Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 28 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №407/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор при Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение от 10.01.2012г., постановено по внохд№ 826/ 2011 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 12.05.2011г. по внохд № 2933/02г. Софийския градски съд . С присъдата подсъдимият Ф. С. К. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК. В протеста са посочени касационните основания нарушение на закона и съществени процесуални нарушения , съгласно чл. 348, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК, довели до неправилно оправдаване на подсъдимия по обвинението. В подкрепа се изтъкват доводи за неизвършване на обективно, всестранно и пълно изследване от САС на всички доказателствени източници в тяхното единство и взаимовръзка. Доказателствените средства са интерпретирани избирателно и в ущърб на обвинителната теза, като е даден приоритет на доказателствата, ползващи само тезата на защитата. Въпреки че по делото е установена липсата на зърното от реколта 1998г., собственост на посочените в обвинителния акт стопански субекти, както и фактите, че фирмите- влогоприематели [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са се разпоредили с него, без съгласието на влогодателите , не е направен извод за произхода на липсите. Неправилно САС е подценил участието на подсъдимия в обективирани от доказателствата разпоредителни действия от името и на двете дружества с повереното им имущество. Съдът е достигнал до невярното заключение, че в срока на договора за съхранение, сключен с ДФЗ дължимото от търговските дружества [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] зърно е било в наличност, като се позовава единствено на данните по документи, изхождащи от структури, оперативно подчинени на подсъдимия. Неправилно САС е приел, че липсите на зърно в голямата им част се дължали на производствени аварии, предизвикани от атмосферни условия при повредена конструкция на използваните складове за съхранение като са игнорирани данните от обобщените справки, изготвяни в ДФЗ, в които се съдържа информация за непроменено качество на зърното в съответните зърнобази. Неоснователно са игнорирани като недостоверни удостоверенията, издавани за приемане на зърното на съхранение от процесните две фирми. Неправилно САС е приел, че отказът на банки да кредитират дейността на двете търговски дружества и невъзможността на подсъдимия да изкупи своевременно вложеното за пазене хлебно зърно не установява предварително разпореждане със зърното, а желание то да бъде възстановено като родово заместима вещ. Неправилен е изводът, некореспондиращ с доказателствата по делото, че невъзможността за изкупуване на зърното от подсъдимия е предизвикала влогодателите “да изтеглят зърното от складовете му”. Неправилно съдът е извел , че липсата на зърното е “резултат от политически и икономически фактори, на които подсъдимият не би могъл да влияе”, а не на виновно своене на чуждо имущество, без съгласието на собствениците на това имущество, поради което неправилно не е приложен чл.206 НК. Иска се на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, т. 4 НПК отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане . В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРОКУРОРЪТ от ВКП поддържа протеста. Постановените оправдателна присъда и потвърждаващо я решение са незаконосъобразни, тъй като са несъответни на данните установени по делото, поради което се иска отмяна на въззивното решение и връщане делото за правилно приложение на закона. ПОДСЪДИМИЯТ Ф. К. НЕ СЕ ЯВЯВА, РЕДОВНО ПРИЗОВАН. УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ ОТ НЕГО ЗАЩИТНИК – АДВОКАТ Г. СЕ ЯВЯВА В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ. Устно и в писмена защита оспорва основателността на протеста. Изтъква, че не е налице обсебване , защото в срока на договора зърното е било налично, а липсата на част от зърното се дължала на природни стихии. Подсъдимият е търсил кредит от банките , защото е искал да закупи зърното, поради което нямат умисъл за присвояване. Забавянето в отчитане и издължаване на зърното не следва да се приема за престъпно своене на чуждото имущество, чиято собственост на влогодателите подсъдимият никога не е оспорвал .Частните вложители на зърно са искали зърното им да бъде продадено , поради което няма състав на обсебване. Иска оставяне в сила на въззивното решение като законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И ИЗРАЗЕНИТЕ СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда от 12.05.2011 г., постановена по нохд № 2933/02г. на Софийски градски съд, НО - 10 с-в, подсъдимият Ф. С. К. е признат за невиновен в това, че през периода 01.07.1998r. до 01.07.1999 г. в [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Я., като пълномощник на фирмите [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ - хлебна пшеница, реколта 1998 г. общо 8 102 886, 00 кг., на обща стойност 1 091 377 715, 34 /един милиард деветдесет и един милиона триста седемдесет и седем хиляди седемстотин и петнадесет и 0, 34 ст./ неденоминирани лева, от които: 6 482 998 кг собственост на ДФ „Земеделие" на стойност 873 195 000, 62 неденом. Лева ; 1 207 971 кг собственост на ЧПТК „С." на стойност 162 701 613, 99 неденом лева ; 388 911 кг собственост на ППК „В." на стойност 52 382 422, 59 неденом лева ; 20 006 кг собственост на С. и В. В. на стойност 2 694 608,14 неденом. лева и 3 000 кг. собственост на Е. и С. С. на стойност 404 070, 00 неденом. лева, която хлебна пшеница владеел и пазил в зърнобазите в [населено място], „Б." и М. комбинат, в [населено място] - общ. Я. и в [населено място], съгласно договори за влог, като обсебването да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 НК. 4 С въззивно решение от 10.01.2012г. по внохд№ 826/ 2011 год. на Софийския апелативен съд (образувано по протест от прокурор при Софийска градска прокуратура) присъдата е потвърдена. ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН. При извършената проверка на атакувания съдебен акт ВКС констатира нарушения на процесуалните правила при изграждането на вътрешното убеждение на първостепенния съд, които не са отстранени от въззивната инстанция. Вместо това, те изцяло са пренесени във въззивното решение. Проверката и оценката на доказателствените източници от въвзивния съдебен състав е извършена едностранчиво, без цялостен анализ на всички доказателствени източници. В нарушение на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК не е извършена цялостна проверка на доказателствените източници като са игнорирани обвинителните доказателства, с което е ограничено правото на прокуратурата на обоснове тезата на обвинението според обстоятелствата в обвинителния акт и доказателствените материали ,които ги подкрепят. Мотивите на въззивния съдебен акт безкритично преповтарят мотивите на оправдателната присъда на първостепенния съд, въпреки че всяко от инстанционните съдилища е било длъжно да направи самостоятелна проверка и оценка на доказателствените източници , въз основа на която да формира вътрешното си убеждение по фактите, съгласно принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК . При анализа на доказателствата за изпълнението на договорните задължения по договорите за влог на зърно, сключени и от двете дружества, е следвало да бъдат разграничени правата и задълженията на подсъдимия Ф.К. в качеството му на управител и представител на първото дружество [фирма] [населено място] и в качеството му на участник и собственик на част от капитала във второто дружество и [фирма] [населено място]. Не са анализирани детайлно фактическите данни за правното положение на подсъдимия Ф. К. спрямо инкриминираното имущество във всяко от двете дружества- като страна влогоприемател на процесното зърно. При този анализ щеше да се изясни, че той е имал право да владее и пази предаденото на влог на зърно ,т.е. то се е намирало в неговата фактическа власт на основание сключените договори за влог на зърно, със страна дружеството на което е бил управител. С оглед данните за участието му в структурата на дружеството [фирма] е следвало да се изясни какво правното значение е имал факта, установен по делото, че подсъдимият е собственик на зърнобазите, ползвани от двете дружества. Не са обсъдени източниците на доказателствени факти за правните и фактически действия на К. по повод пазенето и отчитането на чуждото имущество в двете дружества.Не са проверени и обсъдени гласните доказателствени средства, че макар и да не е имал управителни функции спрямо управлението на зърното , дадено на влог в базите на дружеството [фирма], [населено място], представлявано от неговия син – свид.С.К. и управлявано от тричленен управителен съвет, фактически подсъдимият Ф.К. е взимал решенията относно движението на зърното, дадено на влог, за преместването му от складовете, продажбата или за преработката му в брашно. В съдебното решение на САС липсват констатации доколко фактическите обстоятелства от състава на инкриминираното деяние – обсебване се съдържат в действията на подсъдимия, макар и да са налице такива данни. Законът и съдебната практика са ясни по въпроса за отговорността за обсебване. Субектът следва да е придобил фактическата власт върху чуждата вещ, която е установена на правно основание. В случая е следвало да се изясни всяко отделно правно основание, въз основа на което подсъдимият е владял зърното, собственост в случая на: ДФ „З."; ЧПТК „С." ; ППК „В." ; на частните стопани С. В. и В. В. и на Е. С. и С. С.. Данните по делото са, че правното положение на подсъдимия не е било еднакво в двете дружества - [фирма] [населено място] и [фирма]. Възможността подсъдимият да представлява влогоприемателя на процесното зърно за инкриминирания период, да сключва договори за влог и да взима самостоятелни решения при изпълнението на тези договори е следвало да се преценява поотделно за двете дружества. Установено е по делото, че писмени и устни договори за влог на зърно са сключвани от името на двете дружества с процесните субекти :ДФ”З.”,кооперации, частни стопани. Установено е по делото, че едноличният собственик и управител - свид. З. К. на [фирма] [населено място] е прехвърлила управлението му на подсъдимия К. на основание договор за управление на дружеството. Като търговски управител ,по смисьла на чл.23 от ТЗ, той е разполагал с правото и е извършвал всички действия и сделки, свързани с търговското занятие на дружеството. Второто дружество - [фирма] се е състояло от управляваната от подсъдимия фирма - [фирма] и от [фирма] [населено място], при съотношение на дяловете им 51% за дружеството, управлявано от подсъдимия [фирма]. При тези фактическите данни, съдът не е обсъдил доказателствените източници, че подс.К. като управител и представител на ТД [фирма] е взимал самостоятелни решения, без съгласие на вложителите на зърно, за продажбата и преработката на оставеното по договорите за влог на зърно. Не са обсъдени доказателствените източници (справките за предадено и получено зърно в складовете на дружеството с управител подсъдимия ; констативните протоколи за предаденото и налично зърно при проверката от служителите на ДФ”З.” ; заключението на повторната петорна съдебно-счетоводно- аграрна експертизи за предадените и за наличните количества зърно по договорите за влог с ТД [фирма] ; показанията на свидетелите - служители и клиенти на дружеството). Ако бяха обсъдени, съдилищата обективно са могли да изведат други фактически обстоятелства от установените, а именно - за механизма на причиняването на липсите на зърното по договорите за влог. ВКС не споделя доводите в мотивите на САС че липсата на отчетност в двете фирми е причината за невъзможността за установяване на механизма на причинените липси („не е създадена отчетност за движението на зърното”, което се е приемало на съхранение в зърнобазите в [населено място], „Б." и М. комбинат, както и в [населено място] - общ. Я. и в [населено място]). Били унищожени първичните и вторични счетоводни документи, които , според съда, са единствените достоверни източници за евентуалното разпореждане с инкриминирания предмет, поради което била налице “невъзможност за търсене на наказателна отговорност от подсъдимия К., поради липса на обективен състав на инкриминираното му престъпление”. От събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателствени средства е следвало да бъде установено каква е била дейността на подс.Ф.К., въпреки формалната липса на управленска власт, в акционерното дружество [фирма], управлявано от съвет на директорите и представлявано от свид. С. К.- син на подсъдимия. Не е изяснено и разграничено какво е било участието му в разходването и преработката на приетото на влог зърно по договорите на [фирма] с влогодателите. Не са направени фактически констатации какъв е приносът на подс.Ф.К. в подготовката и реализирането на продажбите и преработката на чуждото зърно, в отстраняване на пречки и създаване на условия за извършване на разпоредителните действия от името на управляваната от него фирма и от фирмата, в който той притежава повече от половината от активите й. Неоснователно е прието, че не било установено по делото точното количество на предоставената на влог пшеница от ДФ”З.”, тъй като договорите между ДФ З. и двете търговски дружества били фючърсни договори на фонда със земеделските производители, при които - последните получавали кредит, като се отчитали пред фонда с издадените удостоверения от зърнобазите за внесеното на влог зърно. Според САС, тези удостоверения липсвали и не можело да се установят инкриминираните количества. Счетоводно не била създадена отчетност за зърното на ДФЗ, което се приема за съхранение от [фирма] и това, което се приема за съхранение от [фирма]. Приетото от САС не отговаря на данните по делото. Събрани са писмени доказателства, ,вкл. и заключението на повторната петорна СИАЕ-за , от които може да се установи какви договори за влог са сключени от всяко едно дружество и какви количества зърно са били предмет на тези договори. Съставът на ВКС изразява несъгласие с изводите в мотивите на атакуваното решение, че за установяването на евентуалните разпоредителни действия на подсъдимия с инкриминираното имущество се изисквали писмени доказателства, каквито не са събрани по делото. При обсъждането на доказателствените източници, в случая на договорите за влог от 1998 год. и анексите към тях между фирма [фирма] [населено място] и ДФ”З.”, влогодателят се е задължавал да предаде хлебна пшеница, предмет на договора, в складовите бази на влогоприемателя за съхранение в определен срок. Подсъдимият като представител на влогоприемателя е имал задължението да приеме пшеницата за възмездно съхранение в зърнобазите, както и да я върне на влогодателя след изтичане на срока по договора. При внимателен анализ на съдържанието на раздел III от договора за влог на зърно с ДФЗ съдът щеше да установи, че освен другите задължения ,уговорени за влогоприемателя, той е бил задължен да съхранява предадената и приета пшеница с грижата на добър стопанин ; да не продава пшеницата на трето лице без да има писмено нареждане на влогодателя по бонифицирано тегло и качество, като за предаването й във всички случаи е следвало да се състави протокол, придружен със сертификат за количество и качество, складови разписки и изплащателни бележки с участие на упълномощени представители на страните. Съгласно раздел т. 11 от договора, влогоприемателят не е имал правото да преработва пшеницата или да се разпорежда с нея без писменото съгласие на влогодателя. Въпреки доказателствените източници, установяващи извършени от [фирма] продажби и преработка на пшеницата без съгласието на зърновложителите, по делото не са направени констатации в този смисъл. От справките за предадено и за липсващо зърно (виж. стр.507-510 от нохд№ 2933/02 год. на СГС) е могло да се извлече фактическа информация по тези въпроси. Не са установени какви са били основните направления за реализацията на зърното, макар да са събрани доказателствени източници за изнасяне на зърно от зърнобазите на фирма [фирма], без да бъде уведомен ДФЗ. Не е направен анализ на банковите счетоводни документи ( спр. приобщеното по реда на чл.283 НПК заключение на повторната петорна СИАЕ, т.100,л.4-л.117) от които е следвало да се установи, че основната дейност на фирмата с управител подсъдимия Ф. К. е била търговия със зърно , а не влог на зърно. По делото не са подложени на съвкупна оценка и доказателствените източници, въз основа на които е следвало да се установи недаденото съгласие на влогодателя ДФ”З. фирмата [фирма] [населено място] и [фирма] – [населено място] да изкупят представеното за съхранение на влог зърно от фонда. Не са подложени на подробен анализ писмените доказателствени източници : писмата с изх. № 01 - 4500/0015 от 28.05.1999г.; № 01-4500-0014/25.05.1999г.; №01-4500-0024/23.05.1999г. и 01-4500- 0009/21.05.1999г. на ДФ „З.", с които влогоприемателят [фирма] П. е уведомен за сключените борсови договори на ДФЗ за продажба на зърното чрез стоковата борса. Според съдържанието им, изрично е било забранено на двете дружества с участието на подсъдимия да изкупуват предоставените им на съхранение количества зърно. С цитираните писма фондът е отправил и искане за предоставяне на достъп до зърнобазата в [населено място] - „Б." за взимане на лабораторни анализи за състоянието на съхраняваното зърно, резултатът от които е бил че няма влошаване на качеството му. Данните по делото, че в хода на изпълнението на цитираните борсови сделки, длъжностните лица са констатирали липсата на посочените от обвинението количества зърно - собственост на ДФ "З., не са анализирани от САС в пълнота и взаимовръзка за произхода на установените липси на зърно. В тази насока превратно са тълкувани показанията на свид.М., дадени при разпита му като свидетел и тези, дадени при очната ставка, проведена с подсъдимия Ф.К. в с.з. на 03.12.2007 год. по нохд№2933/02 год. на СГС. Не е ценено съгласно действителното му съдържание и писменото доказателство - изпратеното писмо от 05.07.1999г. от подсъдимия К. до свид.М., в което признава, че липсите на зърно се дължат на действия по продажба и преработка на зърното, съставът на САС щеше да приеме констатации, различни от направените. Според съдържанието на цитираното писмо на подсъдимия Ф. К., издадено в качеството му на изпълнителен директор на търговското дружество [фирма], [населено място], същият е поискал от директора на фонда да бъде му разрешено възстановяването на констатираното като недостиг количество хлебна пшеница от реколта 1998 год., в срок до 31.12.1999г., с пшеница от реколта 1999 г. Направеното от подсъдимия предложение „разходите за съхранение на тези количества да бъдат за сметка на фирмата му” и разясненията, че “липсите” се дължали на “допуснати технологични грешки”, довели до съхранение на хлебната пшеница „с влошени показатели”, би следвало да бъде внимателно обсъдено от съдилищата по фактите. Вместо това, не само писмото , но и показанията на свид.М. не са анализирани. Свид. Н.М. е заявил в показанията си , че ДФЗ не е давал съгласието си за продажбата на вложеното в складовете на фирмата на подсъдимия зърно и е отказал предложеното от подсъдимия разсрочване на задълженията на дружествата [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], тъй като свид.М. не е получавал уведомления от подсъдимия за влошаване на качеството на зърното на ДФ „З., съхранявано в зърнобазите за инкриминирания период. Липсва какъвто и да е цялостен анализ на тези доказателствени източници, за да се изясни дали поведението на подсъдимия е в основата на механизма на причинените липси, чрез твърдяното от обвинението своене на чуждото имущество. Волята за възстановяване на зърното като родово заместима вещ или да го запрати на ДФЗ, най-малкото, обективира признание за липсата му в складовете на подсъдимия. В случая е без значение за инкриминираното деяние последващата воля на дееца да възстанови липсващата вещ, след като разпоредителното действие без нужното съгласие на собственика на чуждата вещ е извършено. Дали тази липса е възникнала по време или след изтичането срока на договора за влог, следователно, е ирелевантно за възникване на отговорността за инкриминираното деяние. От свидетелските показания на работещите в администрацията на процесното дружество и от работещите в отделните зърнобази е следвало да се изясни, че разпорежданията за разходване на хлебното зърно са давани еднолично от подсъдимия Ф. К., макар да и не са документирани. Въпреки наличието на гласни доказателствени средства, установяващи тези фактически данни, САС изцяло е отхвърлил възможността, поради липсата на първични и вторични счетоводни документи за разпореждане със зърното на влог за неговото отчуждаване или преработка, тези факти да бъдат установявани с други доказателствени средства. Неналичието на счетоводна отчетност, която евентуално би допринесла за изясняване движението на повереното му за пазене чуждо имущество, не е пречка да се изясни поведението на подсъдимия спрямо това имущество с други доказателствени средства , предвидени в НПК. Например, неоснователно са игнорирани като неотносими към дейността на фирма [фирма], [населено място] показанията на свид.Н. Б. (т.63, л.30 от досъд. пр.,приобщени по реда на чл.281 НПК на съд.следствие по нохд№2933/02г. на СГС ) - лаборант в зърнобазата „Д. Ц.”, собственост на фирмата [фирма], където е съхранявано зърно на ДФЗ , реколта 1998 г., качество от ІІ и ІІ Б хлебна група. Според показанията й, зърното е било на форда е съхранявано според технологическите изисквания и не е имало промяна в качеството, както твърди подсъдимият. Въпреки отсъствието, според свидетелката, на влошени показатели, тя твръди, че зърното е било преработено по нареждане на подс.Ф. К. в “Л.м.” и смляно на брашно. Според свидетеля Х.. Х. - изпълнителен директор на “Л. м.", от зърнобаза “Д. Ц.” са били извозени 360 тона пшеница по устно нареждане на подс.Ф. К., без съгласието на вложителя на зърното, то е било преработвано въз основа на едноличното решение на подсъдимия. В същата насока са и показанията на свид.С.. Ч. - управител на зърнобаза „С." – житото е било изпратено в [населено място] по нареждане на подс.Ф. К.. Подкрепа на заявеното от тези свидетели съдържат и показанията на свид.К. И. - управител на база “Д. Ц.”, който твърди, че не е имало влошаване на качеството на пшеницата на ДФЗ в периода на съхранението й в базата, но 1 000 тона от зърното, по нареждане на подсъдимия е било смляно на брашно. В същата насока са и показанията на свид. И. П. - лаборант в база ” С.”, която твърди, че пшеницата не е била с влошени показатели. Игнорирани са дадените в същия смисъл показания на свид.А. М. - лаборант в база „Б.”, която също твърди, че качеството на приетата пшеница не е било влошавано и преработването й е било разпоредено от подсъдимия. Без цялостен анализ с посочените гласни доказателствени източници са останали и показанията на главната счетоводителка на зърнобаза „Б.” – свид.С.. К. която е посочила, че не е било констатирано влошаване на качеството на зърното. Относно липсата на зърното в базата е изяснила, че тя се е дължала на извозването на зърното за мелничните и фуражните заводи, собственост на подсъдимия Ф. К.. Въпреки че тези показания си кореспондират и с показанията на свид. А.. А. - изпълнителен директор на фирмата [фирма] П. в зърнобазата в [населено място], според който ,при встъпването му в длъжност на 01.05.1999г. в зърнобазата в [населено място] не е имало пшенично зърно, те не са анализирани съвкупно. При данните от гласните доказателствени източници, че в базите, където е съхранявано зърното на ДФЗ, не е имало влошаване на качеството на зърното и, че то е изнасяно от там по разпореждане на подсъдимия, не са последвали констатации, съответни на съдържанието на тези доказателствените източници . В мотивите на САС показанията на тези свидетели не са кредитирани с аргументи, че А. не е имал преки впечатления относно поведението на подсъдимия през инкриминирания период, а показанията на останалите свидетели се отнасяли за обстоятелства извън обвинението. Превратно са оценени показанията на свид.К., която е посочила, че финансовите въпроси в базата са се уреждали от свидетелите Т. и К., без обаче да се направи разграничението, че в случая показанията на свид.К. не са фокусирани върху фактическите действия на подсъдимия Ф. К. по отношение съхраняваното зърно, а е обяснявала принципно как се извършват нормативно установените счетоводни операции от служителите. По отношение на оперативното управление на зърнобаза „Б." съдилищата са игнорирали показанията на свидетелите, установяващи разпоредителни действия от страна на подс.Ф.К. и са кредитирали показанията на свидетеля В. Т. - управител на базата, който е заявил,че решенията му за разход на зърно и пребазирането му били взимани от него, а не от подсъдимия. Превратно са ценени показанията на свидетелите Г. , К., К., Г., служители във фирмата „С.”-ЕООД и в зърнобаза „Б.”, които са обяснили формалния начин на взимане на решения, но не и фактическия начин - по чия воля се е разходвало зърното в базата. Например, свидетелката К. е посочила, че финансовите въпроси са били решавани от свид. Т. и гл.счетоводителка – свид.К., като за всеки приход и разход на зърно „са били издавани първични счетоводни документи - приемна бележка и съответно - пропуск за извозване”. В тази насока са показанията на свид. К. и показанията на свид.Т. и свид. С. Г.. Но в базата не са запазени такива документи. Нещо повече, свид.Г. е заявила, че представители на групировката „Т.” са влезли в офиса на фирмата „С.”-ЕООД. , изгонили са служителите и са иззели архива й. Тези показания съответстват на посоченото от свид.А. - директор на базата в Б. на 01.05.1999г. , че към тази дата в базата не е имало пшеничено зърно, липсвали документи, от които да се установи на какво се дължи тази липса. В мотивите на САС превратно са оценени показанията на свид.С. Ч. - управител на зърнобаза „С.", който е съобщил за възникнали проблеми при съхранението на зърно, поради отнесена част покрива на базата при буря, довела до наводняване и влошаване качеството на зърното, които обстоятелства са отнесени като причина за липсващото зърно. Показанията му са лишени от конкретика за евентуалното количество на увреденото зърно. Не е извършен внимателен анализ на заключението на експертизата в том 100 от досъдебното производство, приобщена по делото.Не са съобразени и разясненията на вещите лица в съдебното производство (протокол от 14.03.2011 г. - л. 1109), установили наличието на констативни протоколи за разходването на пшеница по нареждане на свързаните с Ф.К. лица – съпруга и син в зърнобаза „С.”. Тези данни не са обсъдени наред с показанията на свидетелите, които твърдят , че подсъдимият фактически сам е решавал всички въпроси в дружеството. Игнорирани са и доказателствените източници - показанията на свидетелките В. и С., които са заявили, че в разговори със служители в базата в „С.” са придобили представа, че началникът е подс.Ф. К.. От показанията им е следвало да се установи, че в зърнобаза "С." е било предадено за съхранение хлебното зърно на свидетелите С. и В. В. в размер на 20 006 кг и на св. Е. и С. С., в размер на 3 000 кг. хлебна пшеница. Макар и да е било прието на съхранение в базата по устна уговорка с подсъдимия, приемането му в базата е подкрепено и с писмени доказателства: приемна бележка № 536/28.07.1998г., изплащателна сметка № 262/28.07.1998г. и анализно свидетелство. Липсата на писмени или гласни доказателства за конкретно разпореждане за разходването на вложеното от тези свидетели зърно в базата на подсъдимия не е основание да се приеме от съда, че произходът й не е доказан. Липсата на зърното на тези вложители в складовите бази на фирмата на подсъдимия е установим факт, както от показанията на свидетелите С. и В., така и от заключението на СИАЕ. Неизвършването на действия от страна на подсъдимия за връщането на чуждата вещ на собствениците – зърнопроизводители С. и В. е следвало да бъде оценено по съдържание, доколко съответства на обективирано своене на чуждо имущество. Данните по делото са, че зърното на ЧТПК. „С." и ППК „В." е внесено в зърнобазата в [населено място], но е предадено и прието в М. комбинат [населено място] за преработката му в брашно, без съгласието на влогодателите, вместо да бъде съхранявано ,съгласно договора за влог на зърно. ВКС намира , че констатациите във въззивното решение е следвало да се съобразят с останалите доказателствени източници, указващи за намеса на подс.Ф.К. при предоставяне зърното за преработка, каквато обвинението твърди, че е извършена. Съдилищата не са оценили, наред с гласните доказателствени източници, приложените в т.40 от сл.д., приобщени по реда на чл.283 НПК, банкови документи - извлечения от сметките на [фирма] "С" ЕООД [населено място] в ЦКБ - клон Л., от които са щяли да изяснят, че в периода юли 1998г. - декември 1998г. – инкриминирания по делото, са били извършени преводи на парични средства в полза на [фирма] с основание - продажба на брашно. ВКС не споделя изводите в мотивите на решението на САС, че причините за липси на процесното зърно не могат да бъдат установени, поради неналичието на счетоводната документация на фирмата "С" ЕООД [фирма]. Тяхното установяване не е предопределено единствено от конкретни по вид доказателствени средства в наказателния процес, каквито са писмени доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК нито едно доказателствено средство от предвидените в НПК няма предварително установена от закона доказателствена сила спрямо останалите. Съставът на ВКС не може да се съгласи с изводите на САС, че само с писмени доказателства и доказателствени средства биха могли да се установят действията на подсъдимия по отношение на управлението на предмета на договорите за влог на зърно. Още повече, по делото има многобройни писмени справки и констативни протоколи , от които е видно количеството на предаденото и количеството на наличното зърно или пълната му или частична липса към момента на изпълнение задължението на влогоприемателя за предаване на зърното на влогодателите. В случая, при установена липса на цялото или част от предоставеното за влог зърно, е без правно значение дали това е станало преди, или след изтичането срока на договорите за влог на зърно. Без правно значение за отговорността за състава на инкриминираното деяние е и дали след отчуждаването или преработката на зърното без съгласие на собствениците му са последвали действия за възстановяването му ( в случая по делото са налице данни, че подсъдимият е кандидатствал за банков заем, но му е отказан такъв). Тези факти нямат значение за съставомерността на инкриминираното деяние, защото изпълнителното деяние – неправомерно своене на държана на правно основание чужда вещ е довършено с посочените фактически действия, ако бъдат установени. Визираните факти имат значение за тежестта на евентуално извършеното деяние, но не и за възникване на отговорността за престъпно своене на чуждо имущество. Ето защо, напълно несъстоятелна е тезата, че с останалите способи на доказване не биха могли да бъдат установени разпореждания с процесното зърно. НПК предвижда в чл. 114 НПК видовете доказателствени средства посредством които се установяват доказателствата ( гласни, веществени и писмени), а в чл. 136, ал. 1 НПК са посочени способите на доказване в наказателния процес. В наказания процес доказването на сключването и изпълнението на неформални договори, каквито са инкриминираните - за влог на зърно е допустимо, освен с писмени доказателства и писмени доказателствени средства, и с всички останали, вкл. и с гласни доказателствени средства, каквито са събрани по делото. Поради тези мотиви, съставът на ВКС не може да приеме за правилни изводите на САС, според които : “въпреки огромния обем на събрания доказателствен материал обвинението срещу подсъдимия Ф. К. е останало недоказано по отношение на количественото, качественото и стойностното изражение на предмета на престъплението”. Правилното приложение на материалния закон е предпоставено от фактическата обоснованост на съдебния акт и не може да намери отговор преди отстраняването на допуснатите нарушения при проверката , оценката и анализа на доказателствените източници от съда. Съставът на САС при новото разглеждане на делото, въз основа на приетите за установени фактически данни следва да изведе налице ли са признаците на престъплението, предмет на обвинението като се съобрази и със закона и съдебната практика по тълкуването и прилагането на чл. 206 НК. При тези изводи, ВКС намира, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 и ал. 2 НПК. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, т. 4 НПК , ВКС, ІІІ н.о. в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение от 10.01.2012г., постановено по внохд№ 826/ 2011 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена оправдателна присъда от 12.05.2011г. по внохд № 2933/02г. на Софийския градски съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :