Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 24.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 4295/2013 година Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 172 от 01.07.2013 г. по в.т.д. № 143/2013 г. на Апелативен съд-В. Т., с което се потвърждава решение № 23 от 12.03.2013 г. по т.д.№ 1311/2012 г. Окръжен съд-Велико Търново за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу [фирма] и [фирма], и двамата със седалище [населено място], за обявяване за относително недействително спрямо ищеца извършено действие, изразяващо се в посочване от първия ответник в заявление за регистрация 1212 от 28.08.2012 г. до ДФ „Земеделие” ОД-гр.В. Т. на банковата сметка на втория ответник, по която е следвало да получи и са преведени дължимите му се средства по мярка „НДЖ І” в размер на 33 040 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – чл.135 ЗЗД. Ответниците [фирма] и [фирма] оспорват касационната жалба по съображения, изложени в отговора по чл.287, ал.1 ГПК и в писмената им защита. С определение № 488 от 28.97.2014 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по счетения за значим за изхода на делото въпрос -„ посочването от длъжника на банкова сметка, различна от тази на титуляра на правото да получи субсидия, съставлява ли действие, увреждащо кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД”, разрешението по който е в противоречие с даденото разрешение по него, с Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 754/2009 г., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният Великотърновския апелативен съд приел, че ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник с вземане по договор за банков кредит, обявен за предсрочно изискуем, за което на 09.08.2012 г. й е издаден изпълнителен лист. След възникване на вземането, на 28.08.2012 г. длъжникът е посочил банковата сметка на третото лице /вторият ответник/, по която да постъпят парични средства от ДФ „Земеделие” - субсидия в размер на 33 040 лв., договорена по мярка „НДЖ 1”. Изложено е, че според съдебната теория и практика под увреждащи действия следва да се разбират всякакви правни действия на длъжника - възмездни и безвъзмездни договори с трето лице, едностранни правни сделки, правни действия. Според въззивния съд, посочването на банкова сметка на трето лице, което е допустимо съгласно чл. 10 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г./ е едностранно волеизявление на длъжника-кандидат за субсидията по мярка НДЖ тя да постъпи по сметка на третото лице. То обаче не е разпоредително действие, тъй като към момента на посочване на сметката няма произнасяне от ДФ „Земеделие”, респективно възникнало вземане на длъжника към фонда. По този начин, на практика едва след превеждането на субсидията на 18.10.2012 г. по сметка на [фирма] ", за първия ответник е възникнало вземане към това дружество за сумата 33 040 лева. Изложено е, че постъпването на субсидията по чужда банкова сметка не прави титулярът й неин собственик. Аргумент в подкрепа на този извод е както цитираната Наредба /заявяване на банкова сметка с титуляр, различен от кандидата, се извършва с нотариално заверено изрично пълномощно от титуляра на банковата сметка/, така и заключението на вещото лице. С оглед на извършеното прихващане на вземането на длъжника за сумата 33 040 лева и вземането на Т. - М. " Е., произтичащо от извършени, но неплатени от длъжника доставки на месо, според съда вторият ответник следва да възстанови на първия сума в размер на 16 937.19 лв. От това е направен извод, че имуществото на длъжника е намаляло със сумата по извършеното прихващане, но то не се атакува по реда на чл. 135 ЗЗД. Счетено е, че принципно върху вземането на първия към втория ответник за субсидията от 33 040 лв. за ищеца е била налице възможност да насочи принудително изпълнение съгласно чл. 507 ГПК и по този начин той да се удовлетвори, ако другите предприети изпълнителни действия не са достатъчни. С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че атакуваното действие - посочването на чужда банкова сметка от страна на длъжника, по която да постъпи негова субсидия от ДФ „Земеделие” само по себе си не е увреждащо по смисъла на чл. 135 ЗЗД действие и поради липсата на обективното условие предявеният иск следва да се отхвърли, без да се обсъжда наличието на субективното условие - знание за увреждането. Касационната жалба е основателна. С Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 754/2009 г., ГК, ІV г.о. е прието, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС съставлява задължителна съдебна практика. Даденото с него разрешение по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и се споделя изцяло от настоящия състав, е задължително за съдилищата в страната, с което въззивният съд не се е съобразил. Приемайки, че атакуваното от касатора действие на първия ответник не е увреждащо по смисъла на чл.135 ЗЗД, апелативният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като липсва произнасяне по въпроса за субективния елемент - знание за увреждането, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе и по отговорността за разноските съгласно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 172 от 01.07.2013 г. по в.т.д. № 143/2013 г. на Апелативен съд-В. Т.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-В. Т.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: