7 Р Е Ш Е Н И Е № 135 Гр.София, 16.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1672 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Паланов, [фирма] и К. А. Г., [населено място] срещу решение № 101/24.02.2014г., постановено по т.д.№ 14/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 481/21.10.2013г. по т.д.№ 789/12г. на Пловдивския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касаторите, че дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумите от 197844.68 лв. главница, 6481.50 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2011г. до 05.06.2012г., 800 лв. такси за обслужване на кредита, законна лихва от 06.06.2012г. до изплащане на главницата и направените в заповедното производство разноски от 4102.52 лв. - юридическото лице като кредитополучател, а физическите лица като солидарни длъжници по договор за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ № КБ-1091/23.04.2008г. и анекси към него № 1 от 26.03.2009г. и № 2 от 15.07.2009г. Касаторите поддържат, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и молят за неговата отмяна. Претендират разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че длъжниците по договора за револвиращ кредит от 23.04.2008г. имат непогасени пет вноски за редовна лихва от по 1550 лв. всяка – общо сумата от 7750 лв. и съгласно т.17,т.4.1 от договора при допуснато просрочие на всяка една от вноските по кредита и /или на начислените лихви за всеки един от договорените падежи, се създават предпоставки банката да упражни едностранно своето потестативно право да направи целия кредит предсрочно изискуем, което право може да се упражни и с подаване на заявление по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. С определение № 143/23.02.15г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. от ОСГТК на ВКС по въпросите: 1.Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.481, вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ?; 2.Настъпва ли предсрочна изискуемост с факта на неплащане на определен брой вноски по договор за банков кредит или е необходимо изявление на банката в този смисъл?, 3.Допустимо ли е в производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца?; 4.Допустимо ли е с исковата молба да се сочат основания, различни от тези, посочени в заявлението по чл.417, т.2 ГПК? и 5.Може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство?. Становището на състава на ВКС произтича от следното: С Тълкувателно решение № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на поставените в производството правни въпроси в т.18 и т.11.б. По първия и втория въпроси е прието, по договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. По третия, четвъртия и петия въпроси е отговорено, че в производството по установителния иск е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца при първоначално съединяване на исковете, но не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Въз основа на разрешението по т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и в контекста на настъпване на предсрочна изискуемост на банков кредит с решение № 64/17.07.15г. по т.д.№ 3187/13г. на І т.о. на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът установява съществуването на вземането по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, като може да определи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост дата, различна от твърдяната от банката, но тази дата следва да предхожда по време датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обжалваното въззивно решение не съответства на даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС с оглед на изложените съображения, че банката е упражнила едностранно своето потестативно право да направи целия кредит предсрочно изискуем с подаването на заявление по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, поради което касационната жалба следва да се разгледа по същество с оглед на изложените конкретни оплаквания за неправилност на акта на апелативния съд. По останалите правни въпроси, обусловили допускането на касационно обжалване, въззивното решение е постановено съгласно практиката на ВКС. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката е посочила като дата на настъпване на предсрочната изискуемост 12.05.12г. и се е позовала на т.9.3 от анекс № 2/26.03.09г. към договора за кредит от 23.04.08г., даваща право на кредитора при просрочие на главница и/или лихви да обяви за предсрочно изискуеми част или всичките вземания, по който да е договор на кредитополучателя. Конкретните твърдения са за неплащане в срок на изискуеми задължения за главница и лихви от месец декември 2011г. съгласно начина на плащане по т.7.1.2 от договора. В исковата молба по установителния иск банката е уточнила, че съгласно договора за кредит крайният срок на връщането му е 21.04.13г., но до 21-во число на текущия месец се дължат лихви върху редовен дълг и лихви в различен процент в съответствие с наличието на условията по т.11.2 във връзка с т.4.1; 4.2 и 4.3 от договора. Кредиторът е определил нов погасителен план на основание чл.10.8.2 от Общите условия, според който дългът е разпределен на 10 равни месечни вноски, първата от които е следвало да се заплати на 20.12.11г. Неплащането на главницата и лихвите е дало основание на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно т.28 и сл. от Общите условия, в които са посочени няколко хипотези. Първоинстанционният и въззивният съд правилно са приели, че едностранното волеизявление на банката за изменение на погасителния план не е достигнало до знанието на длъжниците, поради което не е проявило правното си преобразуващо действие за изменение на т.7 от договора за кредит относно падежа на задължението за главницата, както и че по първоначалния погасителен план не са платени 5 вноски за редовни лихви общо за сумата от 7750 лв. Въззивният съд се е позовал на уговорката по т.17.4 на договора относно конкретизиране на нарушенията на договора и на чл.60, ал.2 ЗКИ за условията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Неоснователно е оплакването на касаторите за неправилност на изводите на въззивния съд относно приетия за установен факт за усвояване на сумата по кредита. На база на заключението на счетоводната експертиза и на основание чл.301 ТЗ и чл.161 ГПК решаващият състав е обосновал извода си, че сумите по предоставения кредит са изцяло и единствено усвоени от [фирма]. Сумите за усвояване на кредита са превеждани по сметка на дружеството въз основа на искания и с тези суми са погасявани задължения към доставчици. Независимо от оспорването на подписа на лицето, положен на исканията за усвояване на сумите по кредита, с погасяването на задълженията на дружеството към доставчици е налице липса на противопоставяне от страна на търговеца на извършените без представителна власт действия (усвояване на кредита). Останалите оспорвания на касатора по така възприетите за установени обстоятелства правилно са счетени за недоказани и нормата на чл.161 ГПК е приложена законосъобразно. Не е налице основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.2 ГПК поради допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест. Процесуалното правило на чл.146 ГПК е приложено правилно, а оплакването на касатора по разпределението на доказателствената тежест е относимо към изводите на въззивния съд по приетите за доказани факти по спора. Решаващият състав е преценил като доказано оспорването на подписите на исканията за усвояване на сумата по кредита, но съобразно с останалите събрани по делото доказателства правилно е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ. В касационната жалба е изразено твърдението, че неправилно „в решението си съдът е кредитирал представените нотариални покани, с които ищецът се домогва да докаже, че е уведомил ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост”. Това твърдение е неточно, тъй като въззивният съд е препратил към мотивите на окръжния съд „досежно нередовността при връчване на представените нотариални покани”. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е приел, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника К. Г., защото е получено от съпругата му със задължение да му предаде документа, а до [фирма], защото на обявения в Търговския регистър адрес дружеството няма свой служител – адресът е домашен и поканата е получена от намереното там лице, което е роднина на управителя. За нередовно връчена е счетена поканата до Д. Паланов. По отношение на отправената покана до К. Г. в касационната жалба не са изложени възражения и връчването е редовно, поради което изводите на съдилищата по същество са правилни. Неоснователни са оплакванията за нередовно връчване на поканата на [фирма]. Преценката относно качеството на лицето, получило съобщението (майката на управителя) не следва да се преценява с оглед връчването на физическо лице (управителя), а от гледна точна на дружеството. На посочения адрес е регистрираният адрес на управление на дружеството, като търговецът е длъжен да поддържа канцелария на адреса, на който да получава кореспонденцията си (чл.13 ТЗ). В касационната жалба се сочи, че не е доказано, че „на посочения адрес не е имало офис”, обстоятелство, което е установено, както от данните по делото, така и с оглед на твърдението за съществуващата роднински връзки между управителя и лицето, получило фактически съобщението. В този смисъл връчването на поканата е по правилата на чл.50 ГПК. Редовно е връчването на поканата и на Д. Паланов. Удостоверяването на обстоятелствата по чл.47 ГПК е извършено в констативния протокол, съставен от нотариуса на 25.04.12г., като същите не са опровергани от страната. По изложените съображения съставът на ВКС приема, волеизявлението на кредитора за обявяване на настъпването на предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до длъжниците. Неоснователен е доводът на касаторите, че за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита банката следва първо да даде срок за изпълнение, а след това да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предпоставките на настъпване на предсрочната изискуемост са посочени в т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и изискване за определяне на срок за изпълнение не е поставено, освен ако страните не са постигнали уговорка в този смисъл. В случая клауза в посочения смисъл липсва в договора и в чл.28 от Общите условия, а и с изпратените нотариални покани кредиторът е определил срок за изпълнение. По делото не е въведено правопогасяващо възражение за плащане на задълженията и размерът на вземанията се установява от заключението на счетоводната експертиза. В този смисъл не следва да се обсъждат възраженията на касаторите относно редовността на извлечението от счетоводните книги. По изложените съображения съставът на ВКС намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на датата, твърдяна от банката - 12.05.12г., поради което вземанията, заявени в заповедното производство съществуват. Предявеният установителен иск е основателен и следва да се уважи по отношение на всяка от претенциите в приетите от съдилищата по същество размери. Поради съвпадане на изводите на състава на ВКС с крайния извод на въззивния съд обжалваното решение следва да се остави в сила. Вземането за разноските в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради което въззивното и първоинстанционното решения следва да се обезсилят в частта, с която е признато за установено вземане на разноските и в тази част производството по делото да се прекрати. По реда на т.12 от ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да присъди разноските за заповедното производство в размер на 4102.52 лв. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/24.02.2014г., постановено по т.д.№ 14/14г. от Пловдивския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 481/21.10.2013г. по т.д.№ 789/12г. на Пловдивския окръжен съд за признаване за установено по отношение на Д. Н. Паланов, [фирма] и К. А. Г., [населено място], че дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумите от 197844.68 лв. главница, 6481.50 лв. договорна лихва за периода 20.12.2011г. до 05.06.2012г., 800 лв. такси за обслужване на кредита, законна лихва от 06.06.2012г. до изплащане на главницата - юридическото лице като кредитополучател, а физическите лица като солидарни длъжници по договор за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ № КБ-1091/23.04.2008г. и анекси към него № 1 от 26.03.2009г. и № 2 от 15.07.2009г. ОБЕЗСИЛВА решение № 101/24.02.2014г., постановено по т.д.№ 14/14г. от Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 481/21.10.2013г. по т.д.№ 789/12г. на Пловдивския окръжен съд, В ЧАСТТА за признаване за установено по отношение на Д. Н. П., [фирма] и К. А. Г., [населено място], че дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 4102.52 лв. – разноски за заповедното производство. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в обезсилената част. ОСЪЖДА Д. Н. Паланов, [населено място], [улица], вх.2, ет.10, ап.121, [фирма], [населено място], [улица] и К. А. Г., [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], [населено място],пл.”Света Неделя” № 7 сумата от 4102.52 лв. (Четири хиляди сто и два лв. и 52 ст.) – разноски за заповедното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: