Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60326
гр.София, 14.12.2021 г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 623/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 1287/03.11.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 2472/2020 г.
Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително, като при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записване й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД.
По поставените въпроси съставът на Върховния касационен съд дава следното разяснение:
Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, правораздавателният орган не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора. Съдът е длъжен да даде отговор на всички техни доводи и възражения, като ясно и точно изложи съображения по тях. Ако не го стори, нарушавайки чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, той засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК.
Формирана е и непротиворечива съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, че в периода след отмяната на ПИКЕЕ, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на осн. чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Те са приложими и, когато специалните правила са отменени. Така, след отмяната на ПИКЕЕ и липсата на нови правила, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.
Насрещната страна Й. И. И. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК. Не е изразил становище и по-късно в хода на съдебното производство.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:
Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. И. И. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 9631.84 лв. - преизчислени количества електроенергия от 50953 кВт. ч. за периода от 03.10.2017 г. до 02.10.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. “в“, ап...... Осъдил “Енерго-Про Продажби“ АД да заплати съдебноделоводни разноски по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че съгласно констативен протокол, съставен на 21.11.2011 г. от служители на “Енерго – Про Мрежи“ АД, в процесния обект на потребление на ел. енергия е монтиран електромер тип М 02 – CARAT, но не е посочен фабричен номер на електромера и показанията на същия във върхова тарифа; установени са показания в регистър 1.8.3 (т.нар. скрит регистър) от 50953 квтч.; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология (БИМ). При осъществяване на метрологична експертиза на средството за търговско измерване на абоната И. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. "Енерго-Про Продажби" АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 50953 квтч. Издадена е фактура за сумата от 6931.84 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за периода 03.10.2017 г. – 02.10.2018 г.. Средството за търговско измерване е било в метрологична годност към датата на извършване на контролната проверка, констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи на извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез претарифиране по отделните тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър, която не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща. Вещото лице е заявило, че не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на количеството електрическа енергия в невизуализирания регистър, защото не може да се определи кога е извършено неправомерното софтуерно вмешателство..
Съдът изложил съображения, че към датата на извършване на проверката - 02.10.2018 г. разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 от тогава действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) са отменени с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г./, а членове 48 – 51 (вкл.) – с решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС; Приел, че според § 2 на ПЗР от действащите към датата на разглеждане на делото пред него ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количеството ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизането в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Обобщил, че разпоредбите на ПИКЕЕ в случая са неприложими, а дружеството няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на потребителя за минал период, позовавайки се само на приети и одобрени от търговеца Общи условия при липса на действащи към датата на извършване на проверката правила за измерване на количеството ел. енергия.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Въззивното решение е неправилно – постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон – чл. 200 ЗЗД.
Основателен е касационният довод за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Ответникът по иска е изложил евентуални съображения, че исковата сума се дължи от ищец по отрицателния установителен иск и по силата на общите правила, като дължима цена по чл. 200 ЗЗД, които доводи Варненският окръжен съд не е обсъдил, въпреки, че в мотивите на обжалваното решение посочил, че ответникът по отрицателен установителен иск е длъжен да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер. Нарушението е съществено, защото обуславя правилното разрешение по материалноправния спор.
Обосновано и при точно приложение на материалния закон, въззивният съд е приел, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки е неприложима, като доводите в обратен смисъл, вкл. и в касационната инстанция, са неоснователни. Основателни са обаче касационните оплаквания за противоречие с материалния закон – чл. 200 ЗЗД.
Варненският окръжен съд, като изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането, в резултат на което е приложил неточно правните норми. Не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. В противоречие с дадения по реда на чл. 290 ГПК тълкуване от настоящия състав на ВКС, в обжалваното решение не е съобразена относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма. Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Съдът е този, който подвежда искането на страните под съответната правна норма. Дори и без нарочно оплакване, въззивният съд трябва да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. Ако не го стори, сам нарушава материалния закон.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато на въззивния съд, защото трябва да се извършат нови съдопроизводствени действия, предвид установеното неточно приложение на материалния закон и поради неизяснена фактическа обстановка в резултат на непълна съдебна експертиза. За изясняване на фактите трябва да се допусне комплексна съдебна експертиза, като съдът укаже на ответника за необходимостта от извършването й, както и задължението да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ. Оплакване, свързано с нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК не е въведено в касационната жалба, но Върховният касационен съд също може служебно да дава указания за необходимостта от допускане и събиране на подобно доказателствено средство. Касае се до съществено процесуално правило, което обезпечава истинността и фактическите изводи на решаващия съд, който не притежава специални знания, а трябва да се съобрази с определени правила на опита и научните положения.
По съдебноделоводните разноски, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1287/03.11.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 2472/2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: