Р Е Ш Е Н И Е № 17 София,04.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1383 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх.№28159/17.09.2012 г.на Т. М. П.,чрез пълномощника й адв.М. С. срещу влязло в сила решение №58/18.04.2011 г. по гр.д.№679/2010 г. на Варненски апелативен съд. В молбата за отмяна се релевира основанието по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК. Молителката твърди, че се е снабдила с ново писмено доказателство-писмен договор за заем,сключен на 20.02.2004 г., с който не е разполагала по време на процеса.Твърди,че този документ е от съществено значение за делото , тъй като заетата от нея сума в размер на 38 000 лв. е изцяло вложена в закупуването на процесния недвижим имот.Неправилно съдът е приел,че по време на разпореждането с него ответникът А. Ю. Х. е бил негов едноличен собственик. Ответниците по молбата А. Ш. Н.-Х. и Е. Ю. Х., чрез пълномощника си адв.Т. П. , както и А. Ю. Х.,чрез пълномощника си адв.Б. Б. в писмени отговори оспорват молбата за отмяна. По допустимостта и основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС, трето г.о. установи следното: Молителката е предявила против ответниците иск за установяване относителната недействителност въз основа на чл.22 ал.3 СК /отм/ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответника А. Ю. Х., неин съпруг към този момент и останалите ответници.Бившият й съпруг се е бранил с инцидентен установителен иск въз основа на чл.21 ал.1 СК /отм./за установяване ,че процесният недвижим имот, макар и придобит по време на брака, е негова индивидуална собственост, респективно с правоизключващо възражение в този смисъл.С атакуваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск, предявен от ответника А. Ю. Х. и е прекратил производството поради неговата недопустимост , тъй като към момента на предявяването му същият вече е отчуждил процесния имот.В частта, с която договорът за покупко –продажба на този имот е бил обявен за относително недействителен спрямо молителката същото е отменено и искът е отхвърлен.В тази своя част решението на въззивния съд е атакувано с молбата за отмяна.Постановения съдебен акт въззивният съд е аргументирал с основателността на възражението на ответника А. Ю. Х., че имотът е негова индивидуална собственост, тъй като е бил придобит изцяло с негови лични средства, а молителката не е имала принос, поради краткия им съпружески живот и обстоятелството,че не е притежавала имущество и доходи . Решението на въззивния съд е влязло в сила на 14.06.2012 г., тъй като на тази дата е постановено определение №720 по гр.д.№1115/2011 г. на ВКС,ІV г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване.Молителката твърди,че през м.август 2012 г. случайно срещнала сина на заемодателката и чрез него установила контакт с последната, тъй като тя живеела във Великобритания и се снабдила с екземпляр от договора за заем. Собственият й екземпляр бил унищожен от ответника по молбата А. Ю. Х..Твърденията на молителката не са доказани, но дори в тази връзка да се приеме, че преклузивният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е спазен, а молбата като подадена от надлежна страна в законовия срок е допустима, то по същество тя не е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или тя да не е имала възможност да се снабди с новото писмено доказателство.В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Обстоятелствата за наличие на сключен заем и за влагане на заетите средства в покупката на имота несъмнено са били известни на молителката по време на делото,дори още преди предявяване на иска, но твърдения в този смисъл тя не е правила както в исковата молба, така и в процеса . При полагане на дължимата грижа би могла да се снабди и със съответното доказателство-писмения договор за заем, включително и по реда на чл.153 ГПК /отм/. В с.з. от 10.03.2010 г. по гр.д.№1447/2004 г. на Варненския окръжен съд/л.187/ защитата й е направила изрично изявление,че твърдение за принос не е необходимо ,тъй като приносът и съпружеската имуществена общност се презюмират.Позицията е останала непроменена във всички стадии на процеса.Ако молителката беше счела,че новопредставеното писмено доказателство е необходимо с оглед успешната й защита, то тя е следвало да направи възражение в този смисъл и да се снабди своевременно с документа.Отмяната на посоченото от молителката основание е съдебно производство за извънинстанционен контрол на влязло в сила съдебно решение, но при посочените в чл. 303 ГПК предпоставки и за отстраняване на неправилност , която не е резултат на допуснати грешки от страните в процеса. Това производството е способ за поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се дължат само на обективна невъзможност да бъдат събрани относими към спора и със съществено значение за него писмени доказателства. От изложеното следва, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата А. Ш. Н.- Х. и Е. Ю. Х. са претендирали разноски за това производство, които с оглед изхода на делото следва да им бъдат присъдени въз основа на чл.78 ал.3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІг.о. РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на Т. М. П. срещу решение №58/18.04.2011 г. по гр.д.№679/2010 г. на Варненски апелативен съд. ОСЪЖДА Т. М. П. да заплати на А. Ш. Н. -Х. и Е. Ю. Х. сумата 1000/хиляда/ лв. направени разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: