Ключови фрази


10

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
[населено място], 30.11.2020 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2925/2019 год. и за да произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД против решение № 1945/29.07.2019 г. по т.д.№ 1191/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 1759/27.08.2018 г., поправено с решение № 2423/06.12.2018 г. по т.д.№ 9425/2016 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „България Портфолиос„ООД сумата от 34 415,40 лева , представляваща втора вноска от цената по договор № ДП 60962/29.12.2011 г. за изкупуване на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа / ЕРМ /, ведно със законната лихва върху същата, считано от завеждането на иска - 27.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като въззивният съд не е съобразил, че титуляр на сервитутното право по чл.64 ЗЕ може да бъде само енергийно дружество и съгласно мотивите му е напълно неясно, как в полза на ответника е възникнал или преминал сервитут, единствено по силата на изграждане съответните му съоръжения от ищеца / електропроводни линии / в имот, към момент към който същият е собственост на ищеца, и последващо разпореждане с него в полза на трети лица. Касаторът счита за относима и приложима нормата на чл.64 ал.8 предл. второ ЗЕ / сегашна редакция, изм. ДВ бр.83 от 2018 г. /, в която изрично е предвидено, че когато сервитутната зона не попада в имота, в който се изгражда площадков енергиен обект / трафопост /, какъвто е настоящия случай, за този обект се учредяват сервитути , т.е. поддържа довода си, че тези сервитути не възникват по силата на закона. Учредени сервитутни права в случая се твърдят за поземления имот, в който е разположен трафопоста – УПИ ХХХІХ- 30 от кв.1 по плана на [населено място] баня, но не и за имота, в който са изградени присъединяваните жилищни сгради и съответно са разположени кабелните линии, захранващи тези сгради - УПИ ХХХVІІІ – 30 от кв.1 по плана на [населено място] баня. Касаторът счита, че чл.64 ал.8 ЗЕ е тълкувателна по своя характер норма - изяснява волята на законодателя относно начина на възникване на сервитутите - затова има обратно действие - от влизане на ЗЕ в сила / 09.12.2003 г. /, позовавайки се на Решение № 11/ 09.07.1996 г. по конст.дело № 10/1996 г. на Конституционния съд на Република България , досежно действието на тълкувателните норми. Страната се позовава и на обстоятелството, че с част от собствениците на обекти в УПИ ХХХVІІІ-30 от кв.1 / притежаващи 2236/9988 ид. части / все пак са сключени договори за учредяване на сервитути, а несключването с останалите е в резултат на неизпълнено задължение на ответното дружество, поето с чл.12 от процесния договор. Съответно не се е сбъднало отлагателното условие за плащане на втората вноска по договора за изкупуване на построените от ищеца електрическите съоръжения, която е предмет на иска / чл.12 ал.4 от договора /. Същевременно се твърди, че редакцията на чл.64 ЗЕ и към момента на изграждане на сервитутните съоръжения не изключва учредяването на сервитути по договорен път . В тази връзка страната прилага нотариални актове с такъв предмет и съдебна практика на въззивните съдилища по обжалвани откази за вписване на съдии по вписванията. При това изграждането на сервитутните съоръжения за присъединяване може да бъде разрешено по ЗУТ единствено в полза на електроразпределително дружество /ЕРД/, защото само то се явява възможен възложител на строежа по смисъла на чл.148 вр. с чл.161 ЗУТ. Според касатора ищецът е следвало предварително да организира собствениците на поземления имот, преди изграждането на съоръженията, да учредят вещните права във връзка с тях. В този смисъл сочи, че последователността на действията във връзка с изграждане на съоръженията, предвидена от закона / Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи / отм. / - чл.20 ал.3 т.2 и чл.23 вр. с чл.20 ал.5 и сега действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. с идентично заглавие / е: сключване договор за присъединяване с присъединяваното лице, учредяване на право на строеж / сервитутни права за предвидените съоръжения в полза на ЕРД , издаване на разрешение за строеж, в което ЕРД да е посочено като възложител на строежа на съоръженията, изграждане на съоръженията, издаване на разрешение за ползването им. Ищецът не е спазил тази поредност, нито изпълнил задълженията си по сключения с ответното дружество договор за изкупуване на съоръженията, които целят именно въвеждане на възникналите фактически отношения в съответствие със законовите изисквания. Касаторът се позовава и на процесуално нарушение на въззивния съд – непроизнасяне по всички негови доводи, вкл. основани и на неизпълнение на други, поети от ищеца, задължения , но по договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа - непредставяне на документи по Глава V от договора, посочени в чл.5, чл.14, чл.22 и чл.24 от гореспоменатата Наредба № 6, действаща към момента на сключването му. Без тези документи касаторът твърди, че не може да експлоатира ефективно и безопасно съоръженията, съобразно техническите изисквания за това, нито да реализира гаранционно обслужване и пр.. Ищецът не може да черпи права от недобросъвестното си поведение и искът му е следвало да се приеме за неоснователен, в качеството на предявен от неизправна страна по договора.
Ответната страна – „България Портфолиос„ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Не намира основание да се приеме очевидна неправилност на въззивното решение и счита, че формулираният първи въпрос е необоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като отговор за вида на сервитутите по чл. 64 ЗЕ е даден с ТР № 7/23.04.2014 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а на нормата на чл.64 ал.8 ЗЕ, в сегашната й редакция, законодателят не е придал обратно действие. Оспорва относимостта на нотариалната практика и тази на въззивните инстанции по осъществяван инстанционен контрол на съдиите по вписванията, като допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „България Портфолиос„ ООД претендира втора вноска от дължима цена по договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване, като сумата в евентуалност претендира на основание неоснователно обогатяване. Акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД не е предмет на настоящото производство.
Ищецът твърди, че е придобил от трето за спора лице недвижими имоти в [населено място] баня, с цел изграждане на жилищен комплекс „К.„, състоящ се от 56 броя самостоятелни къщи, за което му е издадено разрешение за строеж от 02.12.2005 г. в УПИ ХХХVІІІ-28 кв.1 по плана на населеното място. В тази връзка на 22.12.2006 г. , между дружеството като потребител и „Електроразпределение София област„ АД / ЕРД/ , чийто правоприемник е ответното дружество, е сключен договор за присъединяване обекти на потребителя към електроразпределителната мрежа на същото дружество. В договора са посочени поетите за изграждане от ищеца, във връзка с присъединяването, съоръжения, както и задължението на ЕРД да ги изкупи „ заедно със сервитутните права „. Ищецът твърди, че е изградил същите и обекта е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 21.08.2007 г.. След завършване на строителството ищецът се е разпоредил с отделни обекти, в полза на трети лица, ведно с прилежащи на обектите идеални части от УПИ ХХХVІІІ-28 в кв.1, с изключение на 11 от общо 56 обекта, както и с административната сграда. На 29.12.2011 г. между страните по спора / респ. с праводателя на ответника / е сключен договор за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване срещу дължима от ответника цена, след прихващане на стойността на изработката им, от който остатък е платена само първата договорена вноска.Ответникът отказва изпълнението на втората, с позоваване на неизпълнение на ищеца на договореното в чл.12 ал.1 от договора за изкупуване на съоръженията за присъединяване, според който продавачът поема безусловно и неотменимо задължение да извърши в 6 – месечен срок от подписването му всички правни и фактически действия, с цел безвъзмездно учредяване или прехвърляне в полза на ЕРД на следващите се от чл.64 от ЗЕ сервитутни права, като тежест на поземлените имоти, свързани с изграждането и обслужването на кабелна линия НН 0,4 кV в УПИ ХХХVІІІ-30 от КТП „К. „ до ж.с.”К.”, с обща дължина 907 м., която не преминава през улици и тротоари, в това число, но не само : право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи и ограничаване в ползването на поземлените имоти, за прилежащите на енергийните обекти сервитутни зони, при спазване на минимално допустимите размери на същите, съгласно Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. С чл.12 ал.3 е прието, че с оглед предходното задължение и в случай, че продавачът не е собственик на урегулираните поземлени имоти, през които преминава трасето на строежа Външно електрозахранване , следва да се инициира издаването, за негова сметка, и да се представи в Център за обслужване на клиенти на купувача / ЕРД / удостоверение от Служба по вписванията към Агенцията по вписванията, относно актуалните собственици на имотите, като осъществи контакт с тях, събере и представи в клиентския център всички законово изискуеми документи за сключването на договори за безвъзмездно учредяване/прехвърляне на описаните по ал.1 права , в предвидената от закона форма за валидност – писмена с нотариална заверка на подписите. Договорено е, че в случай на имуществени претенции на собствениците, те се удовлетворяват от продавача. В чл.12 ал.4 е прието, че неизпълнението на това задължение освобождава купувача от задължението по чл.8 ал.2 – заплащането на втората вноска по покупко-продажната цена на съоръженията. Ищецът, позовавайки се на законовия характер на специалните сервитути по чл.64 ал.1 ЗЕ, обосновава нищожност на клаузата на чл.12 от договора .
Ответникът е оспорвал иска, предвид неизпълнение на ищеца поетото с чл.12 ал.1 от договора задължение и неучредени му, съответно непрехвърлени сервитутни права за съоръженията, попадащи в УПИ ХХХХІІІ – 30 кв. 1 по плана на [населено място] баня . Сочи, че изграждането на електропроводните линии е строеж по смисъла на ЗУТ , а съгласно чл.148 от същия закон може да строи в чужд имот само възложителят . Съгласно чл.161 ЗУТ качество на възложител има лицето, което е собственик на имота, подлежащ на застрояване или в чиято полза са учредени съответните ограничени вещни права . Учредяването на такива права – в случая на сервитутни права, за електропроводните линии попадащи в УПХИ ХХХVІІІ - 30 от кв.1 по плана на [населено място] баня - дава качеството възложител на ЕРД и е предпоставка за издаване разрешение за строеж на същите, последващо - на разрешение за ползването им , в което ЕРД следва да фигурира като единствен възможен възложител, съгласно чл.64 ал.1 ЗЕ , тъй като единствено то може да е титуляр на сервитутни права на основание същата разпоредба. Ответникът поддържа тезата за учредимост на сервитутните права, а не възникването им по силата на закона, при това спазвайки преждеизложената поредност, предвидена и в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи /отм./ - чл.20 ал.3 т.2 и чл.23 вр. с чл.20 ал.5 и сега действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. с идентично заглавие.С оглед това оспорва твърдяната нищожност на чл.12 от договора, поради противоречието му със закона. В евентуалност ответникът противопоставя довода, че дори сервитутите да възникват по силата на закона, но с оглед предвидената в същия възмездност за собствениците или носителите на ограничени вещни права върху засегнатите от тях имоти, поради неизпълнението на ищеца е в неизвестност кому следва да заплати същото. Противопоставя неизискуемост на втората вноска, поради неизпълнение задължения на ищеца, поети с договора за присъединяване на обектите към преносната и разпределителната ел.мрежи.Предвид наличието на облигационна връзка, оспорва основателността на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като отхвърлянето на главния е обосновал с неизпълнение задължението на ищеца, поето с чл.12 от процесния договор, от една страна сочейки, че с изменението на чл.64 ЗЕ от 2012 г. е изяснен режима на този тип сервитути и изрично предвиден начина им на възникване - по силата на закона, както е отграничено, спрямо сервитутите по чл.193 ЗУТ, в мотивите на ТР № 7/2013 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовавайки се на предпоставките за възникване на сервитутите в чл.64 ал.4 ЗЕ и на обстоятелството, че изготвения за регулацията и застрояването на селище „К.” ПУП не е такъв по смисъла на тази разпоредба – ПУП, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, който е и подлежащ на вписване, съгласно чл.64а ЗЕ - съдът е приел, че сервитутните права договорени от ответника не са възникнали. Приема, че ПУП за сервитутите на техническата инфраструктура, на основание чл. 46а и чл.5 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, следва да се подготви и внесе за одобрение от строителя, извършил застрояване на съответните им съоръжения. Излага съображения, че при липса на съдействие от строителя такова изменение може да инициира и ЕРД , след като е изкупило съоръженията. Изпълнението на второто условие на закона за възникване на сервитутите, обаче - изплащане на обезщетение на собствениците или носителите на други вещни права върху засегнатите имоти - предпоставящо оценка на сервитутните права, според съда е било обусловено от поетите от ищеца и неизпълнени задължения в чл.12 от процесния договор.
Въззивният съд е променил правния резултат, като е приел, че съгласно настоящата редакция на чл.64 и чл.64а ЗЕ сервитутите възникват по силата на закона, но това не касае хипотезата на вече изградени съоръжения за обслужването им. Изграждането на ЕРМ в конкретния случай е в имот, който към този момент е собственост на ищеца – строител и той е притежавал правата върху същия в пълния им обем, без да е било необходимо учредяването на сервитут. Последващо прехвърляне на идеални части от този имот, ведно с отделни жилищни обекти, е при заварено положение на изградени съоръжения за присъединяване към ЕПМ и ЕРМ, т.е. за тях има вече сервитут , а приобретателят придобива имота в състоянието, в което се намира към момента на сделката, т.е. с възникналите сервитутни права. Купувачите са придобили тези обекти, съответно ел.съоръженията, ведно със сервитута за експлоатацията им и стойността им следва да е съобразена в цената. Поради това, допълнително учредяване на сервитути за съществуващите съоръжения не е било необходимо, нито заплащане на сервитутни права на новите собственици на отчуждените от ищеца имоти. Нормата на чл. 64 ЗЕ е посочена като неотносима, тъй като е приета след възникването на сервитутите и е приложима за нови мрежи или разширяване на съществуващите такива. Приложим закон за спорните сервитутни права, към момента на изграждане на съоръженията / акт за установяване годността на строежа от 19.02.2007 г. / съдът не е коментирал.
В изложението по чл. 280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Намира ли приложение текста на чл. 64 ал.8 изр. второ от ЗЕ към процесния случай, в който съоръженията за присъединяване са изградени преди влизане в сила на цитирания законов текст ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решение №11/09.07.1996 г. по конст.дело №10/1996г. на Конституционния съд на Република България ; 2/ Изключва ли редакцията на чл.64 ЗЕ от 2006 г. , действаща към момента на изграждане на съоръженията / 2007 г . / възможността за договорно уреждане на сервитутни права за такива съоръжения или съществува законова възможност за договорно уреждане на сервитутните права във връзка с изградени към 2007 г. съоръжения и как тя се отнася към сега действащата редакция на чл.64 ал.8 ЗЕ ? - въпросът обосноваван с противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на нотариусите и съдебна практика по осъществяван инстанционен контрол върху откази за вписване на сервитути от съдии по вписванията; алтернативно е посочена хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – значение на отговора за точното приложение на закона и за развитието на правото ; 3/ След като чл.64 ал.8 ЗЕ в действащата си към момента редакция допуска „учредяването” на сервитути за енергийните обекти в договор, сключен между страните, налице ли е валидна клауза на чл.12 от договора за покупко-продажба на съоръженията ДП № 60962/29.12.2011г. , уговаряща договорното уреждане на сервитутни права и следва ли страните да се съобразят с така уговореното отлагателно условие за плащане на втората вноска по договора за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване, изградени при действието на редакцията на чл. 64 ЗЕ от 2006 г. ? – по този въпрос страната не е посочила допълнителен селективен критерий.
Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с императивната норма на чл. 64 ЗЕ , вкл. в редакцията му към момента на изграждане присъединителните ел. съоръжения, тъй като в решаващите си мотиви съдът е приел, че с изграждане на съоръженията сервитутните права са възникнали и п р е х в ъ р л е н и, при последващото разпореждане от застроилия съоръженията за обслужването им собственик в полза на трети лица , т.е. според касатора съдът визира възникването им з а и щ е ц а, респ. последващо за п р и о б р е т а т е л и т е на отделните обекти в УПИ ХХХVІІІ – 30 от кв.1 по плана на [населено място] баня, в противоречие със закона, според който притежател на специалните сервитути може да е само лице, което изгражда и е к с п л о а т и р а енергийния обект, т.е. енергийно дружество. Неясно за касатора от мотивите на съда е дали и как за него са възникнали сервитутни права, за да би било изискуемо и задължението му за изплащане на пълната продажна цена на съоръженията. В мотивите, според страната, се обосновава извод, че не е необходимо ответното дружество да бъде титуляр на тези сервитути, както и че настоящите редакции на чл. 64 и чл.64а ЗЕ , според които сервитутите по чл.64 ЗЕ възникват по силата на закона, са неприложими. Същевременно се поддържа и противоречие с чл.64 ал.8 ЗЕ / настояща редакция /, за която в хода на производството се поддържа тълкувателен характер.
Доводът на касатора - предмет на първия формулиран въпрос – е останал извън обхвата на произнасянето на въззивния съд, що се касае до конкретно съобразяване с нормата на чл.64 ал.8 ЗЕ в сегашната й редакция, но видно от решаващите му мотиви измененията на ЗЕ след фактическото застрояване на съоръженията са неприложими. Поради това може да се приеме, че въпросът е включен в предмета на спора
и удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Необоснован е,обаче, допълнителният такъв в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.2 ГПК, тъй като визираното конституционно решение не дава отговор на конкретния формулиран въпрос, а кореспондира с мотив на касатора – ответник, за приложимостта на чл.64 ал.8 ЗЕ в сегашната й редакция, въпреки принципното му становище за приложимост на чл.64 и сл. от ЗЕ в редакцията им към 2007 г. / застрояването на съоръженията / - за тълкувателния характер на нормата. Правен въпрос с такъв предмет, обаче, обуславящ за релевантността на поставения, не е формулиран.
Вторият от въпросите по същество се свежда до това как и според коя приложима редакция на чл.64 и сл. от ЗЕ / обн. ДВ бр.107 от 09.12.2003 г./ възникват сервитутни права в полза на енергийно дружество, спрямо момента на фактическо застрояване на енергийните обекти – обект на тези права, от друго лице, в частност – собственик на имота, в който тези съоръжения се изграждат и с който имот същият се е разпоредил последващо в полза на трети лица ? Въпросът удовлетворява изискването за правен – включен в предмета на спора и относим към решаващ извод на въззивното решение, изхождащо от неприложимост на сега действащите редакции на чл.64 ЗЕ, вкл. на чл.64а ЗЕ , с оглед момента на застрояване на съоръженията, макар при неяснота относно приложението на закона в редакцията му към същия този момент. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като нотариалната практика и тази на въззивните инстанции по осъществяван инстанционен контрол на съдиите по вписванията, не е предвидена от законодателя като релевантна към допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Впрочем, следва да се съобрази, че това е практика формирана преди постановяването на ТР № 7/2013 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.4, според мотивите на което сервитутът по чл.64 ал.1 ЗЕ във всяка от противопоставените му редакции / съдържанието на разпоредбата към 2007 г. идентично с настоящата му редакция, единствено изброяваща изчерпателно видовете енергийни обекти – обект на сервитути / е законов и учредяването му не възниква въз основа на договор в квалифицирана форма. Наличието на задължителна съдебна практика, с която въззивното решение не конфронтира пряко, тъй като не съдържа мотиви относно различен от законов характер на сервитута по чл.64 ЗЕ, вкл. в редакцията му към 2007 г., изключва възможността да се обоснове допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Третият от формулираните въпроси е фактологичен – изисква отговор по правилността на въззивното решение, въз основа на конкретните обстоятелства и доказателства по делото, т.е. на основанията по чл.281 т.3 ГПК, приложими в друга фаза на касационното производство. Освен това не е посочен изобщо допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо ,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Произнасянето на въззивния съд е неясно досежно субекта, в чийто патримониум е прието, че са възникнали сервитутни права, при това само с факта на застрояване на сервитутните съоръжения. То не позволява еднозначен извод съдът да е имал предвид, че с факта на застрояването на енергийните обекти сервитутите по чл.64 и сл. ЗЕ възникват в полза на енергийното дружество, респ. това ограничение на правото на собственост на ищеца е противопоставимо и на приобретателя на засегнатия от сервитута недвижим имот, поради което и нему не се дължи обезщетение. Доколкото с буквалното си съдържание мотивите допускат решаващ извод за възникнали в полза на ищеца, респ. третите лица сервитутни права, същият противоречи на императивната норма на чл.64 ЗЕ , в която и да е от редакциите му / към 2007 г. или понастоящем /. Съдът, при това, не се е произнесъл по значението на визираното в чл.64 ал.4 ЗЕ / и съответно в коя негова редакция/ и сбъдването на предпоставките, съгласно тази разпоредба, за възникване на сервитутното право в полза на енергийното дружество в конкретната хипотеза. В този смисъл е налице неприлагане на очевидно приложими към спора правни норми, с императивен характер, което обуславя очевидна неправилност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1945/29.07.2019 г. по т.д.№ 1191/2019 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на „ЧЕЗ Разпределение България„АД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 688,31 лева.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: