Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 27 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1202 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Д. К. К. за възобновявяне на внохд № 1254 / 2010 г. по описа на Окръжния съд в гр. Стара Загора. В искането се сочи , че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо като санкция за несъставомерно деяние. Излагат се подробни съображения срещу оценката на доказателствения материал и кредитирането на част от него. Решението се атакува и с оплаквания за липса на мотиви относно субективната страна на деянието и незаконосъобразен отказ да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК. Явната несправедливост на наказанието се свързва както с основното твърдение за невиновност, така и с ниската степен на обществена опасност на осъдения. С тези аргументи се настоява за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от друг съдебен състав или, алтернативно - оправдаване на подсъдимия поради малозначителност на деянието. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира неоснователност на претендираното възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи : Районният съд в гр. Гълъбово с присъда № 154 от 07.09.2010 г. признал подсъдимия Д. К. К. за виновен в това, че на 01. 05. 2010 г.в дома си в село..., община Гълъбово, държал огнестрелно оръжие – ловна пушка „ИЖ-18 М”, със заличен фабричен номер и боеприпаси – шест ловни патрона, без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 , ал.1, във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Окръжният съд в гр. Стара Загора с решение № 253 от 17.01.2011 г. по внохд № 1254/2010 г.изменил тази присъда като намалил наложеното на Д. К. наказание от три на две години лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционният съдебен акт бил потвърден. Въззивното решение не е проверявано по касационен ред .То влязло в сила на 17.01.2011 г. Искането за отмяната му по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна , поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Главните доводи на осъдения засягат процесуалните действия на второинстанционния състав, довели до формиране на вътрешното му убеждение относно достоверността на доказателствените източници и установените чрез тях релевантни факти. Така формулираните оплаквания се опровергават от настоящата проверка. Разгледани в последователността, в която са изложени в искането, аргументите на осъдения се разминават с точното приложение на нормите , регламентиращи въззивната процедура. Неоснователен е упрекът за потвърждаване на осъдителна присъда основаваща се единствено на самопризнания на подсъдимия. Описаната в актовете на двете предходни инстанции доказателствена съвкупност има обхват, значително надхвърлящ обясненията на подсъдимия К.. Той включва веществени доказателства – инкриминираните предмети, тяхното експертно изследване, както и гласни доказателствени средства, които въззивният съдебен състав обогатил / след самостоятелно съдебно следствие и анализ за допустимост/ с показанията на свидетелките Г. В. К., Валинка И. Г. и Д. Н. Д.. Втората инстанция извършила самостоятелна проверка на спорните доказателствени източници и обосновала убедително позицията си защо приема информацията, съобщена от свидетелите К. и С., и отхвърля противостоящите им данни, съдържащи се в показанията на свидетелките К. и Г.. Противоречивите доказателства са преценени през призмата на всички фактори, които биха могли да формират нагласи за предубеденост и необективност в свидетелите. Показанията на всеки от тях са подложени на анализ за последователност и логическа убедителност в общия доказателствен контекст т.е. съпоставени са с останалите доказателствени източници в търсене на обективната истина за предмета на доказване. В осъществяването на този процес въззивният съд не е проявил избирателност или едностранчивост както към поддържаните от обвинението и защитата версии, така и към набора от подкрепящи ги доказателства. Въззивният съд не е имал процесуално основание да изключи показанията на свидетелите К. и С. в частта им, в която те възпроизвеждат обясненията на подсъдимия относно съхраняваната в дома му пушка. В същото време той ги е ценил като факт , подлежащ на проверка чрез съпоставяне с останалите факти, произхождащи от други доказателствени източници. Предходната инстанция не е придала на показанията на свидетелите значението на обяснения на подсъдимия, заобикаляйки процесуалния ред за инкорпориране на последните. Изявленията на подсъдимия, възпроизведени в показанията на цитираните свидетели, са обсъдени като производно доказателство в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Този подход е напълно съобразен с чл. 117 от НПК, според който със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел, и които допринасят за разкриване на обективната истина. Разсъжденията на въззивния съд на стр. 6 от мотивите на решението третират съдържащите се в показанията на свидетелите К. и С. данни относно т.нар.”извънпроцесуално признание” на подсъдимия само и единствено като косвено доказателство . Неговата доказателствена стойност е установена във връзка с останалите доказателства в изследване на авторството на деянието. Безспорен е фактът, че полицейската проверка била предизвикана от сигнал за притежавано от подсъдимия огнестрелно оръжие. При срещата си с проверяващите Д. К. признал, че съхранява пушка в дома си , и ще нареди на съпругата си , свидетелката К., да я предаде. Протоколът за доброволно предаване, иззетите веществени доказателства – пушка и боеприпаси, показанията на свидетелите Д., С. и К. относно поведението на К. и обясненията й за произхода на намереното оръжие по безпротиворечив начин допълват и подкрепят изявлението на подсъдимия. Въззивният съд констатирал единството и взаимната обвързаност между доказателствата, събрани чрез различна средства, и базирал върху тях своите изводи относно авторството на деянието. Той изложил убедителни аргументи защо не дава вяра на показанията на свидетелките К. и Г., според които инкриминираните вещи били намерени от първата в деня на проверката в близост до стопанския двор. Съдът отбелязал, че двете свидетелки са в близко родство с подсъдимия и поради това имат силен личен мотив да свидетелстват в негова полза, но не се ограничил в априорното отричане на показанията им единствено на това основание. Той проверил тяхната достоверност, съпоставяйки съдържащата се в тях информация с данните , събрани чрез останалите доказателствени средства. Констатираната при този анализ алогичност на описаната от свидетелките версия и нейното противоречие не само с показанията на свидетелите – полицаи, но дори с част от обясненията на подсъдимия дали основание на предходната инстанция да не я кредитира . Съдът не е проявил твърдяната в искането пристрастност в полза на обвинението и вътрешното му убеждение по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила. На следващо място неоснователен е упрекът към въззивното решение с позоваване на чл.339,ал.2 от НПК. Според искателя въззивният съд не е изложил мотиви относно субективната страна на деянието. Вярно е, че атакуваният второинстанционен акт е изключително пестелив в разсъжденията си за правната квалификация на деянието, но в тях / на стр.9/ се съдържа достатъчно информация защо съдът приема наличие на пряк умисъл. Установената фактическа обстановка прави незаконосъобразно искането за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Подсъдимият държал през продължителен период държал огнестрелно оръжие със заличени фабрични номера и подходящи боеприпаси за него. Според свидетелските показания съпругата на подсъдимия съобщила , че той стрелял с пушката по птици и кучета. Експертното изследване на инкриминираната вещ показало, че с нея е произведена стрелба след последното й почистване. Тези обстоятелства показват , че деянието не само формално осъществява признаците на престъплението по чл. 339 , ал.1 от НК, но и разкрива обществена опасност, която не може да се квалифицира като явно незначителна.За степента на последната от значение е и обществената опасност на дееца , която, предвид криминалното му минало, не може да бъде пренебрегната. Ето защо не са налице законовите предпоставки за приложение и на двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК . На последно място настоящия състав отхвърля оплакванията на искателя за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция коригирала допуснатата от районния съд грешка при приложение на принципа за законоустановеност на наказателната санкция и намалила срока на определеното наказание лишаване от свобода до легалния минимум. Отчетени са всички смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства, включително изтъкнатите пред настоящата инстанция данни за семейното положение и трудова ангажираност. Те обаче не са от естеството на многобройните или изключителни смекчаващи обстоятелства по чл. 55 , ал.1 от НК и не разкриват възможност за следваща редукция на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. К. за възобновяване на производството по внохд № 1254/2010 г.по описа на Окръжния съд в гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.