Р Е Ш Е Н И Е   № 182   София, 02 април 2009 година     В  ИМЕТО  НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 март две хиляди и девета година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                  ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                       КАПКА КОСТОВА                                                                   при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 145/2009 година.       Производството е образувано по искане на осъденото лице Е. Я. И. за възобновяване на наказателно дело внохд № 18/2009 год. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдена присъда по нохд № 1256/08год. на Районен съд-гр. Пазаржик. В молбата, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени нарушение на материалния и процесуален закон. Заявено е искане за възобновяване на производството и отмяна на атакувания съдебен акт, с упражняване правомощието по чл.425, ал.2, във вр. с чл.24,ал.1,т.1 НПК. В съдебно заседание, защитникът на осъденото лице поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Повереникът на частния обвинител намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакуваното решение в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение, на основание чл.334, т.6 НПК, е потвърдена присъда № 556 / 05.12.2008 год. по нохд № 1256/2008 год.на Районен съд - Пазаржик, с която е призната за виновна и осъдена подсъдимата Е. И. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 НК и й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 - за срок от три години. Искането на осъдената И. е процесуално допустимо. Атакуваният съдебен акт е влязъл в сила на 13.02.2009год., а искането-постъпило във ВКС на РБ на 19.02.2009год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3 срок.   Разгледано по същество, е частично основателно, но не по изложените в него съображения: Несъстоятелни са доводите за процесуална незаконосъобразност. На първо място, всички възражения за негодност на доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство, с оглед разпоредбата на чл.234,ал.7 НПК, не могат да бъдат възприети, защото се касае до гласни доказателствени източници, събрани, проверени и оценени в хода и на съдебното производство. Липсва заявената еднопосочна, схематична и превратна интерпретация на доказателствената съвкупност и опорочен логичен процес при формиране вътрешното убеждение на съда. Инстанциите по същество са извършили всестранен и задълбочен анализ на всички доказателства. При пълното, всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, в противовес на заявеното в искането. Законосъобразни са изводите на Инстанциите по същество, че с деянието си молителката е осъществила престъпния състав по чл.325 НК. От правна страна, Съдилищата са приели, че непристойните действия на осъдената, на публично място и независимо от обстоятелството, че са свързани с посегателство срещу личността, представляват и израз на явно пренебрежение към обществените норми на поведение, на демонстрация на неуважение към обществото. В съответствие с Постановление № 2/74г на Пленума на ВС на РБ, е прието, че с отправянето на обидни думи към тримата полицейски служители, с шумното си и скандално поведение, И. е изразила своята демонстрация против установения ред и съществено засегнала морални и етични норми на поведение, утвърдени в обществото. Естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършваните действия, определят дали те са непристойни, какво се нарушава с тях и на какво са израз. Престъпният състав на хулиганството от субективна страна, се определя от съдържанието на умисъла на виновното лице, мотивите и целта му, обективирани от активните му действия, които в една или друга степен засягат нормалните взаимоотношения в обществото, основани на установилите се морални норми и добри нрави. В конкретният случай, престъпното поведение на осъдената е насочено пряко не само към честта и достойнството на пострадалите, но тя е направила всичко възможно, поведението й да стане обществено достъпно. Нейното деяние, от обективна и субективна страна, съставлява „непристойна проява” по смисъла на материалния закон, защото по своето съдържание, е насочена към реалното засягане на обществените отношения, свързани с нарушаване на обществения ред и на демонстрация на явно неуважение към обществото. За това и настоящият състав не възприема възраженията на защитата за несъставомерност. Касационната инстанция не може да се съгласи, че хулиганската проява на молителката, се отличава с изключителен цинизъм по смисъла на ал.2 на чл.325 НК. Непристойната проява в случая не е особено нагла и безсрамна, с нея не се погазва грубо морала, белези, които съдебната практика е утвърдила, като характерни за квалифициращото обстоятелство. Поради това, инкриминираната дейност следва да бъде преквалифицирана по основния престъпен състав-по чл.325,ал.1 НК. При наличие на материално-правните предпоставки на чл.78аНК, приложимостта на тази норма е задължителна. Макар,че предвиденото в чл.325,ал.1 НК наказание лишаване от свобода е до три години и по-леко такова, не са причинени имуществени вреди, И. е неосъждана, молителката не може да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, защото е ползвала тази възможност / с присъда, постановена по нохд № 2458/2005год., влязла в законна сила на 22.02.2007год/. Съобразно ПП № 7/1985год.на ВС на РБ, повторното приложение на чл.78АНК е възможно само ако е изтекъл едногодишен срок от налагането на предходното административно наказание, какъвто не е конкретният случай. Предвид на това, с оглед степента на обществена опасност на деянието, дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност, на И. следва да бъде наложено наказание „пробация” с двете задължителни по чл.42а, ал.4, във вр. с ал.2,т.1 и т.2 НК мерки, за срок от една година. С налагане на комулативно предвиденото в закона наказание”обществено порицание”, което да бъде изтърпяно, в съответствие с чл.52 НК, с прочитане на присъдата по местоработата на дееца, и с определените пробационни мерки, се постигат целите по чл.36 НК в личен и обществен план. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение .   Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването въззивно решение № 27/ 13.02.2009год., постановено по внохд № 18/09год. на Окръжен съд-Пазарджик, като преквалифицира извършеното от Е. Я. И. деяние по смисъла на чл.325, ал.1 НК и я осъжда на „пробация”, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година и „обществено порицание”, което да бъде изпълнено с прочитане на присъдата по местоработата на подсъдимата - РГ”ИГА”-Пазаржик. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: