Р Е Ш Е Н И Е   №     .167   София,  15 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 март две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЕН  НЕНКОВ           ЧЛЕНОВЕ:  ГРОЗДАН  ИЛИЕВ                                                               ТАТЯНА  КЪНЧЕВА     при участието на секретаря   НАДЯ  ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора   СТЕФКА  БУМБАЛОВА    изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №120/2009 година.         Производството е по реда на чл. 346,т.1 НПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ц. от гр. П. против Решение №9/28.01.2009г, постановено по внохд №631/2008г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдена присъда №155/20.11.2008г. по н.о.х.д. №1760/2008г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържа се довод за отменителното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, мотивиран със съображения за необоснованост на постановеното решение и неправилно приложение на закона при квалификацията на инкриминираното деяние. По същество се прави искане за изменение на решението, като се преквалифицира деянието по чл.124 НК, намали наказанието и размерът на уважения граждански иск. В срокът по чл.351, ал.3 НПК от гр. и. и частни обвинители не е постъпило възражение против касационната жалба. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати поддържаните с жалбата нарушения, поради което следва да остане в сила. Върховния касационен съд, разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С потвърдената присъда подс. В. Ц. е признат за виновен в това, че : - през нощта на 03/04 август 2008г в с. Б., Пловдивска област, умишлено умъртвил З. А. Х. от гр. П., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 55НК е осъден на девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда подс. Ц. е осъден да заплати на А. В. Х. и А. К. Х. и двамата от с. Б. по 50 000лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди със законните последици, като за разликата до 20 000лв. е отхвърлил предявения иск. Поддържаният против така постановеното решение основен довод, за явна несправедливост на наказанието, обоснован със съображения за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2 НПК, изисква да се даде отговор, дали при възприетата фактическа обстановка, искането за преквалификация на инкриминираното деяние по чл.124 НК се оправдава от фактическа и правно страна. Във връзка с това следва да се посочи, че немотивираното възражение за необоснованост на съдебните актове не може да се обсъжда по същество в настоящето производство, поради отсъствие на такова самостоятелно касационното основание. Този довод обаче е стоял на вниманието на въззивния състав и в съобразителната част на решението е получил надлежен подробно и убедително мотивиран отказ да бъде приет за основателен. Освен това, като се съобрази в процесуален аспект, че съдебното следствие по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ НПК и касаторът е направил пълни признания по фактите на обвинението, които са в съгласие с останалият доказателствен материал става ясно, че при установяване на фактически положения по делото нарушения не са допуснати. Следователно, при отсъствие на нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдът и формирането на вътрешното му убеждение по фактите, предмет на доказване по чл.102 НПК, а такива не се сочат и с касационната жалба, касационният състав счита, че при приетата за установена фактическа обстановка възприетата квалификация по чл.115 НК е законосъобразна. Искането за преквалификация на инкриминираното деяние по по-леко наказуемия състав на чл.124 НК е правено в производствата и пред двете инстанции, където е получило обосновани откази да бъде възприето за основателно. В частта, относно нанасянето на ударите ,механизма на причиняване на увреждането и непосредствена причина за настъпване на смъртта, въззивната инстанция правилно е възприела решаващите констатации и фактически изводи на първоинстанционния съд, поради което и правните изводи за съставомерност на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна са изведени от един и същи фактически положения. Установено е от фактическа страна, че касаторът, той и подсъдим, след употреба на алкохол е нанесъл със значителна сила множество, наслагващи се удари по цялото тяло и предимно в областта на главата на пострадалата, предизвикали вътречерепен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и обхващащи лява голямомозъчна хемисфера. Тежката черепно мозъчна травма, съпроводена с разрушаване и парализа на жизненоважни мозъчни центрове е довела до сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за неизбежното настъпване на смъртта, предшествувана от травматичната кома в която изпаднала пострадалата. При така установените обстоятелства защитата претендира, че инкриминираното деяние следва да се квалифицира по чл. 124 НК, понеже представното съдържание на умисълът при касаторът/подсъдимият е било ограничено само до причиняване на телесна повреда, а по отношение на по-тежкият смъртен резултат е действувал по непредпазливост. Двете инстанции правилно са отказали да възприема тезата на защитата, съобразявайки разграничителният критерий между състава на чл. 124 НК и убийството с евентуален умисъл, който се състои в това, че при първото деяние намерението на дееца е да причини телесна повреда в която и да е от нейните разновидности, а смъртта се явява като последица на проявената от него непредпазливост, изразяваща се в недопускане настъпването на този обществено опасен резултат, макар да е бил длъжен и е могъл да го предвиди, или когато е предвиждал неговото настъпване, е мислил да го предотврати, разчитайки на конкретни фактори от обективната действителност. Съвършено друго е положението при убийството с евентуален умисъл, където субективната страна на деянието включва смъртта, като възможен резултат, по отношение на който деецът се отнася с безразличие към неговото настъпване, като страничен, допълнителен резултат, наред с пряко целения, да увреди здравето на жертвата. Следователно, в последния случай деецът допуска настъпването на смъртта и тя се обхваща от неговите представи. По настоящето дело касаторът с нанесените удари е причинил толкова тежки наранявания, че кратко време след причиняването на тежката черепно мозъчна травма, пострадалата вече е била в състояние на травматична кома. При положение, че пораженията от ударите, нанасяни с наслагване и значителна кинетична сила, са в областта главата и шията, където се намират жизненоважни уязвими органи, съдилищата са направили правнообоснования извод, че подсъдимият е допускал настъпването на смъртта, като възможна последица. Това е така, защото в този случаи в неговото съзнание е формирана представа, че с деянието се причиняват, несъвместими с живота, телесни увреждания. Следователно представното съдържание не се ограничава само с причиняване на конкретна телесна повреда. Освен това начинът и останалите обстоятелства при които е нанесъл побоя, дават основание да се приеме, че касаторът/подсъдим изобщо не е мислил да предотврати настъпването на предизвиканите общественоопасни последици. Той не е разчитал на никакви фактори за осуетяване настъпването на най-тежките съставомерни последици. На следващо място, трябва да се отбележи, че възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимия също изключват възможността да не е съзнавал, че от нанесените тежки удари няма да настъпи предизвиканият от него по-тежък съставомерен резултат-смъртта на пострадалата. Следователно, нанасяйки поредицата от силни удари в главата и шията, касаторът е бил наясно, че може да последва тежко увреждане за пострадалата и оттам нейната смърт, но се е отнесъл безразлично към този резултат. Не води до друг извод твърдението на защитата, че в един последващ момент касаторът предприел действия по оказване помощ на пострадалата, следователно не е имал умисъл за нейното умъртвяване. В тази част е достатъчно да се съобрази установеното от св. А, за да стане ясно, че поведението на касаторът непосредствено след деянието по никакъв начин не може да се възприеме, като оказване на помощ, защото обхваща поредица от действия, изразяващи се в псувни ругатни и закани, както към дежурния с които го свързал св. П, така и към свидетелят когото също заплашил със саморазправа. От това му агресивно поведение по никакъв начин не може да се направи извод за претендираната от защитата форма на вина-непредпазливост по отношение на по-тежкия съставомерен резултат. При това положение, въззивния съд, като е възприел квалификацията на извършеното деяние по чл. 115 НК, не е допуснал нарушение на материалния закон. Понеже доводът за явна несправедливост на наказанието, се поддържа само като резултат на претендираното нарушение на закона по отношение на възприетата квалификация по чл.115 НК, каквото не е налице, касационният състав приема, че е неоснователен. На полето на индивидуализация на наказанието с оглед изискването по чл.372, ал.3 НПК съдът също не е допуснал нарушение, защото е приложил чл.55 НК и определил наказанието лишаване от свобода в размер на девет години или под предвидения в закона задължителен размер от десет години лишаване от свобода. Следващият поддържан с жалбата довод за завишен размер на присъденото обезщетение, респ. нарушение на чл. 52 ЗЗД не се оправдава от фактическа и правна страна. Този довод вече е бил правен във въззивното производство и по реда на чл.339,ал.2 НПК е получил обоснован отказ да бъде приет за основателен . Предявеният иск е доказан по основание. В резултат на извършеното от касатора престъпление по чл. 115 НК на гр.ищци са причинени значителни по тежест и продължителност болки и страдания, по повод загубата на тяхната дъщеря-пострадалата З. Х. , които според изискването за справедливост по чл.51 ЗЗД са репарирани в справедлив размер. При отсъствие на правнорелевантен принос на пострадалата за настъпване на съставомерния резултат, настоящият състав приема, че изискването за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е било нарушено, поради което решението следва да остане в сила в гражданско осъдителната част. Не води до друг извод позоваването от защитата на влошени отношения между родители и дете, защото установено е, че по съдържание не са надхвърляли обичайните с битов характер пререкания между близки роднини. По изложените съображения и като съобрази, че не са допуснати поддържаните с касационната жалба, основания за отмяна, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК     Р Е Ш И:   Оставя в сила Решение №9/28.01.2009г, постановено по внохд №631/2008г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдена присъда №155/20.11.2008г. по н.о.х.д. №1760/2008г. на Пловдивски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :   1.       2.