2 Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. София, 17.10. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1448 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т. срещу решение от 22.03.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 8596/2010 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 18.06.2009 г. по гр. дело № 14406/2008 г. на Софийския районен съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателката: главни искове с правни основания чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД срещу [фирма] (посочен като предпочитан ответник) и евентуални искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу П. В. К. – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разноски за лечение, рехабилитация и обслужване на ищцата, в общ размер 7 577 лв., причинени съответно – от упражняване на възложена работа, респ. от непозволено увреждане на 30.05.2003 г., както и на обезщетение за забава в размер 1 240 лв. до датата на подаването на исковата молба 23.05.2008 г., като в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото. С определение № 467/17.04.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение само в частта, постановена по предявените от жалбоподателката срещу ответника П. В. К. искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и относно разноските по делото. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по материалноправния въпрос: налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД от страна на ответника при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение по настоящото дело и с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се, че въззивният съд не обсъдил основното възражение на жалбоподателката, че в конкретния случай ответникът не разполагал с „абсолютно предимство”. Изтъква се и че поради прилагане на досъдебното производство по друго дело жалбоподателката не е могла да представи пред първоинстанционния съд протокол за оглед и скицата на ПТП, които били необходими за изготвяне на допуснатата съдебна автотехническа експертиза, както и че след като тези доказателства били представени пред въззивният съд последният отказал да допусне нова автотехническа експертиза. Жалбоподателката претендира и присъждане на разноските за трите съдебни инстанции по делото. Ответникът П. В. К. в отговора си, в съдебното заседание и в писмена защита поддържа становище и съображения за неоснователност на жалбата; също претендира присъждане на направените разноски по делото. Съдът, по поставения по делото правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел относно иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД следното: След обсъждане на твърденията на страните и на доказателствата по делото, е намерил, че страните не спорят, че на ищцата са били причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.05.2003 г. в землището на [населено място], местност „Стрелките”, в близост до бензиностанция „Ш.”, при навлизане на управлявания от съпруга на ищцата М. С. Т. автомобил „ВАЗ 2103”, от път без предимство, идващ от [населено място], на път с предимство от [населено място] за [населено място], по който се е движел автомобил „Мерцедес”, управляван от ответника К., като ударът е настъпил в платното за движение с посока [населено място]. За да отхвърли иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД (и обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД) срещу ответника П. К., въззивният съд е приел, че ищцата не е провела главно и пълно доказване, и по делото не се установява – този ответник, като водач на автомобила „Мерцедес”, да е нарушил правилата за движение по пътищата, т.е. да е налице негово противоправно поведение. СГС е приел, че се установява единствено, доколкото страните не спорят относно това обстоятелство, че ударът е настъпил в лентата за движение с посока [населено място], но това не е достатъчно, за да се приеме, че с действията си ответникът К. е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като по делото не е изяснен нито механизма на настъпване на ПТП, нито дали ударът е бил предотвратим за ответника К.. Въззивният съд е изтъкнал, че тези обстоятелства касаят деянието, а не субективното отношение на дееца към него и не се предполагат, и тъй като по делото не се установява един от елементите на непозволеното увреждане, а именно извършването на противоправно деяние, е намерил, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД против ответника П. К., е неоснователен. С посоченото в определението по чл. 288 от ГПК по делото, решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС, е уважен друг иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД на жалбоподателката-ищца по настоящото дело Н. Т. срещу ответника П. К., като й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при същото ПТП от 30.05.2003 г. За да постанови този резултат, в мотивите си по съществото на правния спор съставът на ВКС е приел за установен следния механизъм на настъпване на ПТП: На 30.05.2003 г. жалбоподателката е пътувала със съпруга си в автомобил „ВАЗ”, а ответникът е управлявал автомобил “Мерцедес”, като процесното ПТП е настъпило между двете превозни средства в участъка на път І-3, в района на пътен възел „Стрелките”, „С.-Р.” и „С.-В.”, в района на [населено място]. Автомобилът „ВАЗ”, който се е движел в посока В.-С., е предприел включване в главния път за С. чрез ляв завой на разклонението при [населено място], при което е бил ударен от движещия се по този главен път автомобил “Мерцедес”, управляван от ответника. Съпругът на жалбоподателката е видял движещия се автомобил “Мерцедес”, възприел е, че се намира на разстояние 50-60 м. от него и е допуснал, че ще успее да направи маневрата „завой наляво” преди той да достигне разклонението, поради което не го е изчакал да премине, а рязко е подал газ и е предприел маневра „завиване наляво”, при което е навлязъл в лентата за движение на ответника, с цел навлизане в пътя посока [населено място]. По посоката на движение на автомобила „ВАЗ”, на кръстовището е имало пътен знак № 36 “С. - осигури предимство”, като ответникът се е движел със скорост 75 км/ч, при разрешена в участъка - 60 км/ч. Ответникът се е опитал да предотврати удара, като е завил наляво спрямо посоката си на движение, надявайки се водачът на другия автомобил да спре. С техническа експертиза е установено, че ако ответникът се е движел със задължителната максимална скорост от 60 км/ч, определена с пътен знак „В26”, е могъл да предотврати удара. При така установените факти, съставът на ВКС е приел, че водачът на автомобила „ВАЗ” (в който е пътувала жалбоподателката) е допуснал две нарушения на правилата за движение по пътищата, като не е спрял на знака “Стоп” и е направил неправилна преценка за отстоянието на другия автомобил от кръстовището и не е определил спрямо това дали има време да изпълни маневрата „завой наляво”. Ответникът К. е допуснал едно нарушение на правилата за движение – неспазване на указаната максимална скорост за движение в района на кръстовището. Съобразно това, съставът на ВКС е приел, че двамата водачи на МПС са съпричинили вредоносния резултат – процесните по това дело неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателката; т.е. прието е че при настъпването на ПТП от 30.05.2003 г. е налице противоправно поведение на ответника К., респ. че той е увредил жалбоподателката – в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилно разрешението на изведения по настоящото дело материалноправен въпрос, възприето в решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС, каквато е и преобладаващата практика на съдилищата. След като въз основа на събраните по делото доказателства и с помощта на вещо лице се изясни механизмът на настъпване на ПТП и се установи, че не само водачът на автомобила, в който е пътувало увреденото лице (ищецът), не е осигурил предимството на ответника, а и последният е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата при управлението на другия автомобил, участвал в ПТП, то е налице и противоправно поведение на ответника при причиняването на вредите на ищеца в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД. При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение – в допуснатата му до касационно обжалване част, съдът намира следното: Основателно е оплакването на жалбоподателката-ищца, че като не е събрал по делото, посочените с въззивната й жалба писмени доказателства и съдебна автотехническа експертиза, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. А. експертиза за установяване механизма на настъпване на ПТП и бил ли е предотвратим удара от страна на ответника К. при съблюдаване на правилата за движение по пътищата, е била допусната в първоинстанционното производство. В последното не са били събрани гласните и писмените доказателства, въз основа на които е следвало да работи вещото лице. Допуснатите свидетели на страните не са били разпитани и са били заличени. Не е било събрано и изисканото по реда на чл. 186, изр. 2, пр. 1 от ГПК следствено дело, тъй като то вече е било изпратено от прокуратурата и приложено за послужване по другото гражданско дело между страните. Поради същата причина и поради движението на другото гражданско дело между съдебните инстанции, и двете страни по делото – както жалбоподателката-ищца Н. Т., така и ответникът П. К. не са могли да представят в определените им от първоинстанционния съд срокове протокола за оглед на ПТП, изготвен и намиращ се по това следствено дело. С оглед на това и на основание чл. 158, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд не е събрал това писмено доказателство и е заличил допуснатата от него автотехническа експертиза. Протоколът за оглед заедно със скицата към него е бил представен с въззивната жалба на жалбоподателката, като е било поискано отново и изслушването от въззивния съд на съдебната автотехническа експертиза. Като е приел в определението си по чл. 267, ал. 1 от ГПК, че тези доказателствени искания са несвоевременни и като не е събрал посочените с тях доказателства по делото, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 266, ал. 1 и чл. 158, ал. 2 от ГПК. В тази връзка следва да се има предвид и константната практика на ВКС, че при необходимост от специални знания съдът и служебно може да допусне изслушването на вещо лице. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като несъбирането вследствие същото от въззивния съд на посочените с въззивната жалба на ищцата писмени доказателства и автотехническа експертиза, е довело до постановяване на въззивното решение при неизяснен по делото механизъм на настъпилото ПТП и до формирането на обсъдената по-горе противоречива съдебна практика относно наличието на противоправно поведение на ответника. При евентуално обсъждане на тези неправилно недопуснати доказателства, в съвкупност с останалите доказателства по делото и при установяване въз основа на тях механизма на настъпване на ПТП въззивният съд е могъл да достигне и до различен извод относно наличието или липсата на противоправно поведение на ответника. Предвид гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 2, пр. 2 и ал. 3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в допуснатата до касационно обжалване негова част и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане в тази част от друг негов състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допусне и приеме писмените доказателства, представени с въззивната жалба на ищцата, както и да допусне и изслуша, поисканата от нея съдебна автотехническа експертиза, каквато е била заличена в първоинстанционното производство. В новото си решение въззивният съд следва да обсъди тези доказателства наред с останалите доказателства по делото и въз основа съвкупната им преценка да формира извода си налице ли е противоправно поведение на ответника. Въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК следва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане на разноските по делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 22.03.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 8596/2010 г. на Софийския градски съд, в допуснатата до касационно обжалване негова част, постановена по предявените от Н. Т. Т. срещу П. В. К. искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и относно разноските по делото; ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане в същата част от друг въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.