Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.7 Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 14.07.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 3039 /2019 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 45 от 04.02.2020 г. по касационна жалба на П. К. Т. - С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 1101 /2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която е отменено решение № 1370 от 27.12.2018 г. по гр.д. № 1320/ 2018 г. на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е уважен предявеният от П. К. Т. – С. срещу М. К. Т. – Б. иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за еднолично служене със съсобствен имот – апартамент, находящ се в [населено място], с площ от 96 кв.м., за периода от 18.11.2015 г. до 12.05.2017 г. за разликата над 2 048.17 лева до 5 548.28 лева, ведно със законната лихва върху сумата (върху разликата), считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен за разликата над 2 048.17 лева до 5 548.28 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправните въпроси: Дали съсобственикът на жилище, който го ползва лично, се освобождава от отговорност за обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, когато предаде на неползващия се съсобственик ключ от жилището, но не му предаде ключове от входните врати на сградата и дворното място, както и от избеното и таванското помещение и когато не освободи от свои вещи част от помещенията в жилището, съобразно правото на неползващия съсобственик? По поставените правни въпроси настоящият състав приема следното: Въпросите са свързани с конкретни действия, извършени от съсобственик, който ползва съсобствена вещ, спрямо съсобственик, който не я ползва и имат значение за правото на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, доколкото с тях се нарушава забраната, която се съдържа в разпоредбата (на чл.31,ал.2 ЗС), да се пречи на съсобствениците да ползват съсобствената вещ. Тази забрана е изяснена в мотивите на ТР № 7 от 02.11.2012 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГК на ВКС. За да се достигне до отговор на поставените въпроси, трябва да се извърши конкретна преценка на конкретните действия, които са фактически и да се направи извод, дали те нарушават забраната да се пречи и дали те преустановяват предишни действия, с които е осъществявано преченето. Когато съсобственият имот представлява самостоятелен обект, който се намира в сграда, в която има и други обекти на собственост (какъвто е жилище, което се намира в сграда в етажна собственост), която се намира в оградено дворно място и входните врати на дворното място и на сградата се заключват, те представляват преграда за достъпа не само до двора и до сградата, но и до обекта в сградата, за всеки, който не разполага с ключ за тях (какъвто може да бъде и неползващият съсобственик). Същото се отнася и до вратите до общите избени и тавански помещения, в които самостоятелният съсобствен обект има складови помещения. Тези врати също представляват преграда за ползването на складовите помещения за всеки, който не разполага с ключ за тях. Формалното предаване на ключ от жилището не е достатъчно да освободи съсобственика от отговорността по чл.31,ал.2 ЗС, когато с поведението си създава други пречки за ползването – фактическо недопускане до жилището, непредоставяне на ключове от други врати, осигуряващи достъп до жилището и др. Поради това, когато ползващият съсобствения имот съсобственик не е предоставил на неползващия съсобственик ключове от входната врата на двора, в който се намира съсобствения имот и от входната врата на сградата, в която се намира този имот, а само от входната врата на конкретния имот (апартамент, магазин, ателие или др.), той фактически продължава да пречи на неползващия съсобственик да ползва имота съобразно правата му в съсобствеността и не се освобождава от отговорността за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС. Ползващият съсобственик дължи обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС и когато е заел целия съсобствен имот с вещи, които пречат или създават съществени затруднения на другия съсобственик да ползва имота според предназначението му. Ответникът по касация М. К. Т. - Б. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в тази част. От правна страна въззивният съд е приел следното:За периода, за който е предявен искът, страните, които са сестри, са съсобственици при равни права. Съсобствеността им е възникнала от наследяване на общия им наследодател, починал на 04.09.2009 г. и е била прекратена с влизане в сила на съдебното решение по извършване на делбата на 12.05.2017 г. С влязло в сила решение ответницата е била осъдена да заплати на ищцата обезщетение на основание чл.31,ал.2 ЗС за процесното жилище за предходен период от време. За процесния период страните са продължили да бъдат съсобственици и от началото на исковия период до 18.11.2015 г. М. Т. – Б. си е служила еднолично със съсобствената вещ. От показанията на свидетелите И. С. (съпруг на ищцата) и П. Г. е установено, че П. С. е получила от сестра си ключ от апартамента през ноември 2015 г. и го посетила, входната врата на жилищната сграда била заключена и чакали около 40 минути друг човек да им отключи. При посещението на ищцата се установило, че всички стаи се ползват от сестра и (ответницата). По заръка на ищцата свидетелят П. Г. ходил да проверява дали входната врата на сградата се заключва и установил, че понякога входната врата била заключена, понякога не. От показанията на свидетелите П. Д. и Г. Б. (съпруг на ответницата) е установено, че входните врати на жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент и на двора са били заключвани от месец ноември 2018 г. Вратата на жилищната сграда не е била заключвана постоянно, освен за кратко през 2016 г. А вратите на сутерена и тавана са заключвани след 2013 г., но всеки апартамент имал ключ за тях. Въззивният съд се е позовал на приетото с ТР № 7 /2012 г. на ОСГК на ВКС за смисъла на израза „лично ползване“ в разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС. Приел е, че с предаването на ключа от апартамента на П. Т. - С. на 18.11.2015 г., М. Т. – Б. е преустановила едноличното си служене със съсобствения имот, тъй като реално е предоставила на сестра си възможност да ползва общата вещ, като и е осигурила достъп до апартамента. След получаването на ключа ищцата е посетила заедно със съпруга си жилището, а след този момент до прекратяване на съсобствеността не го е посещавала повече. Затова въззивният съд е приел, че за периода от 18.11.2015 г. до 12.05.2017 г., П. Т. - С. не е била препятствана от ответницата да ползва жилището съобразно правата си, т.е. тя не е била лишена от ползването му, а е било налице нежелание от нейна страна за това. Въззивният съд е приел за ирелевантно обстоятелството дали към 18.11.2015 г. в жилището е имало празни стаи, в които да не са се намирали вещи на М. Б., тъй като след получаването на ключа П. С. не е правила опит да ползва жилището. Според съда, обстоятелството, че М. Б. не е предала на П. С. ключове за двора и входната врата на жилищната сграда, както и за общите врати на избените и таванските помещения, не може да обоснове извода, че е налице лишаване от ползване, предвид събраните доказателства, че вратите не са били заключвани през този период от време, а ключ за общите врати на сервизните помещения е имал домоуправителят на етажната собственост, който при поискване е могъл да предостави такива на П. С.. Самата П. С. не е положила дължимата от своя страна грижа да си осигури достъп до тези помещения. По изложените по-горе съображения въззивният съд е достигнал до крайния извод, че след 18.11.2015 г. ищцата П. С. е имала достъп до съсобствения апартамент, поради което няма право на обезщетение, а че има право на обезщетение само за периода от 07.11.2014 г. до 18.11.2015 г., което, изчислено съобразно заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза, е в размер на 2 048.17 лв. По основателността на жалбата: С оглед дадения отговор на поставените правни въпроси основателен е доводът в касационната жалба, че като не е предоставила на ищцата П. С. ключове от входните врати на жилищната сграда и на двора, в които се намира съсобственото жилище, ответницата М. Б. не е предоставила на П. С. достъп до него и е продължила да го ползва еднолично и след 18.11.2015 г. (когато е предоставила на неползващата жилището съсобственица ключ само за входната врата на жилището). Основателен е и доводът, че след като М. Б. не е предоставила на П. С. ключове от общите входни врати към сутерена и тавана, в които се намират складовите помещения на процесното жилище, М. Б. не е предоставила на П. С. възможност да ползва тези складови помещения според правата си. От изложеното следва, че въззивният съд е приложил неправилно материалноправната норма на чл.31,ал.2 ЗС, което обуславя неправилност на въззивното решение в обжалваната част (за периода и размера, за които искът е отхвърлен). Поради това и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и доколкото не се налага извършването, нито повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. По същество: С влезли в сила решения по предишно (гр.д. № 4904/ 2014 г. на Старозагорския РС) и по настоящото дело са уважени искове на П. С. срещу М. Б. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за процесния апартамент за периоди от време до 18.11.2015 г. (до началото на периода на разглежданата по настоящото дело искова претенция). Страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на тези влезли в сила съдебни решения, че предпоставките за уважаването на исковете са осъществени, включително, че до 18.11.2015 г. единствено М. Б. е ползвала лично съсобственото жилище. За да може да бъде отхвърлен разглежданият в настоящото производство иск по чл.31,ал.2 ЗС за последващия след 18.11.2015 г. период от време, М. Б. е следвало да докаже нов факт с правно означение- че е предоставила на П. С. възможност да ползва съсобственото жилище съобразно правата си. Тъй като това твърдение е в доказателствената тежест на М. Б. и насрещната страна П. С. го оспорва, М. Б. носи тежестта да го докаже пълно. Ответницата М. Б. не е представила доказателства за твърденията си, че е ползвала само две от четирите стаи на съсобственото жилище (жилището се състои от две стаи, хол, столова, кухня и килер, баня - тоалетна с площ 96 кв.м.). Както е приел и въззивният съд, от събраните по делото показания на свидетелите И. С. и П. Г. е установено, че и след 18.11.2015 г. М. Б. е продължила да ползва всички стаи в съсобственото жилище. М. Б. не е представила доказателства, че до края на периода на претенцията е освободила две от четирите стаи от вещите, които е държала в тях, за да може П. С. да ги ползва. Ответницата М. Б. не е провела пълно доказване и на факта, че е предоставила на съсобственицата си П. С. достъп до съсобственото жилище. От събраните по делото показания на свидетеля П. Г. (л.132) е установено, че през 2016 г. М. Б. не е позволила на П. С. да влезе в апартамента и че в началото на 2017 г. М. Б. не е позволила на П. С., която свидетелят е придружавал, да присъства на оглед на жилището, извършван от вещо лице, назначено по дело между двете. С установеното от показанията на този свидетел е проведено успешно насрещно доказване. Изводът, че М. Б. не е провела пълно доказване на факта, че е предоставила на съсобственицата си П. С. възможността да ползва съсобственото жилище, се подкрепя и от безспорно установения от свидетелите факт, че ответницата не е предоставила на ищцата ключове от входните врати на жилищната сграда и на двора, в които се намира съсобственото жилище, с каквито тя е разполагала. Същевременно от показанията на свидетелите Д. (л.132,стр.2), който е домоуправител от 2008-2009 г., Г. и Б. (съпруг на М. Б.) безспорно е доказано, че през периода на разглежданата претенция входната врата на сградата е била заключвана, макар и не постоянно. Към това и с оглед отговорите на правните въпроси може да се добави и че М. Б. не е провела доказване и на факта, че е предоставила на съсобственицата си П. С. ключове от входните врати на сутерена и тавана, в които се намират складовите помещения на процесното жилище. От показанията на свидетеля Д., е установено, че вратите на сутерена и тавана са заключвани след 2013 г. От това следва извода, че за периода на претенцията М. Б. не е предоставила на П. С. възможност да ползва складовите помещения на съсобственото жилище, които са принадлежности към него, което е част от правото на П. С., от което на самостоятелно основание следва извод за основателност на претенцията в частта и, която се отнася до тези помещения. От изложеното следва основателността на претенцията в обжалваната и част и за определения от двете инстанции по същество размер въз основа на прието по делото неоспорено от М. Б. заключение на съдебно-техническа експертиза. С оглед изхода от това производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените в настоящото производство разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата 1 230 лева, от които 30 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване, 70 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба, чието заплащане е удостоверено с представени писмени доказателства и 1 130 лева за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за правна помощ. С оглед изхода от това производство искането на насрещната страна за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 142 от 09.05.2019 г. по гр.д. 1101/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора в обжалваната му част, с която е отменено решение № 1370 от 27.12.2018 г. по гр.д. № 1320 /2018г. на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е уважен предявеният от П. К. Т. – С. срещу М. К. Т. – Б. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за периода от 18.11.2015 г. до 12.05.2017 г. и за разликата над 2 048.17 лева до 5 548.28 лева (за сумата 3 500.11 лв.), ведно със законната лихва върху сумата (върху разликата), считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това искът е отхвърлен за този период и размер и в частта, с която П. К. Т. – С. е осъдена да заплати на М. К. Т. – Б. разноски за въззивното производство. Вместо това постановява: На основание чл.31,ал.2 ЗС осъжда М. К. Т. – Б. да заплати на П. К. Т. – С. сумата 3 500.11 лв. (три хиляди и петстотин лева и единадесет 11 стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот – апартамент в [населено място], на [улица], за периода от 18.11.2015 г. до 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата 3 500.11 лв., считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Осъжда М. К. Т. – Б. да заплати на П. К. Т. – С. сумата 1 230 (хиляда двеста и тридесет) лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.