Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 28.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 961/2019 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба, подадена от Р. Г. Б. против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за отмяна или прогласяване нищожността на решение № 1584 от 14.06.2013 г. по ВАД № 1584/2013 г., постановено от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ, на основание чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА, респ. чл.47 ал.2 ЗМТА. С атакуваното решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 770.83 лв., ведно със законната лихва, дължима по сключения между страните договор за револвиращ заем от 27.01.2012 г. и общите условия към него. В молбата се излага, че по т.д.№ 1428/2016 г. на СГС, ТО, VІ-18 състав ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист въз основа на постановеното арбитражно решение и е образувало изп.д. № 1112/2016 г. на ЧСИ К. П. с район на действие – ПОС, като от връчването на изпълнителния лист, приложен към поканата за доброволно изпълнение, осъществено на 28.03.2019 г., тече и срокът по чл.48 ал.1 ЗМТА. На следващо място се излагат подробни доводи за нищожност на атакуваното решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 ГПК и § 6 ал.2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.8/2017 г./, както и се навеждат твърдения, че ищецът не е бил уведомен за проведеното арбитражно производство и е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита, включително да оспори арбитражната клауза като недействителна, с оглед правилата на ЗЗП – чл.146 ал.1 вр. чл.143 ЗЗП. Претендират се сторените по делото разноски. В предоставения срок за отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуален пълномощник, оспорва както нейната допустимост, така и основателността й. Поддържа, че не е спазен срокът по чл.48 ал.1 ЗМТА за предявяване на иска, т.к. решението на арбитражния съд е било изпратено на ищеца до посочения от него адрес за кореспонденция в договора, получено е на 16.12.2015 г., вкл. с приложение на чл.32 ал.1 ЗМТА, поради което тримесечният срок за сезиране на съда с иск за отмяна е изтекъл през 2016 г. По останалите възражения срещу допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определение от 16.10.2019 г. По същество ответникът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД оспорва фактите, че ищецът не е бил уведомен за образуваното срещу него арбитражно производство, като се позовава на фикция в Общите условия към договора за потребителски кредит относно връчването на книжа. Според нея на установяване подлежи датата, на която получателят е бил посещаван за връчване на документацията, а не и реалната й доставка. Оспорва доводите за неравноправност на арбитражната клауза по смисъла на чл.143 т.16 ЗЗП по изложените в отговора съображения, както и намира, че същите са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани от съда, тъй като не са наведени в арбитражното производство. Поддържа, че сезираният арбитраж е компетентен да се произнесе по спора, с оглед действителността на арбитражното споразумение. В отговора си излага и становище във връзка с доводите за нищожност на арбитражното решение, предвид изменението на законодателната уредба /ДВ, бр.8/2017 г./. Оспорва и пасивната си легитимация по спора, тъй като е прехвърлил вземането си на 08.08.2018 г. в полза на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД. Претендира разноски, както и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Исковата молба е предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА от легитимирана страна, поради което е допустима. Не могат да се споделят доводите на ответника, че срокът е започнал да тече от момента на фингираното връчване на решението, уговорен в общите условия. Тази уговорка не съответства на изискванията на чл.32 ЗМТА за уведомяване на страна в арбитражното производство, както и се намира в противоречие с изискванията на чл.143 ЗЗП, а ищецът се явява потребител и се ползва от предвидената защита. С изменението на чл.19 ал.1 ГПК /ДВ, бр.8/2017 г./ беше изключена изрично възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Паралелно с горното беше хармонизирана и нормата на чл.47 ЗМТА, в ал.2 от която се регламентира, че арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК, са нищожни. Според § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, висящите пред арбитражен съд производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. Ако арбитражно решение по такъв спор е вече постановено, по него не се издава изпълнителен лист – чл.405 ал.5 ГПК. Ако към момента на влизане на промените в сила е било налице висящо производство по чл.47 ЗМТА, съдът при постановяване на решението съобразява действащите понастоящем императивни процесуалноправни норми. Производството е висящо и ако арбитражното решение, независимо, че е постановено преди изменението, е било атакувано пред съда в срока по чл.48 ЗМТА /съобразно решение по т.3 от конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ и уредбата в ГПК/, какъвто е настоящият случай. Предвид това, че ищецът има качество на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, и на основание приложимата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА вр. чл.19 ал.1 ГПК, съдът следва да прогласи нищожността на така постановеното арбитражно решение. При този краен извод по спора не подлежат на разглеждане евентуално заявените основания за порочност на атакуваното решение по чл.47 ал.1 ЗМТА и защитните възражения на ответника във връзка с тях. На основание чл.78 ал.1 ГПК и направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца сторените по делото разноски /държавна такса от 123.50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., общо 623.50 лв./. Възражението по чл.78 ал.5 ГПК се преценява като неоснователно - уговореното и заплатено възнаграждение леко надвишава посочения в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. минимум, но съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 1584/14.06.2013 г. по ВАД № 1584/2013 г., постановено от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ. ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 623.50 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: