по предявения иск от К. Р. Б. срещу Регионална дирекция по горите, [населено място] за извършване на поправка в трудовата книжка на ищеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от К. Р. Б. срещу Регионална дирекция по горите, [населено място] иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други документи и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: