Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  152            гр. София,  27 април  2010 г.       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев                                              2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж.. Начева ………………………………………. наказателно дело № 41 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. С. С. против въззивно решение № 206 от 21.10.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 337/09 г. Изтъкнати са доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Според жалбоподателя, при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съдът не е отчел доброто му поведение по време на престоя в различни затворнически заведения. Иска да се измени в тази част решението и да се определи първоначален общ режим. В съдебно заседание защитникът моли да се уважи жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че няма нарушение при определяне на първоначалния режим. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 206 от 21.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 337/09 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 106 от 13.07.2009 г. по н. о. х. д. № 946/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият А. С. С. е признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ,л. 2 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева, както и за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба в размер на три хиляди лева. На основание чл. 24 НК е увеличил наказанието лишаване от свобода на две години, което е определил подсъдимият да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите на подсъдимия са били наведени по идентичен начин и пред въззивния съд, който обстойно ги е разгледал и законосъобразно е отговорил с изчерпателни съображения. Обстоятелствата, на които се позовава подсъдимият С нямат отношение към първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. След като не е осъден за първи път, липсват предпоставките по чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС той да бъде първоначално настанен в затворническо общежитие от открит тип, респективно съдът да му определи първоначален общ режим, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. При отсъствието на касационното основание, посочено от жалбоподателя, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 206 от 21.10.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 337/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: